Решение № 1972 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1972 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100513391 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба от 19.09.2022 г. на ответницата М. Р. Р., срещу Решение № 20052888 от 12.08.2022 г., постановено по гр. дело № 8738/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 37-ми състав, относно постановения режим на лични контакти на ищцата К. Е. Ф. с нейната внучка К.С.С.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, като тези пороци водят до превратно установяване на действителното положение между страните. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново решение, с което да определи общ режим на бабата и бащата на К.. Не претендира разноски.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от 26.10.2022 г. от С. Ц. С., заедно с отговор на въззивната жалба. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да измени атакуваното решение, като режим на контакти за бабата с внучката й К.С.С. да бъде определен всяка последна неделя в месеца от 10.00 до 19.00 часа, за рождения ден и за именния ден на бабата от 18.00 часа на съответния ден до 08.00 часа на следващия ден с преспиване, както и за 15 (петнадесет) дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на двамата 1 родители. Моли, независимо от това дали ще бъде определен посочения или друг режим на контакти на бабата с внучето, той по никакъв начин да не се припокрива с някой от неговите дни на контакти с детето.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от 31.10.2022 г. о т К. Е. Ф., заедно с отговор на въззивната жалба. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да измени атакуваното решение, като определи режим на контакти с нейната внучка К.С.С., а именно: всяка последна неделя в месеца от 10.00 до 19.00 часа, за рождения й ден и за именния й ден от 18.00 часа на съответния ден до 08.00 часа на следващия ден с преспиване, както и за 15 (петнадесет) дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на двамата родители.

Въззивницата М. Р. Р. не е подала отговор на насрещните въззивни жалби.

Въззивната жалба на М. Р. Р. срещу първоинстанционното решение, в което е определен режим на лични отношения на К. Е. Ф. с детето К., е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим.

Насрещната въззивна жалба на С. Ц. С. срещу първоинстанционното решение също е допустима. Подадена е в срок, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим.

Насрещната въззивна жалба на К. Е. Ф. срещу първоинстанционното решение също е допустима. Подадена е в срок, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С Решение № 20052888 от 12.08.2022 г., постановено по гр. дело № 8738/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 37-ми състав, е определен, на основание чл. 128, ал. 1 СК, режим на лични отношения на К. Е. Ф. с внучката й К.С.С. всяка първа неделя от месеца, за времето от 13.00 до 20.00 часа, като този режим се осъществява в дома на бабата, която ще го взема от дома на родителя, при когото е детето и ще го връща в дома на неговата майка; на рождения ден на бабата за времето от 17.00 до 20.00 часа, както и два пъти през лятото за по три дни, които не съвпадат с режима на лични отношения на неотглеждащия родител и с годишния отпуск на отглеждащия родител.

Въззивният съд, както и първоинстанционният съд, намира, че в случая е в интерес на детето К. да има режим на лични отношения с нейната баба по бащина линия. Легална дефиниция за “най – добър интерес на детето“ се съдържа в дефинитивната норма на чл. § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ЗЗДт), като константната съдебна практика е изяснила, че интересът на детето е то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие; който му осигурява съобразено с нуждите и наклонностите му за 2 образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, но най – вече начин, който му осигурява адекватно упражняване и съхраняване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. За да достигне до извода в интерес ли е на детето контактът с неговата баба, съдът следва да извърши преценка на редица конкретно установени по настоящото дело обстоятелства, каквито са: съществуващите в семейството конкретни отношения между отделните му членове, здравословното състояние на бабата, възрастта на детето, способността на прародителя да полага адекватни грижи за внучката й по време на личните им контакти съобразно с образователните, интелектуални, емоционални, физически и други потребности на детето, както и налице ли са каквито и да било вредности, които могат да възникнат при осъществяването на един такъв режим на лични контакти между детето и неговия прародител и чието евентуално наличие би поставило съответното дете в неоправдан риск.

Важно е също така да се обоснове, че поддържането на близки отношения между прародителите и внуците е традиция и социална норма в българското общество.

При преценката относно интереса на детето К. да има контакти със своята баба по бащина линия, въззивният съд съобрази и становищата, изразени в изготвените по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт актуални социални доклади от 17.10.2023 г. и от 11.06.2024 г. на Дирекция “Социално подпомагане“ (Д“СП“) – “Младост“ (по местоживеенето на бащата), от 02.11.2023 г. и от 12.06.2024 г. на Д“СП“ – “Възраждане“ (по местоживеенето на бабата) и от 10.06.2024 г. Д“СП“ – Разград (по местоживеене на майката и детето).

При извършване на социалното проучване на Д“СП“ – “Възраждане“ е констатирано, че жилището на бабата Ф. е просторно – трети и четвърти етаж от къща с вътрешен двор, нейна собственост. Тя обитава предимно третия етаж, който се състои от голяма всекидневна с кухненски бокс, две спални, санитарни помещения и е с много добри хигиенно-битови условия. За детето са осигурени дрехи, играчки и пособия за гостуването му в дома на бабата. Детето К. се отглежда от майката в Разград и връзката баба – внуче е прекъсната, тъй като от месец март 2023 г. бабата не е виждала внучката си поради ограничаване на контактите от майката.

