Решение № 469 от 30.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Пловдив, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330102187 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД срещу Д. М. Ю. /с предходно фамилно име Д./, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 98 от ЗЛЗ вр. чл. 79 от ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 297.80 лева, представляваща стойността на предоставена медицинска помощ по време на болничното й лечение, оказано на ***** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – **** г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** г., по ч. гр. д. № **** г., по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба е посочено, че на *****г. ответникът е постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, след оплакване от болка в корема, съпроводено с гадене и повръщане. Доколкото спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, ответникът бил насочен към стационарно болнично лечение в Първа клиника по хирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Ответникът бил хоспитализиран на ****г. с приемна диагноза „****“. На ответника била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № *** - „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума“. На същата дата, след извършване на изследвания и 1 консултации Ю. е напуснала по собствено желание, като е изписана с окончателна диагноза „****“. Сочи, че пациентът е прекратил болничното лечение, като на **** г. е подписал декларация „Информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното лечение/диагностициране“.Посочено е, че в поради преждевременното напускане на болничното заведение клиничната пътека била прекъсната и не можела да бъде заплатена от НЗОК. Извършените разходи по лечението били на стойност 297,80 лв., определена съгласно действащия към момента на хоспитализация „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив“. За извършените медицински услуги и дължите за тях суми била издадена „Сметка на пациент“, приложена към исковата молба. Твърди се, че доколкото НЗОК в случая не заплаща стойността на извършените услуги, то същите са за сметка на пациента, за което била изпратена покана за доброволно плащане на Д. Ю., която се върнала като непотърсена. Поради тази причина било депозирано и заявление по реда на чл. 410 ГПК за процесното вземане, ведно със законната лихва върху главницата. По изложените съображения се иска уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Представени са писмени доказателства по опис.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № **** по описа за *** г. на Районен съд ****, образувано по депозирано от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № *** от **** г. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.

Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявения иск е допустим.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената искова претенция ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК постъпването на пациента по спешност в лечебното заведение и наличие на състояние, което налага болнично лечение по съответната клинична пътека; наличие на правоотношение между страните по предоставяне на 2 медицинска помощ и услуги, породено въз основа на изразено от ответника съгласие да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ и предоставени услуги при определена от ищеца цена и при посочените в исковата молба условия - незавършен алгоритъм на клиничната пътека; оказването на медицинска помощ чрез осъществяване на посочените в исковата молба изследвания и манипулации; както и самоволно прекъсване на лечението от страна на пациента, преди да са осъществени всички необходими медицински дейности по съответната клинична пътека. Ищецът следва да докаже и размера на исковата си претенция.

От представените към исковата молба писмени доказателства – Лист за преглед на пациент от дата ***** г. и Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от същата дата (л.***), и История на заболяването *** /л.***/ се установява, че на дата **** г. ответницата Ю. е приета в спешен кабинет с водеща диагноза „****“, както се твърди в исковата молба, като състоянието й не е могло да се преодолее в спешен кабинет, а лечението да се осъществи в условията на извънболнична помощ, поради което е предложена и хоспитализация във Първа клиника по хирургия. Поставянето на диагноза „****“ пък е една от индикациите за хоспитализация, посочени в Клинична пътека № *** съгласно Приложение №**** от Националния рамков договор за медицински дейност от **** г., приложим към процесния период. Следователно установява се от представените доказателства, че на дата *** г. в 13.59 часа ответницата е постъпила по спешност при лечебното заведение – ищеца по делото, и че състоянието й е налагало хоспитализация по посочената в исковата молба клинична пътека. Отново съгласно съставената в хода на лечението История на заболяването и приложени документи /л.****/ по време на престоя й в болницата на **** г. на ответницата, в качеството й на пациент, са извършени редица лабораторни изследвания, консултации, прегледи. Това е видно от и представената с исковата молба епикриза на ответницата Ю. (л.****). Всички предоставени медицински услуги, за които са налични и писмени доказателства по делото, са надлежно отразени в и съответстват на посочените в Сметка на пациента Ю. от болничното заведение. Поради изложеното съдът намира за доказано и оказването на медицинска помощ чрез осъществяване на посочените в исковата молба изследвания и манипулации. Също от представените История на заболяването и епикриза на Ю. се установява, че ответницата не е продължила лечението си и е напуснала самоволно болницата на дата *** год. в 20.49 часа, т.е. преди да е изтекъл и едни пълен ден от хоспитализацията й. Съгласно Приложение № *** от Националния рамков договор за медицински дейност от *** г., лечението при Клинична пътека №*** „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума“ следва да е с минимален болничен престой от 3 дни. В тази насока установява се и че пациентката самоволно се отклонила от лечението и не е завършен неговия алгоритъм, съобразно приложимата клинична пътека. Съгласно чл. 55а, ал. 2 3

ЗЗО Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 (б.м. рамковите договори) обеми и стойности. Посочената разпоредба, макар влязла в сила от ***** г., представлява нормативна опора на вече утвърдена практика, заложена и в чл.

