Акт от 22.04.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 22.04.2019 г. гр.

Ямбол

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, на втори април 2019 година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ТОНКА МАРХОЛЕВА секретар П. У. като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 96 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Д.Р.Ч. ***, ЕГН ********** чрез адв. М.Б. с адрес *** против Решение №58/23.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2884/2018 г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е прекратил брака между Д.Р.Ч. и Т.П.Ч., поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи; предоставил е упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Р. Д. Ч., Т. Д. Ч. и Т. Ч. (В. Г. по документ за признаване на бащинство) на майката Т.П.Ч., като е определил и местоживеене на децата при нея в Г., улица *. **, **** О.-Ш. Определен е режим на лични контакти на бащата Д.Р.Ч., като последният е осъден и да заплаща на майката в качеството й на законен представител на малолетните Р. Ч., и Т. Ч. месечна издръжка в размер на по 150 лв., считано от привеждане на решението за родителските права в изпълнение, а на Т. Ч. - в размер на 140 лв., считано от влизане на решението в сила, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в частта, в която родителските права върху Р.Ч. и Т. Ч. са предоставени на майката, местоживеенето на децата е определено при нея в Г., съотв. е определен режим за лични контакти на бащата и последният е осъден да заплаща издръжка за децата Р.Ч. и Т. Ч., съотв. по отношение детето Таньо Ч. решението на ЯРС е влязло в сила. Твърди се, че първоинстанционното решение е постановено при неправилен анализ на доказателствата свързани с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК по отношение на възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителя, социалното обкръжение и материалните възможности. Въззивникът сочи, че от месец септември 2017 год. децата са в България, като това се доказвало от показанията на бабата по бащина линия -Ч., свид. К. и самата ответницата. Грижи за тяхното отглеждане, здраве, издръжка и образование полагал бащата, подпомаган от майка си, който периодично, през месец се завръщал в страната, като оставал при тях по седмица и през цялото време им изпращал средства.

Децата посещавали редовно училище и детска градина, имали изграден приятелски кръг и са свикнали с близките си. Посочва, че същите живеят в къща с двор, с изградени санитарни възли, където се чувстват добре. Допълва, че синът му Р., както в социалния доклад, така и в съдебното заседание изрично е заявило желание да остане да живее с баща си. Твърди се още, че с предоставяне на родителските права на Т.Ч. и определяне на местоживеене *** , О.-Ш., за децата би настъпил изключителен стрес от битов и социален характер, тъй като те ще бъдат откъснати от обичайната им училищна, приятелска и роднинска среда. Изтъква се, че предложеното от майката жилище от 64кв.м. не предпоставя добри битови условия за три деца, едното от което бебе и двама възрастни, в т.ч. и новия приятел на въззиваемата, който имал негативно отношение към ищеца. Сочи още, че липсата на помощ от трети лица от страна на майката, в една чужда страна биха поставили в риск децата. Уточнява, че представените по делото три превода: 50 евро на 09.01.2018год., 200евро на 08.12.2018год. и 250 евро на 19.12.2017год. доказвали, че участието на майката в отглеждането и здравето за децата се изчерпвало само с това. Изтъква се, че проблемите в семейството започнали в Германия, като самото дете Р. заявява, че майката ги е оставала сами през нощта и е напускала жилището, поради това свидетелката Ч., баба по бащина линия, е напуснала работа да се грижи за тях.

Моли за постановяване на ново решение, с което родителските права върху децата Р. Д. Ч. и Т. Д. Ч. да бъдат присъдени на бащата Д.Р.Ч., при него да се определи и местоживеене на децата - на адреса на бащата, в гр. С. , ул. „Т." №*, на майката да бъде определен режим на контакти и да бъде осъдена да им заплаща издръжка. Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата страна Т.П.Ч. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва депозираната жалба като неоснователна по подробни изложени в последната съображения. Изтъква се, че правилно първоинстанционният съд е заключил, че не е в интерес на децата при здрави и физически активни родители, последните да се отглеждат от баба си и дядо си. Твърди още, че правилно не са изцяло кредитирани свидетелските показания на свид. Ч. и не е дал вяра на свидетелите на ответника, тъй като последните са необективни и пристрастни. Прави подробен извод на събраните пред първоинстанционния съд доказателства. В тази връзка счита решението на ЯРС за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му. На последно място сочи, че въззивната жалба била нередовна поради липса на представителна власт на пълномощника - адв. Б., като твърди, че подписът, положен на пълномощното пред въззивната инстанция, не принадлежи на Д.Ч..

Представя 2 бр. писмени доказателства - Жалби от Т.Ч. до Районна прокуратура - гр. Ямбол.

В съдебно заседание, въззивникът Д.Ч. се явява лично и с процесуален представител по пълномощие. Последният поддържа жалбата и моли за отмяна на решението. Изтъква доводи, че бащата е по-пригодния родител, тъй като майката последните две години не проявявала интерес към двете си деца, които били установени в България, а които се грижели баба им и дядо им по бащина линия, като бащата ежемесечно пращал по 200-250 евро и се прибирал, за да ги посещава. Счита, че ответницата не можела да предостави на децата нормални битови условия, необходими за тяхното развитие и че изрично трябва да се вземе под внимание желанието на детето Р., че желае да живее както до момента, като се определят контакти с майка му. Освен това се изтъква, че въззивникът разполага с осигурена помощ от страна на родителите си, докато майката не разчита на такава в Германия. Прави искане да се постанови решение, с което да се реши спорът по същество съгласно изложеното във въззивната жалба. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна Т.Ч.

