Определение № 739 от 20.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 739 гр. София, 20.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20251100900333 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба с вх. №19748 от 18.02.2025 г., която е подадена пред СГС от СНЦ „МУЗИКАУТОР“, с ЕИК 831005050, със седалище – гр. София, срещу Фондация „СИДЕЯ“, с ЕИК 176029443, със седалище – гр. София, като с нея са предявени за разглеждане осъдителни искове, както следва : 1./ иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 58 ЗАПСП, за заплащане на сумата в размер от общо 18 511,00 лв., представляваща сбор от уговорен и дължими възнаграждения за авторски права за използваните защитени произведения принадлежащи към репертоара на ищеца по време на организирани от ответника музикални събития през 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., въз основа на сключен договор от 19.08.2015 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от 18.02.2025 г. /момента на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; и 2./ иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 539,66 лв. – представляваща неустойка за забава в плащането на главните вземания /общо 18 511,00 лв./ начислена за периода от 04.12.2024 г. до 18.02.2025 г., която е предвидена според клаузата на чл. 11, ал. 2 от сключен договор от 19.08.2015 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви.

Ищецът твърди предявеното за съдебна защита субективно материално право да има за правопораждащ факт сключен между страните договор от 19.08.2015 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, с който на ответника в качеството му на ползвател е отстъпено срещу заплащане на възнаграждение неизключителното право да използва публично по време на концерти/прояви „на живо“ или чрез запис, всякакви разгласени преди това музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, правата за публично изпълнение върху които са му отстъпени или ще му бъдат отстъпени по време на действието на посочения договор от неговите членове или членове на чуждестранни организации, с които ищеца има сключени договори за взаимно представителство.

Начинът на формиране и изплащане на следващото се възнаграждение по този договор са посочени в договора. Ищецът се позовава на това, че ответникът не е изпълнил въобще договорното си задължение за заплащане на следващото се възнаграждение за 1 използването на отстъпените му неизключителни права на публично ползване на музикални произведения реализирано по време на организирани от Фондация „СИДЕЯ“ музикални събития през 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. в различни градове на страната.

Съгласно чл. 96 ЗАПСП споровете по този закон, свързани с нарушения на авторски права, вкл. имуществените спорове, са подсъдни на окръжните съдилища.

Специалната родова подсъдност учредена по чл. 96 ЗАПСП е приложима в случаите, при които предмет на предявения иск е спор за авторство. Разпоредбата на чл. 96 ЗАПСП има своето систематично място в глава 12, уреждаща специалната гражданско-правна защита на авторското право и сродните му права, която се реализира чрез исковете за обезщетение при нарушено авторско право или сродно на него право (чл. 94 и чл. 94а ЗАПСП) и чрез „други искове” (чл. 95 ЗАПСП) при използване на обекти по чл. 72 ЗАПСП или база данни в нарушение разпоредбите на закона. Предявеният за разглеждане в настоящото производство осъдителен иск не може да бъде квалифициран, като такъв свързан с нарушени авторски права по смисъла на специалния ЗАПСП, а напротив същия пряко произтича от сключения между страните договор за разрешаване на публично изпълнение и уговореното с него заплащане на възнаграждение от ползвателя. Следователно защитаваното с предявения иск материално право на вземане не се явява такова от кръга на защитимите чрез специалните искове, предвидени в ЗАПСП права, защото не се касае нито за обезщетение при нарушено авторско право, респективно не попада в категорията „други искове” по смисъла на чл. 95 ЗАПСП. Поради това защитата на заявеното от ищеца парично вземане се регламентира от общата правна уредба свързана с неизпълнението на договорните задължения. В горепосочения смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 10 от 03. 02. 2014 г. по т.д. № 1514/2013 г. на ВКС, І Т.О. В този смисъл са определение № 1041/29.03.2016 г. по ч. гр. дело № 1078 по описа за 2016 г. на САС и определение № 514/10.02.2017 г. по ч. гр. д.

№ 6185 по описа за 2016 г. на САС.

При приложимост на общата норма на чл. 104, т. 4 ГПК за родова подсъдност към процесното процесуално правоотношение, съгласно която на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни искове по търговски дела с цена над 25 000 лева, а цената на предявените искове е съответно 18 511,00 лв. и 539,66 лв., то същата не надхвърля посочената сума и родово компетентен да разреши спора е Софийският районен съд.

Съгласно чл.119, ал.1 ГПК за родовата подсъдност съдът следи служебно, като поради горната констатация по този въпрос делото следва да се прекрати пред СГС и да се изпрати на СРС.

СЪДЪТ, на основание чл.119, ал.1 вр. чл.104, т.4 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по търг. дело № 333/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Софийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

2

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3