Решение № 276 от 08.07.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Провадия, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20263130100195 по описа за 2026 година

Предявени са от Н. А. В., ЕГН ********** с адрес с. ******, ул. ***** № 6 срещу ******, Булстат ***** с адрес гр. *****, ****** № 57 обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както следва: да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със Заповед № 195/26.09.2025г. на Административния ръководител на ******, на основание на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „***** в ******”; за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 8422,20евро /16472,40лева/, представляваща обезщетение за периода 30.09.2025г.-30.03.2026г., през който е останала без работа в размер на брутното й трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.11.2025г. до окончателното погасяване на задължението;

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Работила е по безсрочен трудов договор от *******г. и е заемала длъжност „***** в ******”.

На 30.09.2025г. й е била връчена заповед на работодателя № 195/26.09.2025г., с която трудовото й правоотношение е било прекратено с налагане на наказание дисциплинарно уволнение.

Твърди, че образуваното срещу нея дисциплинарно производство е резултат на възникнали в колектива междуличностни конфликти, прераснали в официални и неофициални „доклади“ интерпретации/оценки на работата й пред работодателя.

Твърди, че ТПО е незаконосъобразно прекратено, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва да е извършила вменените й със заповедта нарушения на трудовата дисциплина.

Твърди, че е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК от 22.05.2025г., с което й е призната ТНР 1 от 56%. Предвид здравословното й състояние / налични заболявания астма, захарен диабет и хипертония/, получавала чести пристъпи на задух и невъзможност да си поеме въздух, замайване и дезориентация, налагащо редовно търсене на лекарска помощ. Посочва, че към датата на проверката- 11.08.2025г. състоянието й е било обострено, което съответно е повлияло на изпълнението на трудовите й функции. С това обяснява и неточностите в работата си, ако и да е имало такива. Въпреки всичко е полагала усилия да се явява на работа и да върши работата си качествено. Показател за това счита да е фактът, че е ползвала отпуск за временна неработоспособност едва на следващия проверката ден и след като по време на проверката е станало ясно, че работодателят не е доволен от начина, по който работи.

Счита, че обстоятелствата изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение е възможно да сочат на друго основание за прекратяване на ТПО- това по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

Сочи да е възможно и част от описаните в заповедта неточности да се дължат на технически недостатъци в трансфера на данни от посещенията записани в служебното мобилно устройство в системата в канцеларията на *******, но не и да са дисциплинарни нарушения. Такива технически неизправности твърди да се случвали редовно при трансферирането на данни, който факт бил известен на всички служители в ******.

Настоява, че наложеното й наказание не отговаря на тежестта на нарушенията и че е определено при допуснато нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, като не е съобразено дисциплинарното й минало, липсата на системност и вредни последици, влошеното й здраве и готовност да работи въпреки това. В тази връзка сочи, че: работила е при този работодател 31г. без никакви провинения; няма настъпили вредни последици от констатираните неточности в работата й, освен необходимост от изпращане на повторно съобщение; липсва системност в установените действия. Счита изводите на работодателя изложени в заповедта за уволнение в обратния смисъл за превратни на база липса на предходно налагани й наказания и формирането им база на една единствена проверка, при която констатираните неточности в работата й сочели на реална съвкупност, а не на системност в действията й.

Счита, че с оглед заболяването й, прекратяването на ТПО е извършено в нарушение на нормите на чл. 333 КТ, тъй като преди уволнението не е искано разрешение от Инспекция по труда и мнение на ТЕЛК.

Оспорва да е запознавана/да й е връчван документ именуван *******, които било записано да са част от длъжностната й характеристика. Всичките й права и задължения сочи да са записани в длъжностната й характеристика.

Твърди да е допуснато и нарушение на чл. 193 КТ, тъй като преди прекратяване на ТПО не са й поискани обясненията. Сочи наличие на индикации, решението да е било взето предварително, а дисциплинарното производство да е проведено формално.

Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни.

Не оспорва, че: ТПО с ищцата е възникнало по сключен трудов договор от *******г., по който е заемала длъжност „***** в ******”; ТПО е прекратено на основание чл. 330, ал.

2, т. 6 КТ със заповед на работодателя № 195/26.09.2025г.; ищцата е трудоустроена поради налични заболявания астма, захарен диабет и хипертония; БТВ получено от ищцата за последния пълен отработен месец е 2745,40лева/1403,70евро/.

Оспорва заповедта да страда от сочените пороци, обосноваващи нейната незаконосъобразност. В тази връзка излага следното:

Заповедта е издадена от Председателя на *******, след изискани от работника 2 писмени обяснения и при спазване срока по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Спазени са и изискванията на чл. 333 КТ, като дисциплинарното наказание е наложено след получаване на 09.09.2025г. предварително разрешение от Инспекция по труда и мнение на ТЕЛК изразено в ЕР от 27.08.2025г.

Твърди, че наказанието е наложено с негова мотивирана заповед, съдържаща описание на нарушенията, време на извършването им, вид на наложеното наказание и правно основание. Твърди, че в случая ищцата е допуснала нарушения на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, ал. 1, т.3 КТ.