(понастоящем Иванова), редовно призована в съдебно заседание не се явява лично, а се представлява от адв. Р., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изтъква, че видно от издадените удостоверения от учебните заведения, децата вече не ги посещавали, въобще не било ясно дали се намират на територията на Стралджа, като се твърди новонастъпило обстоятелство – че децата били изведени на територията на Гърция, при невъзможност да се докаже към момента на коя дата е станало това и през кой граничен пункт. Допълва, че доказателства за лоши отношения между децата и новият мъж в живота на ответницата не са били предоставени и че за последните положително би се отразило съжителството с тяхнтоо ново брадче, с оглед изграждане на хармонични семейни отношения. Не прави искане за разноски.

След съвкупна преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото са сключили брак на

03.06.2008 г., прекратен с постановяване на първоинстанционното решение, предмет на настоящото въззивно разглеждане на делото. Видно от представените Удостоверение за раждане от *** *** и

Удостоверение за раждане от *** *** по време на брака в гр. К., Г. са родени малолетните понастоящем Р. Д. Ч. (роден на *** г.) и Т. Д. (родена на *** г.) Ответницата на ** г. е родила и още едно дете Т. Ч. от свид. В.

Г., режимът на лични отношения, родителските права и издръжката спрямо когото не са били оспорени с въззивната жалба, поради което решението на ЯРС в тази част е влязло в сила.

Не е спорно, че съпрузите са живеели в Германия до раздялата си. Представено е Удостоверение с превод от немски език, изд. на

26.10.2018 г., съгл. което Р. Ч. е посещавал немски клас 1/2 в начално училище Бауернфеилд - Нюрнберг за периода 03.2016 г. – 07.2017 г. (л. 35). Съгл. удостоверение, изд. от същото начално училище, детето е посещавало първи клас през учебната 2015/2016 г. и обучението му е следвало да приключи през 2024 г. (л. 27). Детето потвърждава, че се е обучавало в това училище и там е научило немски език.

Не се спори по делото, че след раздялата ответницата е останала да живее с децата в Германия, където е полагала труд от 09.11.2017 г. до 05.01.2018 г., видно от представеното Удостоверение за заетост от 09.01.2018 г. от А. К. (л. 23-27 вкл.), придружено с превод от немски език.

Безспорно е, че към настоящия момент последната е в отпуск по майчинство. Не е спорно също така, а и се установява от събраните писмени доказателства (Социален доклад от 07.01.2019 г. на ДСП-Ямбол

– л. 72-73), че понастоящем ищецът също работи в Германия като помощник готвач. Въззиваемата е представила Договор за наем на жилище между Х. В.-наемодател и В. Г. и Т.Ч.-наематели, с превод от немски език, относно последно наетото жилище в Г., улица Б., О.-Ш.

(л. **** вкл.).

По делото пред първата инстанция е разпитана свидетелката Т.

Ч., майка на ищеца, която в показанията си пред съда, оспорени от ответницата като неверни, сочи, че родителите са се карали постоянно. Твърди, че ответницата може би работела не повече от два месеца в таверна. За да им помагат, двамата с дядото на децата по бащина линия, Р. Ч., заминали в Германия, където са работели, а ответницата е гледала през това време децата.

Преди бабата и дядото да вземат децата в България през септември 2017 г., според свидетелката ответницата един месец е отсъствала от дома - избягала и е оставила децата сами. Бабата е напуснала работата си в Германия, за да полага грижи за тях. В показанията се сочи също така, че братът на ответницата е гледал децата, тъй като тя често се е прибирала от работа нощем и ги е оставяла сами. Допълва, че майката е била съгласна тя да доведе децата в България и ги е изпратила на тръгване. Заживяла с след това с друг мъж –свид. В. Г., който имал лошо отношение към родителите на ищеца. Ответницата през лятото на 2018 г. за една седмица посетила децата в Стралджа. Пишела си с детето Р., питала за малкото дете. След разговор с ищеца, в деня прели заседанието е отишла отново да вили децата с новия си приятел. Сочи, че при друг опит за посещение преди това свидетелката не я допуснала, като заключила вратата пред тях поради влошените отношения с приятеля й. Твърди още, че ищецът всеки месец изпращал средства от

Германия, а ответницата не е изпращала, откакто е забременяла с третото дете (обстоятелство, което се опровергава от представените от майката документи, удостоверяващи пощенски преводи на суми до свидетелката и до Д.Ч. – л. 28-33 вкл.) Разпитана е и свид. Кирова, съседка на бабата и дядото на децата в гр. Стралджа, от показанията на която се установява, че последните са се грижели за децата, откакто са се върнали от Германия и че децата са привързани към прародителите си.

По делото са събрани свидетелски показания и от фактическия съжител на ответницата и баща на детето Т., свид. В. Г. Последният сочи, че ищецът е изоставил съпругата и децата си и е заминал с друга жена още 2017 г., като ги оставил с неплатен ток и квартира, а свид. Г. им оставил пари и си е заминал за България. Заживели са със свидетеля заедно от декември 2017 г. Той сочи, че родителите на ищеца са идвали да гледат децата и да помагат, при положение, че синът им отсъствал, като ответницата получавала помощ и от брат си. Заявява, че последната никога не е оставала децата сами. Допълва, че родителите на ищеца са извели децата от

Германия и са откраднали паспортите им, без намерение да ги върнат след ваканцията, като майката, по това време бременна, с ранни непостоянни контракции, съотв. със забрана да лети, не е можела да пътува до България, за да види децата.