Решение № 2950 от 05.11.2020, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

Номер 2950

05.11.2020 г.

Град Бл.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бл.

Трети въззивен граждански състав

На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Петър Узунов

Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев

Мая Димитрова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20201200500992 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на С.Н.Д., гр.Бл., ул.“С.

Ст.“№15, ет.3, ап.6,против решение №3979/21.07.20г на РС-Бл. по гр.д.

№86/20г, подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл.

ГПК.

С атакуваното решение са отхвърлени като неоснователни исковете по чл.344, ал.1, т.т.1,2, и 3,вр. с чл.225, ал.1 КТ и в полза на работодателя са присъдени разноските по делото.

Недоволна от атакувания акт е останала жалбоподателката, която го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковите претенции, ведно със всички произтичащи от това последици.

Въззиваемата страна не се е възползвала от правото на отговор, въпреки осигурената й възможност за това.В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакувания акт, за което подробно се аргументира,вкл. и в писмена защита.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали 1 обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.

Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266 ГПК настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела за установено наличието на трудово правоотношение между страните, по силата което към датата на уволнението въззивницата е заемала длъжността „медицинска сестра“ в ЦСМП-Бл. и месторабота РКЦ-Бл. с 1 332,95лв брутно трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението – ноември 2019г(вж.фиша за ноември 2019).По тези въпроси не се спори, както и че основните й трудови функции и конкретни задължения са подробно посочени в длъжностната характеристика, сред които при работа в РКЦ-диспечер фигурират задълженията за срочно приемане, точно отчитане и четливо регистриране и обработване на повикванията от тел.112; да преценява естеството и спешността на повикването; осъществява дейности по медицински триаж; в максимално кратък срок след обработка на спешното повикване, възлага изпълнението му на най-близко разположения до местопроизшествието и с подходяща квалификация екип за спешна медицинска помощ(вж.т.ІІ,т.1).Отделно дължи спазване Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на ЦСМП(вж.т.ІV) и другите трудови стандарти, подробно изброени в т.VІІ.За заемането на длъжността се изискват практически познания и опит в оказване на СМП и личностни качества за работа с пациенти, за работа в екип, инициативност, бързина, ефективност, професионална компетентност, аналитичност и способност за бърза ориентация в ситуацията и вземане на адекватни решения(вж.т.VІІІ от длъжностната характеристика).

Безспорно е също, че в 02,47ч на 07.11.19г на тел.112 е регистрирано позвъняване на мъж от Бл., ж.к.“Еленово“, бл.134, който искал линейка за съпругата си и при осъществената конферентна връзка с въззивницата, подновил молбата си за линейка, описвайки състоянието й:висока температура на жена си, уточнява нейната възраст,лекарствата и времето на 2 приемането им, на което жалбоподателката се ограничава със съветите относно приемането ми в съчетание с компреси и я насочила към посещение на личният лекар на следващия ден с предположението за възможна вирусна инфекция.

Установено и второ позвъняване - 03,41ч на същата дата,при което самата пациентка съобщава за висока температура и невъзможността да я свали с приеманите лекарства и компреси;за отпадналост и претърпяна преди седмица операция за херния.Добавя невъзможността да се движи, затруднено дишане,задушаване и посиняване, заявявайки й

„просто умирам“.Жалбоподателката я успокоява, че затрудненото дишане е вследствие температурата и след като уточнява времето и приеманите лекарства, заключава че щом има аналгин и парацетамол „ние какво можем да направим? И ние имаме аналгин.“.Въпреки настоятелните молби за линейка с медицински екип, въззивницата опитала единствено да я успокои, съветвайки я за приема на лекарства и на другия ден да посети личния лекар, за който уточнила че през нощта не реагира.

Доказано е и трето обаждане по тел.112 – отново съпруга на пациентката, констатирайки че никой не ще да им помогне, отново съобщавайки на въззивницата за наскоро претърпяната оперативна интервенция от жена му, че се задушава, посинява и за „четиридесет и нагоре градуса“ температура на болната, на което жалбоподателката изразява съмнение „четиредесет и нагоре, просто няма как да е“, едва след което се информира се за имената и възрастта на жената, казвайки на обадилият се да слезе пред блока, за да чака линейка.

Наложило се четвърто обаждане в 04.25ч на тел.112,без да е осъществена конферетна връзка с жалобоподателката, при което мъжа заявява, че половин час чака линейка, но я няма.Според книгата за повиквани и посещения на екипите, линейката е повикана в 4,11ч и в 4,12ч на 07.11.19г е тръгнала(вж. и свидетелските показания).

От писмо вх.№97-00-7-1/14.12.20г се установи, че въпросните обаждания са осъществени от телефон №0884277717.

Анализирани са и показанията на св.д-р С. и св.М..Според св.д-р С. с 3 влизането си в апартамента на 4 етаж намерил жена със силно, грубо, хриптящо дишане,в тежко увредено общо състояние, което подробно описва от медицинска гледна точка(вж. и фиша за СМП).От анамнезата и медицинската документация разбрал, че преди около 10-на дни е оперирана от херния на предната коремна стена, имала и съпътстващи заболявания.Преценил, че се нуждае от болнично лечение, но при сваляне към линейката, на площадката между 3-ти и 4-ти етаж тя починала, въпреки извършените от него реанимационни мероприятия(вж. съобщението за смърт).Св.д-р С. пояснява, че при тях съществувал практика в случай на затруднения на диспечера да се обръща към лекарите на смяна за оказване на методическа помощ и признава, че като лекар е извършвал „телефонен триаж“, а когато се налагало е говорил по телефона с пациенти, ако е имал оплаквания, които операторът не може да прецени.

