Определение № 18097 от 26.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18097 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505991 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 276710/18.08.2025 г., подадено от Л.П.С. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.07.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 38685/2024 г. на СРС, 64 с-в, с което е поискано от съда на основание на чл. 423 ГПК да приеме възражението на длъжника срещу същата.

С възражението длъжникът навежда твърдения, че на 21.07.2025 г. узнал за образувано срещу него изп. д. № 20258410400960 по описа на ЧСИ Н.М., като тогава узнал и за издадената заповед за изпълнение. Поддържа, че не е получила съобщение на адреса си, нито било е залепено уведомление.

В предоставения му едноседмичен срок, заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирал отговор, в който оспорва подадената молба по чл.423 ГПК. Счита, че заповедният съд правилно е връчил съобщението на адреса, посочен в заявлението.

Съдът, като обсъди възражението, с което е сезиран, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което е поискано издаването на заповед срещу длъжницата Л.П.С..

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 1

29.07.2024 г. районният съд е разпоредил длъжницата Л.П.С. да заплати на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД посочените в заявлението суми и разноски. От служебно изготвена справка по заповедното производство по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. е видно, че постоянният адрес на длъжницата е в гр.

Банкя, ул. „********, а настоящият в гр. Банкя, ул. ********. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение като адрес на длъжницата е посочен нейният настоящ такъв.

За така издадената заповед до длъжницата Л.П.С. е изпратено съобщение на постоянния й адрес, като от върнатия отрязък от съобщението се установява, че лицето не е открито на адреса при посещенията на 20.08.2024 г., 06.09.2024 г. и 22.09.2024 г., , няма пощенски кутии, поради което е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал 1 ГПК на видно място до входната врата.

Изпратено е съобщение и на настоящия й адрес, като от върнатия отрязък от съобщението се установява, че лицето не е открито на адреса при посещенията на 15.08.2024 г., 25.08.2024 г. и 22.09.2024 г., няма пощенски кутии, поради което е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал 1 ГПК на видно място до входната врата.

Изготвена е справка за месторабота на длъжницата, от която е видно, че няма данни за действащи трудови договори със същата.

С разпореждане от 07.02.2025 г. заповедният съд е приел, че заповедта спрямо Л.П.С. е влязла в сила с оглед липсата на депозирано възражение и е разпоредил издаването на изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20258410400960 по описа на ЧСИ Н.М., по което на длъжника Л.П.С. е връчено съобщение за образуване на изпълнително дело на 21.07.2025 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423 ГПК длъжникът, който е лишен от възможност да оспори вземането при конкретно посочени хипотези, може в 1месечен срок от узнаване на заповедта да подаде възражение пред въззивния съд, ако заповедта не му е била връчена надлежно или ако не му е връчена лично и в деня на връчване не е имал обичайно пребиваване в Република България или ако особени непредвидени обстоятелства са му попречили своевременно да узнае за връчването или ако такива обстоятелства са му попречили да подаде възражение в срок.

Настоящият съдебен състав намира, че възражението е депозирано в срок от процесуално легитимирана страна и като такова е допустимо. Разгледано по същество възражението е неоснователно.

Нормата на чл. 423 ГПК се явява средство за защита когато формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на претенцията. В производството по чл. 423 ГПК съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на 2 първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. Съгласно правилото на чл. 411, ал. 3 ГПК при уважаване на заявлението, съдът праща препис от заповедта на длъжника. Едва при редовно връчен препис и изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение може да влезе в сила и срещу длъжника да се издаде изпълнителен лист въз основа на нея.

Съгласно чл. 47, ал.1 ГПК когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Съгласно ал. 3 когато ответникът не се яви да получи книжата съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.

Съгласно ал. 5 съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.

В конкретния случай предвидената процедура е спазена напълно - и двата регистрирани адреса на длъжника са били посетени многократно, включително в неприсъствен ден, удостоверено е надлежно, че лицето не е открито на тях, залепени са уведомления на входната врата на двата адреса, направена е справка за месторабота на адресата, от която се установява, че такава няма. В този смисъл и след изтичане срока за получаването на съобщението от длъжника, същото следва да се счита за редовно връчено по аргумент от чл. 47, ал. 5 ГПК. Други конкретни доводи не са наведени в депозираното възражение, с оглед което следва, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 ГПК за приемане на възражението.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

НЕ ПРИЕМА възражение вх. № 276710/18.08.2025 г., подадено от Л.П.С. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.07.2024 г., издадена по ч. гр. д.

№ 38685/2024 г. на СРС, 64 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4