Във въззивното производство, в съдебното заседание на 03.04.2025 г., са изслушани въззивницата и въззиваема страна М. Р. Р. и въззивницата и въззиваема страна К. Е. Ф., както и нейният син и баща на детето К. – въззивникът и въззиваема страна С. Ц. С..

Въззивницата и въззиваема страна М. Р. Р. заяви, че като цяло няма нищо против детето да общува с баба си по бащина линия, но да не е за сметка на нейното време с детето и за сметка на комфорта на К.. Бащата има първи, трети и пети уикенд за контакти с детето и за нея остават втори и четвърти уикенд от месеца. Ако се даде един от тях на бабата, за майката остава само един. Моли режима на бабата да бъде в режима на бащата, който е доста широк. Бащата и бабата живеят в София, а те с К. от една година са се установили в Разград. Едно допълнително пътуване не би било в интерес на детето, а в негов ущърб.

Апартаментът, който е закупила в София, е с инвестиционна цел. По думите на дъщеря й К.

3 тя не се чувства добре при баба си.

Въззивницата и въззиваема страна К. Е. Ф. заяви, че поддържа искането си за самостоятелен режим на виждане с внучката си, тъй като в режима на бащата тя ще отнема от времето на бащата с детето. Откакто майката и детето са се преместили в Разград, тя не може да пътува всеки път с бащата, за да вижда детето. Няма нищо против да контактува с внучката си в режима на бащата, но той да бъде удължен с един ден. Счита, че определените от първоинстанционния съд три дни през лятото са недостатъчни. Иска да вижда К. и през ваканциите. Живее в триетажна къща с двор в София, работещ пенсионер е на петдневна работна седмица по осем часа. Имам три внучки и два правнука и иска К. да ги опознае и да създаде връзки и контакти.

Въззивникът и въззиваема страна С. Ц. С. заяви, че разстоянието до Разград е голямо и майката умишлено и изкуствено създава затруднения за контакта му с детето. Понякога, когато няма възможност да пътува до София, пътува до Варна, където разходите му са големи. Майката има апартамент в София и за нарушаване на режима има три осъдителни присъди. Извън неговия режим майка му може да пътува до Разград, за да взема внучката си, но това да бъде в режима на майката, а не в неговия. Три дни през лятото са малко.

Съгласно приетото по настоящото дело заключение на съдебно – психологична експертиза (СПЕ), което въззивният съд намира за обективно, пълно (отговорило на всички поставени въпроси) и компетентно изготвено вещото лице И. А. заключава, че по данни от методиките с номера (1 и 4), потвърдени в наблюдение над детето и бабата, между двете няма изградена емоционална привързаност. Отношението към г-жа Ф. е по - скоро негативно и детето не я чувства като източник на закрила и сигурност. Емоционалното състояние на К. е на висока тревожност, несигурност и психична зависимост от майката, с регресивни прояви и липса на вътрешно усещане за автономност и лични граници. Детето функционира на ниво на емоционална симбиоза, при която собствените му преживявания и реакции са слети с тези на майката, което възпрепятства развитието на самостоятелност и способност за самозащита. В резултат К. проявява страх от отделяне, соматични реакции при напрежение и ограничен капацитет за спонтанно емоционално изразяване или въображение. Тя преживява външните ситуации като потенциално заплашителни, особено в контакт с други деца, и няма достатъчен вътрешен ресурс за разпознаване, вербализиране и регулиране на собствените емоции. Емоционалният й свят е доминиран от чувство за безпомощност и нужда от защита, което я прави изключително уязвима към психологически и междуличностни посегателства.

Въз основа на проведените интервюта, наблюдения и експериментални задачи и тестови резултати може да се заключи, че г-жа Ф. не притежава към момента необходимия психологически капацитет да се справи самостоятелно с отговорността за детето в индивидуален режим на контакти. Липсата на чувствителност към емоционалните и поведенческите особености на К., в съчетание с подценяването на рисковите ситуации между децата, създава реална опасност за нейното психично благополучие и чувство за безопасност.

4

К. е дете с висока емоционална уязвимост и ограничена способност за самозащита, поради което не следва да остава без надзор с други деца или възрастни, които не са запознати с нейните специфични потребности. Липсата на отговорен възрастен, който може да гарантира нейния емоционален комфорт и физическа защита, създава риск от нарушаване на личните и телесните й граници и от последваща психична травматизация. Вече има прецедент, при който К. е станала обект на вербален и физически тормоз от братовчед си, докато е била под грижите на г-жа Ф., което потвърждава констатираният реален риск от посегателство върху личната и телесната неприкосновеност на детето, както и от вторична психична травматизация вследствие на неразпознаване или неправилно интерпретиране на подобни ситуации.