Решение № 768 от 27.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. Бургас, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100502265 по описа за 2022 година

С Решение № 2742/30.11.2022г., постановено по гр. дело № 5875/2022г. по описа на Районен съд- Бургас е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Николай Николов, БУЛСТАТ: 129009742, с адрес: гр. София, ул. Пиротска“ № 171А да заплати на А. И. И., ЕГН:**********, с адрес: гр. Ц., ул. „З.” № ** сумата от 661, 38 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 79, 93 часа извънреден труд, положен през периода 01.08.2019г. - 10.07.2020г. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът А. И. е заемал длъжността „старши пожарникар“ в РС “Пожарна безопасност и защита на населението” - Приморско към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба - 14.09.2022г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 166 лева, представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.11.2019г.- 13.09.2022г.

1

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от ВПД Директор - Главен Комисар Александър Джартов, чрез процесуален представител - Главен юрисконсулт Татяна Стойкова.

Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на съда за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззивникът. Пояснява се, че в МВР работят и лица по трудово правоотношение, чийто статут се уреждал от КТ. Въззивната страна сочи, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат, като развива подробни съображения в тази насока. В жалбата се прави подробен анализ - съпоставка на нормативните актове, регламентиращи правилата за полагане на труд от лицата по трудово правоотношение и тези, касаещи държавните служители в МВР. Излага се становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР. Жалбоподателят заявява, че през процесния период действат

Наредба

№

8121з[1]776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., издадени на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвижда отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143. Твърди, че съгласно нормативната уредба, действаща през процесния период, държавните служители в МВР могат да полагат труд през нощта, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за 2 всеки 24 часов период. Подчертава се, че положеният нощен труд с осемчасова продължителност, не се трансформирал в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час. В жалбата се посочва, че съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е с 2 коефициент 1, за разлика от уредбата в КТ, като целта на преизчисляването на нощния труд в дневен по реда на НСОРЗ е работникът, който работи 7 часа през нощта, да получи трудово възнаграждение за 8 часа, т.е. заплащането на нощния труд да бъде увеличено. Твърди се, че извънреден труд ще е налице само, ако работникът или служителят работи действително извън установеното работно време. Счита, че необосновано и при липса на правен анализ, първоинстанционният съд приел, че следвало да се приложи НСОРЗ.

В жалбата се развиват съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, се дължи заплащане като извънреден труд. Подчертава, че въззиваемият претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график. Претендира се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа въззивната жалба и счита, че същата следва да бъде уважена.

Ответната страна по въззивната жалба – А. И. И. депозира по делото писмен отговор чрез своя процесуален представител – адвокат Билянова, като сочи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено. Твърди се, че поради естеството на работата си, ищецът е полагал 24–часови дежурства, които се отчитали на тримесечие.

Съобразно нормата на чл. 142, ал. 1,т. 1 от ЗМВР, последният има статут на 3 държавен служител. В депозирания пред съда отговор на въззивната жалба се посочва, че съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се образува от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на чл. 187 от ЗМВР се регламентира продължителността на работното време на служителите - осем часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Навежда доводи, че тъй като в Наредба № 8121з[1]592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., за преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа-06.00часа) с коефициент 1.143, тази празнота в закона следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Развива подробни съображения в тази насока, подчертавайки, че определеното със заповед на Министъра на вътрешните работи, допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лева на час, е с по- нисък размер от определения в трудовото законодателство. Излага аргументи, че неприлагането на НСОРЗ би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители. В подкрепа на наведените доводи, цитира текстове от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като подчертава, че извънредният труд се изчислява чрез преобразуване на часовете нощен труд в дневни. Посочва, че трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Навеждат се доводи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС - Луковит по гр. дело № 606/2019г. Посочва се, че съгласно т. 1 от цитирания акт на СЕС, Директива 2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12, б.,,а“), не налага приемането на национална правна уредба, предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд на служителите от публичния сектор да е по- кратка от предвидената за тях през деня. Развиват се подробни съображения, позовавайки се на Хартата на основните права на ЕС. Заявява се, че за процесния период няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в 4 дневен, а празнотата в специалната уредба следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ.

Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане на въззиваемия да бъдат присъдени направените по делото сторените пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което оспорва въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявените от А. И. И., чрез процесуалния му представител – адвокат Златина Билянова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 8, ет.

1 против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР- София искове, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер от 504 л е в а , представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 72 часа, за периода от 01.08.2019г. до 10.07.2020г. получени при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143, ведно с мораторна лихва в размер на 30 лева з а горепосочения период от момента, в който сумите са станали изискуеми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че ищецът през исковия период е полагал труд на длъжност Старши пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Приморско към Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, като при естеството на своята работа полага 24 часови дежурства, които се отчитат на тримесечие. Твърди се, че ищецът е 5 със статут на държавен служител, като се пояснява, че з а положения извънреден труд от 72 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не м у е заплатено дължимото допълнително възнаграждение. В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд е увеличен на 661, 38 лева за 6, 93 часа извънреден труд. Увеличен е и размерът на претенцията за мораторна лихва на 166 лева.

Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (преди изменението с ДВ бр.60/2020г.).

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила исковете като неоснователни.

Не се оспорва, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но по отношение на не го намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт.

През исковия период са действали Наредба №8121з-776/29.07.2016г и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г на Министъра на вътрешните работи, които уреждат еднаква материя с НСОРЗ и последната не следва да се прилага за служители на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Не е налице празнота в специалната уредба, която да бъде преодоляна със субсидиарно приложение на КТ. Липсва и препращаща норма в този смисъл. В специалните законови и подзаконови нормативни актове е посочено, че държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период. Дневното и нощното работно време за полицейските служители е с една и съща продължителност – 8 часа.