Във връзка с жалба вх.№97-00-7/10.12.19г от майката на починалата със заповед №РД-01-187/11.12.19г на директора на ЦСМ е разпоредена проверка на случая, приключила с доклад вх.№97-00-7-3/16.12.19г, с който проверяващите констатират, че при осъществяване на първата конферентна връзка със съпругата на пациентката, въззивницата приела оплакването и дала указания за прием на антипиретични лекарства, студени компреси и консултация с личен лекар.Докато при втората не преценила състоянието на пацентката, подценила е симтпомите й, не е съобразила настоятелната й молба за преглед от лекар, не предвидила динамиката в състоянието и презумпцията за спешност, поради което я предлагат за дисциплинарно наказание(вж. и становище вх.№97-00-7-2/16.12.19г на д-р Китина).

По делото не се спори, че за времето от 01.12.19г до 13.12.19г жалбоподателката е ползвала платен годишен отпуск(вж. молбата й от 25.11.19г и заповед №1058/05.12.19г на директора).

В писмените си обяснения вх.№97-00-7-2/16.12.19г до директора на ЦСМП, въззивницата признава за проведените два конферентни разговора, като едва при втория приела адреса, към който насочила екипа на д-р С. и шофьора Р.М..

Със заповед №РД-02-1/19.12.19г на работодателя, въззивницата е уволнена дисциплинарно, за подробно описаните нарушения, като в мотивите 4 си препраща към събраните от проверката материали и нейните констатации, подробно описани. Същата й е връчена на 19.12.19г лично срещу подпис.Според справката за актуално състояния на трудовите договори към 10.03.20г след уволнението, жабоподателката не е работила по трудово правоотношение.

Проверка е извършена и от РЗИ-Бл.,приключила след уволнението, която също констатира подценяване от страна на въззивницата симптомите на пациентката М., неправилна преценка на състоянието й при повторната конферентна връзка и несъобразяване с настоятелната й молба за нужда от преглед, ограничавайки се само с указания за прием на лекарства, бе да регистрира повикването за изпращане на линейка(вж.констативен протокол вх.№97-00-7-8/14.01.20г)

При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките за признаване уволнението за незаконосъобразно, респ. отмяна на атакуваната заповед и възстановяване на уволнения на заеманата преди това длъжност, както и за присъждане на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи доводите на ищцовата страна, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика, поради което и по арг. на чл.272 ГПК препраща към мотивите на РС.

Неоснователни са оплакванията за неправилност на обжалваното решение.С атакуваната заповед въззиваемата е уволнена дисциплинарно.Според чл.186 КТ дисциплинарна санкция се налага само при виновно неизпълнение на трудовите задължения.Такова е налице при несъответствие между дължимото и фактическото осъщественото поведение.

По делото не се спори относно заеманата длъжност от въззивницата, която на 07.11.19г е изпълнявала задълженията си като „диспечер в РКЦ-Бл.“, както и че специфичните й задължения са подробно регламентирани в одобрената по съответния ред длъжностна характеристика и приложените към делото правилници,с които въззивницата е запозната.

От събрания доказателствен материал се установи по категоричен начин извършването от жалбоподателката на спорните дисциплинарни нарушения – 5 във визираните в уволнителната заповед часове на 07.11.19г в първия посочен конферентен разговор по повод постъпило по национален тел.112 искане на мъж за линейка за съпругата му Е.М., впредвид високата й температура, въззивницата дала единствено указания за прием на лекарства и студени компреси, и я насочила към консултация с личния лекар на следващия ден.Доказано е провеждането и на втори конферентен разговор от въззивницата, вече със самата пациентка, която съобщава за висока температура, въпреки приема на указаните й лекарства, затруднено дишане, задушаване, посиняване на крайници, заради което настояла за помощ и посещение от линейка с медицински екип. Жалбоподателката отново се ограничила в даване на съвети, без да удовлетвори молбата на пациентката за посещение от медицински екип на СМП.Едва след трето обаждане, въззивницата го регистрирала в книгата за повиквания и след определяне на съответния триажен код, е изпратила при нуждаещата се екип от св.д-р С. и св.М..В тази насока са както прослушаните записи от разговорите(вж. с.з. от 07.07.20г на БРС и писмо вх.№97-00-7-1/14.12.20г), така и свидетелските показания на екипа, посетил пациентката,описващи тежкото й състояние и настъпилата смърт при опит за транспортиране до Спешния център.Според настоящи състав тези доказателства са достатъчни за установяване в нужната степен признаците на вмененото й дисциплинарно нарушение.

За пълнота следва да се отбележи, че констатациите в доклад вх.№9700-7-3/16.12.19г и материалите към него, съдържащи детайлно описание на пропуските на въззивницата при конферентните разговори, допълнително обосновават горните изводи.Макар и частни свидетелстващи документи, без да се ползват с обвързваща доказателствена сила, след съпоставка с останалия доказателствен материал настоящият състав ги възприема, тъй като съдържанието им се потвърждава останалите писмени доказателства, прослушаните разговори и свидетелските показания.Неточното посочената от РС датата на съставяне на констативния протокол, не опорочава обжалваното решение.Освен че датата не е единствения индивидуализиращ белег, тя не е оспорена, а и въпросния протокол не е единственото доказателство за извършеното дисциплинарно нарушение.