346, ал. 1 от Националния рамков договор за медицински дейност от *** г., приложим към процесния период. Съгласно посочения член от рамковия договор при клинична пътека, която не е завършена, индикациите за хоспитализация, диагностично-лечебния алгоритъм и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на клиничната пътека. Чл. 346, ал. 4 от Националния рамков договор за медицински дейност от **** г., предвижда, че изключения от ал. 1 се допускат и в случаите на самоволно напускане на пациента от клиниката/отделението, в които не е спазен минималният болничен престой, но са извършени всички основни диагностични и терапевтични/оперативни процедури, съгласно диагностичнолечебния алгоритъм на клиничната пътека.

Следователно при незавършване на алгоритъма на лечението по съответната клинична пътека НЗОК не заплаща на лечебното заведение стойността на предоставените медицинска помощ и услуги, независимо дали пациента е здравно осигурен. Доколкото обаче медицинските услуги не са безплатни, то и с оглед спазване на принципа за неоснователното обогатяване, същите следва да се заплатят от пациента, на когото са предоставени. В същия смисъл е и чл. 98, ал. 1 от Закона за лечебните заведение, който гласи, че в случаите, когато медицинските услуги не се оказват по договор с Националната здравноосигурителна каса и не се предоставят по реда на чл. 82 от Закона за здравето (б.м. медицинска застраховка), лечебните заведения формират цена. Директните плащания от физически лица пък са един от начините, по който се формират приходите на лечебните заведение. В този смисъл е чл. 97, т. 2 ЗЛЗ. За горните обстоятелства ответницата Ю. е била надлежно уведомена при постъпването си в болницата, видно от представената Декларация за информирано съгласие (л.***). Същата е била запозната с клиничната пътека, по която ще се осъществи лечението, както и че НЗОК няма да заплати оказаната болнична помощ при незавършен алгоритъм на лечението. Ответницата също така изрично се е задължила, че ако откаже лечение или напусне болницата преди да бъде завършен съответния алгоритъм на клиничната пътека, тя ще заплати стойността на дните й престой в болницата, на консултативните прегледи, цената на медицинските услуги и лекарства, съгласно ценоразписа на лечебното заведение. Последното е индикация за наличието на облигационна връзка между страните по делото, по силата на която ищецът УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД се е задължил да укаже съответното болнично лечение съобразно приложимия диагностично-лечебен алгоритъм, а ответницата, като пациент да заплати стойността на предоставените медицинска помощ и услуги за 4 съответния й престой, при наличие на определени предпоставки, а именно отказ от лечение и самоволно напускане на болницата преди завършване на алгоритъма на клиничната пътека. В случая тези предпоставки са осъществени. Ответницата самоволно е прекъснала болничното си лечение, без да е изпълнен алгоритъма на клиничната пътека и НЗОК не е заплатила на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД стойността на извършените медицински услуги, поради което тя се дължи от пациента.

С оглед на гореизложеното съдът намира исковата претенция да доказана по своето основание. Същата се доказа и по размер, с оглед на представения Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, утвърден със Заповед № **** г. на **** на болницата (л.****). Приложимите цени за предоставените медицински услуги и извършени изследвания, вкл. и за преглед от специалист и стойността на ден предстой в болницата, колкото е лежала ответницата, са коректно отразени в Сметката на пациента. Следователно искът се намира за доказан и по размер.

Допълнителен аргумент в ползва на направения от съда правен извод за основателност на исковата претенция е и представеното платежно нареждане /л.***/ и заявление от пълномощника на ответницата /л.**/, видно от които в полза на ищеца във връзка с предявената искова претенция е заплатена сумата от 322.80 лева. Цялостното погашение на дълга от една страна налага разбирането, че ответникът признава иска по основание и размер, а от друга води до необходимост от отхвърляне на исковата претенция, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса.