Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 11.06.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 47/2026
Вид
Решение № 121
Подписан
11.06.2026
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Евгения Георгиева Симеонова, Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Враца, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20261400500047 по описа за 2026 година

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. В. Д. от АК-Враца, като пълномощник на Н. К. Д., против решение № 186 от 28.11.2025 г., постановено по гр. д. № 164/2025 год. по описа на Районен съд-Мездра, с което са били уважени предявените против жалбоподателя установителни искове за собственост и е отменен констативният му нотариален акт за собственост до размер на ½ ид.ч.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и в явно противоречие със събраните по делото гласни доказателства.

Жалбоподателят намира, че при правилно изяснена фактическа обстановка е допуснато неправилно приложение на материалния закон, като са игнорирани показанията на доведените от него свидетели и е дадена вяра само на свидетелите на ищците, без да се отчита родствената им връзка с тях. Поддържа се, че при преценката за трансформиране на държането във владение районният съд не е отчел, че след разбиването на имота, за който е съставен констативният нотариален акт, възстановяването на имота, в т.ч.поставянето на врати и дограми, е извършено от ответника, при което само той е държал ключовете от имота и го е владял, а самото владение е било демонстрирано. В тази връзка се развиват оплаквания, че поради 1 неправилно извършен доказателствен анализ и при нарушение на процесуалните правила за оценка на свидетелските показания, районният съд е постановил неправилно решение.

Иска обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли. Претендират се направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемите Р. П. Д., К. Б. Д. и П. Б. Д., чрез адв. К. Т. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна. В отговора се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Като неоснователно се оспорва твърдението в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Намира за правилно, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заключението на районния съд, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност.

Иска се обжалваното решение да се потвърди и в полза на въззиваемите да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция.

Във въззивното производство събирането на доказателства не е допуснато.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Мездра е бил сезиран с предявен от Р. П. Д., К. Б. Д. и П. Б. Д. против Н. К. Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на общо ½ ид.ч. от :

ПИ кад.№66 в кв.79, с площ от 620.00 кв.м., за който е отреден УПИ VI - 66, отреден за имот с планоснимачен номер 66 с неприложена дворищна регулация към ПИ 66 в квартал № 66 по кадастрален и регулационен план на село ***, одобрен със Заповед № 845/16.12.1993 година на Кмета на Община ***, целия с площ от 1090.00 кв.м., ведно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 80.00 квадратни метра, ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 60.00 квадратни метра и МАСИВНА СГРАДА ГАРАЖ със застроена площ от 24.00 квадратни метра, както и всички подобрения направени в имота, при граници и съседи: север-улица, обращало, изток - извън регулация /общинско/, юг-ПИ 67 и запад - улица, както и

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ кад. № 66 в квартал 79 с площ от 430.00 кв.м., за който е 2 отреден УПИ VII – 66, отреден за имот с планоснимачен номер 66 с неприложена дворищна регулация към ПИ 66 в квартал № 66 по Кадастрален и регулационен план на село ***, одобрен със Заповед № 845/16.12.1993 година на Кмета на Община ***, целия с площ от 980.00 кв.м., ведно с построените в имота ПАЯНТОВА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 78.00 квадратни метра, както и всички подобрения направени в имота, при граници и съседи: улица, ПИ 66 - VI от кв. 79, ПИ 66 - VIII от кв.79 и край на регулацията, и

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ кад. № 66 в кв.79 с площ от 390.00 кв.м., за който е отреден УПИ VIII - 66, отреден за имот с планоснимачен номер 66 с неприложена дворищна регулация към ПИ 66 в квартал № 66 по Кадастрален и регулационен план на село ***, одобрен със Заповед № 845/16.12.1993 година на Кмета на Община ***, целия с площ от 730.00 кв.м., ведно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 80.00 квадратни метра, ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 60.00 квадратни метра и МАСИВНА СГРАДА - ГАРАЖ със застроена площ от 24.00 квадратни метра, както и всички подобрения направени в имота, при граници и съседи: улица от две страни, ПИ 66-VII от кв.79 и край на регулация.

В исковата молба се твърди, че описаните имоти са съсобствени между страните по наследство от К. Х. Д., но ответникът неоснователно се е снабдил с констативен акт за изключителна собственост по наследство и давност №31, том І, рег.

№157, дело №33/2018г.на нотариус В.С., рег.№614. Поддържа се, че ищците имат ключове от процесните жилищни сгради и след смъртта на прекия им наследодател през 2010г. те са владяли имотите, преспивали са там и са се грижили за тях без противопоставяне и пречене от ответника. Сочи се също, че до 2010г. имотите са били владяни и за тях се е грижел прекия наследодател на ищците.

Като последица от уважаването на иска за собственост се иска отмяната на нот.акт №31, том І, рег.№157, дело №33/2018г.на нотариус В.С., рег.№614.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника Н. К. Д. е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва.

Ответникът оспорва твърденията на ищците за посещаване и живеене в имотите и излага насрещни твърдения, че ползва и живее в имотите още от 1979г. и там е постоянният му адрес. Поддържа, че през 1980г. К. Д. е извършил т.нар.“приживна делба“, при която братът на ответника и пряк наследодател на ищците-Б. Д., се е съгласил имотите да останат за ответника, който започнал да ги владее и със свой труд и средства изградил нова жилищна и нова стопанска сгради. В отговора се посочва също, че след смъртта на К. Д. през 2003г. само ответника се грижи и владее имотите, поддържа ги и извършва сериозни подобрения в тях, като след разбиването на първия и на втория етаж на къщата той е възстановил вратите и прозорците.

3

Между страните не се спори, че описаните в исковата молба поземлени имоти са били собственост на К. Х. Д., б.ж.на ***, общ.***, починал на ***г., който не е разполагал с документ за собственост.

Видно от представените скици на поземлен имот от 19.02.2025г., изд.от АГКК, първият от описаните в исковата молба поземлени имоти съставлява ПИ с идентификатор *** по КККР на с-.Лютидол, одобрени със заповед №РД-181630/19.09.2018г., с площ от 1134 кв.м. и с намиращи се в имота двуетажна жилищна сграда от 61 кв.м. с идентификатор ***, гараж от 19 кв.м. с идентификатор *** и двуетажна жилищна сграда от 73 кв.м. с идентификатор ***

Съответно, вторият описан имот е с идентификатор *** и е с площ от 962 кв.м. , с построена в имота селскостопанска сграда с площ от 52 кв.м. с идентификатор ***, а третият описан имот е с настоящ идентификатор ***, с площ 709 кв.м. и не е застроен.

Както това се установява от представените по делото удостоверение за наследници №04/05.02.2025г.на Кметство-с.Люти дол и №УГ01-1239/03.02.2025г.на Столична община, р-н Красно село, след смъртта си К. Д. оставил законни наследници неговите синове Б. К. Д., починал на 23.12.2020г. и ответника Н. К. Д.. Установява се също, че законни наследници на Б. К. Д. са ищците по делото.

От представеното по делото копие на нот.акт №31, том І, рег.№157, дело №33/2018г.на нотариус В.С., рег.№614 е видно, че на 03.05.2018г. ответникът бил признат за изключителен собственик по давност и наследство на процесните недвижими имоти.

В проведеното на 12.09.2025г. открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищцата Р. Д. и ответника Н. Д. са дали обяснения по реда на чл.176 от ГПК. В обясненията си ответника Н. Д. посочва, че е пенсионер от 6 години и от тогава преимуществено живее в селото /***/, като от 2 години постоянно пътува.

Посочва също, че и двамата с брат си Б. живеели в гр.София, като през 1975г. баща им дал на Б. 9000 лв.,за да си купи жилище в гр.София.

В обясненията, които ищцата Р. Д. дава, тя посочва, че постройките в процесните поземлени имоти са изградени преди 1982г., като през 1983г. родителите на двамата братя построили още две стаи към втория етаж на къщата, над механата.

Ищцата поддържа, че къщата била разделена- втория етаж за Н., а първия за Б., като всички ремонти на първия етаж са правени от Б.. Поддържа също, че след смъртта на Б. наследниците му посещават имотите ежемесечно, но не са се засичали с ответника, в къщата имат багаж и обзавеждане, а ищцата е правила градинки отпред и отзад.

За установяване на фактическите си твърдения във връзка с владението на имотите, страните са ангажирали свидетелски показания.

Посочените от ищците свидетели И. К. Д., Ц. Й. Д., Н. И. Н. твърдят, че 4 ищците са посещавали имотите както преди смъртта на прекия им наследодател Б. Д., така и след това.

Св.И. Д. твърди, че живее в селото и отивайки до магазина е виждал ищците да посещават имота и след смъртта на Б., а св.Н. Н. установява, че от 2008г. насам с ищцата Р. Д. пътували заедно от София до Лютидол, където ищцата носела в къщата стари дрехи и чаршафи, чистела и пр. Според св.Н., последно двете с ищцата ходели в имота през 2024г., като ищцата имала ключ и достъпът до имота бил свободен, без пречки за влизане. Свидетелката установява също така, че до смъртта си Б. ходел често в имота, направил ремонт на двете стаи над механата, както и други козметични ремонти по къщата, пренасял стари мебели от София, а при посещенията си тя не е виждала ответника Н. Д..

Св.Ц. Д. също твърди, че най-много е виждал Б. и Р. в имота, докато ответника Н. Д. вижда в селото от време на време през последните няколко години.

Сочената от ответника свидетелка М. К. твърди, че живее в съседство и в последните 27 години за процесния имот се грижи ответника. Според свидетелката хората от селото търсят Н., когато има нужда за това (от общината, от ВиК, съседи, полиция), а когато преди 2 години ограбили къщата Н. ремонтирал първия етаж. Св.К. твърди също, че след завръщането му от казармата ответникът работел по строежа на къщата, започнат от родителите му. Установява, че ответникът работел и в София и в ***, но целогодишно идвал в Лютидол в събота и неделя, а племенника на ответника (вероятно си има предвид ищеца К. Д.) е виждала да идва само веднъж преди 2-3 години.

Подобни показания дава и св.Г. Г., според която когато родителите на ответника починали, къщата не била направена изцяло, а той я пристроил. Твърди, че в селото се знае, че имотът е на Н., като при нужда всички търсят него. Свидетелката посочва, че след смъртта на Б. не е виждала наследниците му да идват, но макар в последните 30 години Н. да работел и в София и в ***, повечето време бил на село, където живеел.

От своя страна св.Л. И. също твърди, че в последните 10 години в имота живее ответника Н. Д. и не познава брат му Б.. Св.И. живее в гр.***, но черпи впечатленията си от това, че работел в енергото и постоянно идвал в Лютидол във връзка с работата си.