Решение № 136 от 03.07.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Смолян, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500239 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Делото е образувано по допустимата жалба с вх.№

819/25.04.2024 г. на М. Т. Ч. против постановление от 09.04.2024 г. за разноските по изп.дело № 41/2024 г. на ЧСИ с рег.№ *** З. Т., действаща в района на Смолянския окръжен съд. Жалбоподателката го намира за незаконосъобразно и противоречащо на установените правила в изпълнителното производство и иска неговата отмяна и прекратяване на изп.дело № 41/2024 г. на същия ЧСИ.

В жалбата се твърди, че на 19.03.2024 г. чрез работодателя и - МБАЛ „Т.” ООД, и е връчена Покана за доброволно изпълнение на ЧСИ З.

Т. с изх.№ 1021/18.03.2024 г., ведно с изпълнителен лист към нея с № 260027/ 12.02.2024 г. С нея и е съобщено, че, съгласно установените правила в изпълнителното производство, крайната сума за плащане и обстоятелства за това какво включва тя - с общ размер на 423.10 лв. Веднага, още на следващия ден - 20.03.2024 год. по банковата сметката на ЧСИ З. Т., посочена в поканата за доброволно изпълнение, жалбоподателката плаща указаната и 1 сума, като спазва 14-дневния законов срок на плащане. Освен това, след плащането на сумата, се свързва с ЧСИ Т. по телефона, уведомява я, че е платила напълно исканата от нея сума, като за доказателство й изпраща и електронно копие от платежното нареждане по „Viber”, което тя проверява веднага в сметката си в ***. В същия телефонен разговор получава от ЧСИ уверение, че Т. прекратява още същия ден изпълнителното дело срещу Ч. и вдига запорите. Получава съответно и две съобщения за вдигане на запора от трудовото и възнаграждение - едното по електронен път, а другото - в оригинал, по пощата, чрез куриер, които са и връчени от работодателя и по надлежния ред. Затова счита казуса по това изпълнително дело за приключен, а и такива са уверенията на самата ЧСИ З. Т. към нея.

На 15.04.2024 г./почти цял месец след това/, получава от ЧСИ З. Т. нова Покана за доброволно изпълнение, по същото изпълнително дело, заедно с постановление за допълнително събиране на адвокатски хонорар в размер на 400 лв. и разноски по тарифата на ЧСИ 48 лв.

М. Ч. счита, че това действие на ЧСИ З. Т. е в разрез със законовите правила в изпълнителния процес и ГПК, защото, съгласно тях, поканата за доброволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело вече и е връчена още на 19.03.24 г. В нея са описани всички дължими суми. Те са платени от нея в пълния им размер и в законоустановените срокове, след което е отменен и запорът на трудовото и възнаграждение. Заключава, че ЧСИ З. Т. не би следвало да претендира повече за никакви допълнителни суми по това изпълнително дело.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК насрещната страна-взискател УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД–гр.П., чрез пълномощника адв.В. Б., с писмени възражения оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановлението за разноски. Според дружеството, действията на съдебния изпълнител не противоречат на закона. Изтъква как обстоятелството, че адвокатският хонорар не е включен в първоначалната покана за доброволно изпълнение, не е пречка за неговото събиране от длъжника в рамките на изпълнителното дело чрез последващо отправяне на покана за неговото заплащане. Моли да бъде взето предвид, че същият се претендира по установения законов ред, а именно - чрез отправяне на покана за доброволно плащане. Също така не са предприети действия по обезпечаване на вземането, които да го обременят с 2 допълнителни разноски.

Частният съдебен изпълнител З. Т. излага мотиви, че жалбата е допустима, но е неоснователна.

Съдът установява следното:

Изп.дело № 41/2024 г. по описа на ЧСИ З. Т. е образувано след изпращането му по подсъдност от ЧСИ Х. С., по чийто опис делото е с № 152/2024 г. Образувано е по молба от 06.03.2024 г. на взискателя УМБАЛ „С.