Посочва, че на 11.07.2025г. на работното място на ищцата са били намерени 12 броя уведомления генерирани ******- 6бр. ********. и 1 бр. ********. Част от тях, за които ищцата е удостоверила, че са залепени, са намерени в бюрото й, а от данните от мобилното приложение било невъзможно да се направи извод адресите да са посетени реално от нея.

Друга част са били залепени от ищцата, но в нарушение правилата за *********, вкл. при неточно оформяне на отрязъците предвидени за прилагане по **** и неточно отразяване данните в *****. Неспазването на правилата за ********* е станало повод за изпращане на нови съобщения до страните по разпореждане на ******. С това си поведение се сочи, че ищцата е допуснала нарушения на вменените й задължения по повод ********, в частност Правилата за *********- Приложение № 1 от длъжностната й характеристика; т.1.1, т.3.6 и т.

3.2 от длъжностната й характеристика, с които се сочи тя да е била запозната.

Преди да й наложи наказанието, ответникът е отчел тежестта на допуснатите нарушения и тяхната системност. Неточното изпълнение на задълженията на ищцата се сочи да е генерирало допълнителни разходи за *******, тъй като са изпращани нови съобщения с прикачени към тях нови уведомления по седем ******. Това е довело и до забавяне на производствата по ****, тъй като е било разпореждано изпращане на нови съобщения до страните, с което неминуемо се засягал и техният интерес, предвид и че **** били заповедни производства, протичащи в кратки процесуални срокове и с предмет парични задължения. От друга страна, съобразено е било и субективното отношение на ищцата към изпълнението на служебните й задължения, изразяващо липса на критичност, който факт бил видим и в дадените от нея писмени обяснения.

Счита доводите й, оправдаващи допуснатите от нея нарушения със здравословното й състояние, за несъстоятелни. Посочва, че съгласно ЕР на ТЕЛК ищцата може да полага труд като **********, а вписаните противопоказания относно труда, който може да полага са „без тежко психически и физически натоварвания, нощни смени“, с каквито длъжността не се характеризира.

Оспорва доводите някои от допуснатите неточности при изпълнение задълженията на ищцата да се дължат на технически недостатъци, доколкото тези недостатъци не били конкретизирани, а и такива пропуски при другите служители от службата не се наблюдавали. Те не били оправдаващи и касателно други установени нарушения- липса на посещение на адресите посочени в съобщенията, тяхното антидатиране, неточно оформление на отрязъците прилагани по ****, нечетливо изписване на констатациите на ****** при посещение на адреса, неточно отразяване на данните от посещенията в ***** и др.

Оспорва описаните в заповедта обстоятелства да не са нарушения на трудовата дисциплина, а да сочат друго уволнително основание, това по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, доколкото случаят касаел виновно неизпълнение на вменени трудови задължения. Оспорва и твърденията през време на действие на трудовото правоотношение ищцата да не е имала други провинения, като сочи в трудовото й досие да са налични множество изисквани в годините писмени обяснения по повод връчвани от нея съдебни книжа.

Молбата е за отхвърляне на исковите претенции.

3

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и приложимия материален закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са искови претенции с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2, т.3 вр.чл. 225, ал.1 КТ.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищцата следва да докаже пълно и главно валидно възникнало ТПО с ответника, по което е заемала сочената в исковата молба длъжност и прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание; размер на брутното трудово възнаграждение получено за последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението, както и че в периода 30.09.2025г.-30.03.2026г. е останала без работа. Ответната страна, следва да докаже пълно и главно законосъобразно упражнено право на уволнение на твърдяното основание, вкл. че ищцата е извършила сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.

Между страните не е съществувал спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т.

4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните факти: че между страните е съществувало правоотношение по безсрочен трудов договор от *******г., по което ищцата е заемала длъжност „***** в ******”; че ТПО е прекратено със Заповед № 195/26.09.2025г. на Административния ръководител на ******, на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, връчена на ищцата на 30.09.2025г.; че размерът на БТВ на ищцата получено през последния пълен отработен месец е 2745,40лева/1403,70евро/.

От приетите по делото писмени доказателства съдържащи се в личното трудово досие на работника, се установява още следното:

Между страните е възникнало трудово правооотношение първоначално по срочен трудов договор на *******г., по което ищцата е назначена на длъжност „********“. ТПО е изменяно многократно в годините относно срок, размер на трудово възнаграждение, длъжност **********, той и ****. С доп. споразумение от 01.11.2001г. договорът е сключен като безсрочен за длъжност **********, заемана до датата на прекратяване на трудовото правоотношение с оспорваната сега заповед. За периода 2004- 2010г. в досието се съдържат неколкократно изисквани обяснения от служителя относно срочното оформяне на ***** и своевременното им връщане на *******. В периодите 2011г.-2013г., 2017г.-2018г. те са повече. Формулярите от извършваните годишни атестации на служителя свидетелстват за поставяни оценки за изпълнение на служебните задължения от 3 до 1, където 1- е отличен, 2много добър и 3- добър. В периода 2011г. – 2015г. оценката е отлична, 2016г, 2017г., 2018г. много добра. На 19.09.2019г. е съставен протокол от ******** и ръководител служба *****, в който са обективирани констатации за установени на бюрото на служителя ******** по 29бр. ******, част от които с неотразена дата на *********, само с подпис на получател, а друга част с отразени дата на ********* и получател, но без дата и подпис на връчител.