Определение № 26 от 02.02.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Габрово, 02.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно частно наказателно дело № 20244200600025 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 249, ал. 3 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано по протест на Районна прокуратура Габрово против протоколно определение от 20.12.2023 г. по НОХ дело № 846/2023 г. по описа на Габровски районен съд, с което е прекратено съдебното производство по делото поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от кръга на визираните в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК и делото е върнато на Районна прокуратура Габрово за отстраняване на същото.

В протеста се твърди, че в хода на разследването е повдигнато и предявено обвинение на Р. К. К. за това, че на неустановена дата в периода от 02.04.2022 г. до 12.04.2022 г. включително, от двора на къща, находяща се в с. Старилковци, общ. Габрово, обл. Габрово, собственост на И. Н. Л. от град Габрово, при условията на опасен рецидив, чрез използване на моторно превозно средство - микробус марка „Рено", модел ******** с регистрационен номер ЕВ ***************** ВК, жълт на цвят, след предварителен сговор с В. Й. Х. от гр. Габрово, като случаят не е маловажен, отнел чужди движими вещи - 5 броя стоманени дискове от инструментална стомана с размери 100 мм. дебелина, 4 0 0 мм. диаметър и тегло 98,650 на всеки от тях, общо 493, 25 кг., вид на стоманата инструментална Х12 М /МФ/, всичко на обща стойност 6730 лева от владението и собственост на И. Н. Л. от гр. Габрово, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, 6. „а" и б. „б" от НК и на В. Й. Х. за това, че на неустановена дата в периода от 02.04.2022 г. до 12.04.2022 г.

1 включително, от двора на къща, находяща се в с. Старилковци, общ. Габрово, обл. Габрово, собственост на И. Н. Л. от град Габрово, чрез използване на моторно превозно средство - микробус марка „Рено", модел ******** с регистрационен номер ЕВ ***************** ВК, жълт на цвят, след предварителен сговор с Р. К. К. от гр. Габрово, като случаят не е маловажен, отнел чужди движими вещи - 5 броя стоманени дискове от инструментална стомана с размери 100 мм. дебелина, 4 0 0 мм. диаметър и тегло 98,650 на всеки от тях, общо 493, 25 кг., вид на стоманата инструментална XI 2 М /МФ/, всичко на обща стойност 6730 лева от владението и собственост на И. Н. Л. от гр. Габрово, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

На проведеното досъдебно производство обвиняемите К. и Х. били представлявани и защитавани от упълномощения от тях адвокат В. П.. РПГаброво внесла в РС-Габрово делото с обвинителен акт от 20.10.2023 г.

Постановеното от ГРС определение било незаконосъобразно и необосновано по следните съображения: В правните изводи на първоинстанционния съд залегнало становището, че видно от обясненията, дадени от подсъдимите в качеството им на обвиняеми по време на разследването пред органа на досъдебното производство, същите сочели на обстоятелства, даващи основание да се приеме наличие на противоречиви интереси. Прокурорът не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд, тъй като обв. Х. отказал да даде обяснения и не се признавал за виновен, а обв. К. дал обяснения, в които подробно обяснил участието на двамата обвиняеми в деянието, без да взема становище по въпроса за вината си. Проведен бил и втори разпит на обв. К. с оглед изясняване на допълнителни обстоятелства. Разследването било предявено на защитника на двамата обвиняеми адвокат П., при което същата заявила, че не са събрани достатъчно данни, че обв. Х. е осъществил престъплението, за което му е било повдигнато и предявено обвинение, а обв.

К. бил заблуден при възприемане на информацията, като по отношение и на двамата обвиняеми адв. П. пледирала, че същите не са извършили деянието, за което били привлечени към наказателна отговорност. Прокурорът не е съгласен, че когато единият обвиняем отказва да даде обяснения, а другият дава такива, каквото и да е тяхното съдържание, интересите на двамата са противоречиви. При предявяване на разследването адвокатът им изразил становище, че и двамата са невинни, независимо от причините за това, което не правело интересите им противоречиви. В мотивите на Габровски районен съд било отразено, че съгласно съдебната практика е налице противоречие в интересите на обвиняемите/подсъдимите по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 5 от НПК не само, когато единият от тях се признава за виновен, а другият не се признава, но и тогава, когато дават различни и противоречиви обяснения относно фактите по делото и относно участието на всеки от тях в деянието. В случая следвало да се съобрази, че обв. Х. не се признавал за виновен, но никъде обв. К. не изразил становище, че се признава за виновен. Същият дал обяснения, в които от субективна страна не признавал извършеното от него 2 деяние. Константната съдебна практика била единодушна, че когато единият обвиняем дава обяснения, а другият не дава такива, няма противоречие в обясненията на обвиняемите. В този смисъл било Определение № 116 от 20.11.2018 г. на Върховен касационен съд на Република България по ЧНД № 975/2018 г., съгласно което, заявеното от обв. Х., че не желае да дава обяснения и не се признава за виновен, не било идентично на даване на обяснения и не можело да бъде ценено в ущърб на другия обвиняем. В досъдебната фаза на процеса не се констатирали противоречия в процесуалните позиции на двамата обвиняеми, които те избрали. Обв. К. дал обяснения за разлика от обв. Х., който запазил правото си на мълчание. Това обстоятелство неправилно било прието, като формална предпоставка за извод за наличие на противоречиви интереси между двамата обвиняеми. В случая релевантно било самото съдържание на обяснението, а не факта на неговото депозиране. Дори обясненията на обв. К. да изключвали участието на обв. Х. в престъплението, това не обуславяло наличие на противоречие в интересите им. Фактът, че те били с обвинение за престъпление, извършено след предварителен сговор помежду им, не обосновавал извод за противоречиви интереси. С оглед горното, липсата на втората предпоставка на чл. 91, ал. 3, т.