Г.“ ЕАД-гр.П., чрез пълномощника му адв.В. Б., против длъжницата и настояща жалбоподателка М. Ч. за събиране вземане на болницата за съдебни разноски, направени по гр.дело № 7911/2020 г. на РС-П., в размер на 233,31 лв. Към молбата за образуване на изп.дело, подадена, както се посочи, чрез адв.В. Б., е приложен изп.лист № 260027 от 12.02.2024 г. по гр.дело № 7911/2020 г. на РС-П., както и пълномощно от болницата-взискател за адвокат В. Б. и договор за правна защита и съдействие от 14.02.2024 г. между нея и болницата. От този договор е видно че на адвоката-пълномощник е платено в брой възнаграждение в размер на 400 лв. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изп.дело против М. Ч. за събиране на дължими суми по изп.лист, издаден по гр.дело № 7911/2020 г. на ПРС. Също така, в самата молба на взискателя за образуване на изп.дело е направено изрично искане да бъдат събрани и всички разноски по изпълнителното дело, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

ЧСИ З. Т. изпраща на М. Ч. покана за доброволно изпълнение, с която я уведомява, че дължи по изп.дело № 41/2024 г. 233,31 лв. неолихвяема сума, 2,60 лв. допълнителни разноски и 132 лв. разноски по изп.дело, както и 31,19 лв. такса по т.26 от ТТР от ЗЧСИ и още 24 лв. такса за образуване, като общият размер на задължението и е 423,10 лв. М. Ч. получава поканата на 19.03.2024 г. Вижда се, че в поканата не са посочени суми като разноски за адвокатско възнаграждение. Сумата от 132 лв. е сбор от такси, описани в съобщението до взискателя на л.33 от изп.дело – 90 лв. с ДДС за налагане запори върху сметки на длъжницата в четири банки и при работодателя и, 18 лв. с ДДС за три справки и 24 лв. с ДДС такса за изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжницата.

Няма спор по делото, видно е от представеното с жалбата 3 платежно нареждане от 20.03.2024 г. и се признава от ЧСИ, че на 20.03.2024 г. М. Ч. и превежда по посочената в ПДИ банкова сметка сумата от 423,10 лв., които са съответно разпределени на 02.04.2024 г. и на същата дата са преведи в полза на взискателя дължимите към него 391,91 лв., включващи сумата по изп.лист от 233,31 лв. плюс разноски на взискателя за такси – л.74-76 от изп.дело.

На 09.04.2024 г. е издадено обжалваното сега постановление. С него ЧСИ на осн.чл.79, ал.1 ГПК приема за събиране от длъжницата като разноски и адвокатски хонорар в размер на 400 лв. плюс 48 лв. върху тях пропорционална такса по т.26 ТТР по ЗЧСИ. Отразено е в постановлението, че с молбата за образуване на изп.дело е предявен за събиране и адвокат. хонорар в размер на 400 лв., платен в брой, видно от договор за правна защита и съдействие от 14.02.2024 г.

При това положение се налага извод, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съгласно чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Наистина са направени от взискателя УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД-гр.П., освен разноски за различни такси по изпълнението, още и разноски за възнаграждение на адвоката-пълномощниик на болницата-взискател за образуване и водене на самото изпълнително дело.

Размерът и плащането им са надлежно доказани с договора за правна защита и съдействие от 14.02.2024 г. между болницата и адвокат В. Б., който е представен още с молбата за образуване на изп.дело, с която молба, т.е., своевременно, са поискани за събиране от длъжницата. Върху тях е начислена и пропорционалната такса по т.26, т.1 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ от 48 лв. с ДДС.

Ако няма друг порок /а в случая такъв няма/, сам по себе си пропускът на ЧСИ да ги отрази за събиране в първоначалното постановление за разноските, каквото в случая представлява поканата за доброволно изпълнение, получена от длъжницата Ч. на 19.03.2024 г., не прави тези разноски недължими, тъй като подобна последица не е предвидена в закона. За тях е издадено атакуваното следващо постановление и е дадена възможност на длъжницата да го обжалва, с оглед правото и, предвидено в чл.435, ал.2, т.7 ГПК да обжалва разноските по изпълнението. Длъжницата4 жалбоподател обаче изобщо не е направила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на така платеното на адвоката на болницата възнаграждение, без каквото възражение съдебният изпълнител, съответно – съдът, няма правомощие да прави преценка и евентуално – да го намали, ако го счете за прекомерно.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 819/25.04.2024 г. на М. Т. Ч., ЕГН **********, против постановление от 09.04.2024 г. за разноските по изп.дело № 41/2024 г. на ЧСИ с рег.№ *** З. Т., действаща в района на Смолянския окръжен съд, с което постановление на осн.чл.79, ал.1 ГПК са приети от ЧСИ за събиране разноски в размер на 400 лв. адвокатски хонорар и 48 лв. такса по т.26 ТТР по ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4, изр.второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5