Решение № 226 от 09.05.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Благоевград, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Силвия Г. Николова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Г. Николова Гражданско дело № 20211210101478 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Г. М.

ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б СРЕЩУ „К , със седалище и адрес на управление: гр.

Со

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. М. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бл не дължи по отношение на ответника „К. „П, общо сумата от 10 844,21 /десет хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и двадесет и една стотинки/ лева, представляваща сумите по изпълнителен лист от дата 22.11.2013 г. по т.д. № 7380/2013 г. по описа на Софийски градски съд, както следва: сумата от 5 623,94 лева – главница; сумата от 4 610,32 лева, представляваща законната лихва, считано от дата 16.05.2013 г. до датата на депозиране на настоящата искова молба; сумата от 474,95 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение; сумата от 85,00 лева, представляваща разноски по арбитражното производство и сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса, заплатена от молителя в производството по издаване на изпълнителния лист, като всички гореописани суми са предмет по изп.д. № 155/2014 г. на Ч та срещу длъжника Г.И. се води изп.д. № Посочва се, че след направени справки се установи, че същото изп.д. е образувано по молба от дата 13.01.2014 г. на „П, въз основа на издаден изпълнителен лист от Со Изпълнителният лист е издаден в полза на „Пр. По делото е направен запор върху банковите сметки на длъжника на дата 04.02.2014 г., а на дата 13.02.2014 г. му е връчена ПДИ. По делото са правени справки спрямо длъжника. Сочи се, че на 26.09.2018 г. е подадена молба с приложен договор за цесия, от който е видно, че взискателят „П: е цедирал вземанията си на „К

Твърди се, че ищецът не дължи сумите, установени е горецитирания изпълнителен лист, 1 тъй като същите се явяват погасени по давност, в каквато насока е сторено възражение.Посочва се, че на дата 13.01.2014 г. е подадена молба за образуване на изп. д. и е образувано изп.д. № 155/2014 г. на ЧСИ-Апостолова. На 13.02.2014 г. е връчена ПДИ на длъжника. На различни дати са правени справки към длъжника. На 26.09.2018 г. е подадена молба с приложен договор за цесия.

Ищецът твърди, че всички по-горе описани действия не следва да се взимат предвид, тъй като същите не са изпълнителни по своя характер и не прекъсват погасителната давност.

Ясно са изброени изпълнителните действия, които прекъсват давността в Сочи се, че действието, предприето на дата 04.02.2014 г. – запор върху банковите сметки на длъжника, е принудително по смисъла на закона и валидно такова, което е прекъснала давността и от този момент за длъжника е започнала да тече нова 5-годишна давност.

Посочва се, че считано от последното валидно прекъсващо давността действие, а именно запорът на банковите сметки на длъжника от дата 04.02.2014 г., започва да тече 2-годишната давност, през която ако не са сторени принудителни действия изпълнителното дело се прекратява по силата на закона и всички след това сторени действия макар и да са принудителни не са валидни. От 04.02.2014 г. до дата 04.02.2016 г. принудителни действия към длъжника не са предприемани, поради което след тази дата делото спрямо ищеца е било прекратено и дори и да има предприети принудителни действия то същите ще се явяват невалидни и не трябва да се взимат предвид.

Сочи се, че в тази връзка е трайната съдебна практика по чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 31/09.09.2010 г. по т.д. № 400/2009 г. на ВКС и Решение № 33/02.02.2011 г. по гр.д. № 486/2010 г. на ВКС, Решение № 223/12.07.2011 г. по т.д. № 124/2010 г. на т.к. II т.о. на ВКС, Решение № 94/27.07.2010 г. по т.д. № 943/2009 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 76/07.06.2011 г. по т.д. № 634/2010 г. Нещо повече, има и тълкувателно решение, чийто постановки в този смисъл не са загубили сила – ТР № 47/01.04.1965 г. по гр.д. № 23/1965 г.

ОСГК на ВС – граждански отделения, в което се казва изрично: „С настъпване на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, б. „а” до б. „е” от ГПК, принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат наложените възбрани и описи, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати или не“. Тоест постановлението на съдебния изпълнител в никакъв случай не прекратява изпълнението, а установява, че по силата на закона то вече е прекратено. На цитираното ТР № 4/1965 г. се позовава САС през 2010 г. в Определение № 981/10.06.2010 г. на САС по ч.гр.д. № 862/2010 г., ТК: „с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в съответствие и с неотпадналите задължителни указания на ТР № 47/01.04.1965 г. по гр.д. № 23/1965 г. на ОСГК на ВС, се приема прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно значение“.