1 от НПК, а именно, че по делото няма противоречие в интересите на обвиняемите К. и Х., прокурорът счита, че за адвокат П. не съществува пречка да представлява и двамата подсъдими. Първоинстанционният съд необосновано разпоредил прекратяване на съдебното производство по НОХД № 846/2023 г. по описа на ГРС на основание чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал.

1, т. 3 от НПК и върнал делото на РП-Габрово за отстраняване на допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, посочено в определението.

Претендира се окръжният съд да отмени определение от 20.12.2023 година на Габровски районен съд по НОХД № 846/2023 г.

Протестът е подаден в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя неговата допустимост. При преценка на всички материали по делото съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен от Районна прокуратура Габрово обвинителен акт против подсъдимия Р. К. К. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, 6. „а" и б. „б" от НК и против В. Й. Х. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. За да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора съдът е приел, че са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита. На проведеното досъдебно производство обвиняемите К. и Х. са били представлявани и 3 защитавани от упълномощената от тях адвокат П.. Видно от обясненията, дадени от подсъдимите в качеството им на обвиняеми по време на разследването пред органа на досъдебното производство, същите сочат на обстоятелства, даващи основание да се приеме наличие на противоречиви интереси. След привличане на В. Х. в качеството на обвиняем с постановление, предявено на 25.10.2022 г., е пристъпено към неговия разпит.

Х. е заявил, че не се признава за виновен и не дава обяснения. С постановление, предявено на 01.11.2022 г., Р. К. е привлечен като обвиняем и при проведен разпит в това му качество на същата дата, подробно изяснява своето и на В. Х. участие в деянието. Впоследствие, на 11.07.2023 г. е извършен нов разпит на обвиняемия Р. К. в присъствието на адвокат П., в който вече дава обяснения, различни от първоначално дадените относно участието на В. Х. в деянието. При предявяване на разследването адвокат П. е заявила, че не можело да се установи участие на В. Х. в деянието, а Р. К. бил заблуден при възприемане на информацията дали металните дискове трябва да бъдат извозени като отпадък или не. Районният съд сочи, че съгласно съдебната практика е налице противоречие в интересите на обвиняемите/подсъдимите по смисъла на чл. 94, ал. 1 , т. 5 от НПК не само когато един от тях се признава за виновен, а друг не се признава, но и тогава, когато дават различни и противоречиви обяснения относно фактите по делото и относно участието на всеки от тях в деянието. Още от самото начало на разследването позициите и на двамата подсъдими са били различни, което определя интересите им в хода на наказателното производство, като противоречиви. Въпреки това, като техен защитник е участвала и за двамата адвокат П.. Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 1 от НПК, не може да бъде защитник, който е бил или е защитник и на друг обвиняем/подсъдим и защитата на единия противоречи на защитата на другия. Съдът е приел за очевидно, че интересите на двамата подсъдими са противоречиви и това препятства възможността да имат един и същи защитник. Всички процесуални действия по делото, извършени след привличането на Х. и К. като обвиняеми, накърняват правото им на защита и са основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на това нарушение. Дадени са указания, че при връщането прокурорът следва да прецени доколко е допустимо, съгласно чл. 91, ал. 3, т.

1 от НПК участието на адвокат П. като защитник, на когото и да е от двамата подсъдими или е необходимо на същите да бъдат допуснати и назначени други защитници. Съгласно Решение на СЕС от 5 ю н и 2018 г. по дело С612/15, постановено по преюдициално запитване за тълкуване на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 2 2 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство, отстраняването на първоначално упълномощения от подсъдимите защитник е допустимо при противоречие в интересите им, като е допустимо да се позволи на подсъдимите да упълномощят нов адвокат или при необходимост съответният орган да назначи служебно двама адвокати на мястото на първия.

4

Допуснато по делото съществено нарушение на процесуалните правила е възприето като отстранимо. Поради изложеното, районният съд не се е произнесъл по останалите точки на чл. 248, а л . 1 от НПК, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на прокурора.

Разгледан по същество частният протест е неоснователен. При запознаване с материалите по делото е видно, че на 01.11.2022 г. /л. 67 от ДП/ обв. Р. К. е дал обяснения в присъствието на защитника адв. П., в които разяснява своите действия и тези на обв. В. Х. и по-конкретно – какъв имот е посетен и къде, по какъв повод, с кои лица, какви вещи са взети от там, искано ли е разрешение от някого, давано ли е такова и пр. Тези твърдения имат пряко отношение към съставомерните елементи на повдигнатото обвинение. В частта, в която се описват действията на обв. В. Х., тези обяснения на К. следва да се възприемат като оговор. Обясненията, дадени на 01.11.2022 г. от К. могат да бъдат приобщени в съдебната фаза на производството по реда на чл. 279 от НПК, тъй като са снети в присъствието на защитник. Същият защитник е присъствал и по време на разпита на обв. В.