Посочва се, че същият въпрос е обсъждан и в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС, в точка 10 от същото, съгласно което: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнително действие в продължение на 2 /две/ години, изпълнителното 2 дело се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В трайната съдебна практика и доктрина е прието, че прекратяването на изпълнителното дело поради т.н. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление, вече настъпилото прекратяване, когато устави осъществяване на съответно правно релевантни факти. Постановлението на съдебния изпълнител, с което се прогласява прекратяването не е условие, за да се прекрати изпълнителното производство, а само констатира едно вече настъпило ех lege прекратяване. Във всички случай на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител следи служебно и вдига наложените възбрани и запори, като всички други предприети изпълнителния действия се обезсилват по право“.

Твърди се, че е без значение, кога и какви действия са били сторени, принудителни ли са били по изп.д. № г. на , тъй като и делото е прекратено спрямо ищеца. Действията, сторени по делото се заличават с обратна сила и все едно не са били извършвани. Като сочи, че в Р се доразвива вече посоченото заключение в т. 10 от Тълкувателното решение, че независимо от основанието за прекратяване на изпълнителното производство, то всички изпълнителни действия се обезсилват по право. В конкретната хипотеза ВКС се е произнесъл по въпроса счита ли се прекъсната погасителната давност от изпълнителни действия, предприети въз основа на обезсилена заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист. В мотивите на решението е посочено, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право. Обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно действие, така, както се счита за непостановен обезсиленият съдебен акт. Поради това на поставения в настоящото производство материалноправен въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор, когато е проведено принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист, които впоследствие са обезсилени и изпълнителното производство е прекратено, предприетите по него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната давност по смисъла на чл. 116 б. „в” от ЗЗД. Тези действия се обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици.

Посочва се, че действията, с които се прекъсва давността, следва да са валидни. Ако изпълнителното производство е прекратено поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК, то нито едно от предприетите изпълнителни действия преди и след прекратяване на изпълнително производство, поради перемпция няма да е валидно. Причината за това е обезсилването им по право с обратна сила, т.е. предприетите изпълнителни действия няма да се произвели процесуални и материални последици относно погасителната давност между взискателя и длъжника, на основание чл. 116, б. „в” от ЗЗД. Това е така, тъй като следва да се прави разлика между прекратен или приключил процес. В случаите, когато едно производство е прекратено принцип в правото е да се заличат с обратна сила извършените до прекратяването му правни действия и респ. да се заличат последиците от тях с обратна 3 сила. Не така стои въпросът относно приключване на един процес, вкл. изпълнителен.

В случаите като процесния при прекратяване поради перемпция на изпълнителния процес се отменят с обратна сила всички извършени до този момент изпълнителни действия.

Посочва се, че последното валидно изпълнително действие, с което е била прекъсната давността спрямо ищеца е настъпила на 22.11.2013 г. – датата на издаването на изпълнителен лист по т.д. № 7380/2013 г. на Софийски градски съд.

Считано от тази дата до момента са изтекли повече от пет години, период от време, достатъчен за погасяване на вземането съгласно чл. 110 от ЗЗД, както главното, така и акцесорните такива, а всички извършени изпълнителни действия, с които е била прекъсната давността по изп.д. № 155/2014 г. на са обезсилени по право и като невалидни не следва да се вземат предвид.

Твърди се, че дори да се счете, че изпълнителното дело не е прекратено и предприетите действията спрямо длъжника по него са валидни и прекъсващи давността, то последното валидно принудително действие спрямо длъжника се явява запорът върху банковите му сметки от дата , като считано от тази дата отново са изтекли повече от пет години, период от време, достатъчен за погасяване на вземането съгласно чл. 110 от ЗЗД, както главното, така и акцесорните такива. Видно от чл. 116, ал. 3 от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действие за принудително изпълнение. Видно от отг. на ОСГТК на ВКС, т. 10, се прие, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Тъй като е спорен моментът от кога поражда действие отмяната наг., извършена с т. 10 от, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС се отбелязва следното: „При действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие /той ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска/ и затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за давността – тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение както за неговото развитие /изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи/, така и за давността.

В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства /не предявява иск/, давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ /кредиторът не може да действа, макар да иска/. Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/“. Предвид изложеното Постановление на Пленума на В г.

4 следва да счита изгубило сила.

С Решение 170/17.09.2018 г. на ВКС по дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е допусната касация по правния въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната ., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тази връзка дали даденото с т. 10 от постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди това“.