Решение № 312 от 16.05.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Козлодуй, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20221440101556 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на А. С. А., с ЕГН:********** с адрес: ..........., чрез адв. Х. Й. от САК, с която е предявил против „Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец" ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните А. С. А., с ЕГН:********** и „Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София, че предвидената в сключения между тях договор за кредит №9864757032 -„такса бързо разглеждане“, „такса за удължаване срока на връщане на кредита“ и „други лихви и такси“ е нищожна;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София да заплати на ищеца А. С. А., с ЕГН:********** сумата в размер на 1559,13 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №9864757026, сключен между страните ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 01.12.2022г. до окончателното изплащане.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № 9864757032 от 06.11.2020г., сключен с „Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София, по силата на който се е задължил в срок до 30 дни, еднократно да върне освен главницата в размер на 1100,00 лева - главница; договорна лихва в общ размер от 36,72 лева, такса бързо разглеждане в размер на 225,95 лева;

1129,92 лева – такса за удължаване на срока за връщане, уговорена с последващи анекси към договора и 203,26 лева – други лихви и такси.

1

Сочи се, че на 29.07.2021г., А. е погасил посочените суми, като за срока на договора е заплатил по сметка на дружеството сумата в размер на 2695,85 лева, формирана по следния начин: 1100,00 лева - главница; договорна лихва в общ размер от 36,72 лева, такса бързо разглеждане в размер на 225,95 лева;

1129,92 лева – такса за удължаване на срока за връщане, уговорена с последващи анекси към договора и 203,26 лева – други лихви и такси.

Ищецът релевира, че сключеният Договор за кредит № 9864757032 от 06.11.2020г. е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма, както и на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР.

Твърди се, че в договора е посочена услуга, свързана с усвояването на кредита, която не е включена нито в ГЛП, нито в ГПР, като по този начин са заобиколени изискванията на ЗПК.

Счита се, че тъй като по този начин грешно е посочен ГПР, то следва да се приравни на хипотезата на непосочване на ГПР, по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и целият договор да бъде обявен за недействителен, на основание чл.22 от ЗПК.

Излагат се доводи, че посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Сочи се, че е нищожна клаузата в договора, с която е начислена такса бързо разглеждане, такса за удължаване на срока за връщане, уговорена с последващи анекси към договора и други лихви и такси, тъй като съгласно ЗПК, кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Релевира се, че в случая се касае за такса за отпускане на кредита, с което се заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК, което е в пряко нарушение на чл.143, т.19 от ЗЗП.

В случай, че съдът приеме, че договорът е валиден и действителен, то се твърди нищожност на отделни клаузи от договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на закона и на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП, поради неравноправност.

Моли се, съда да постанови решение, с което:

- на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде признае за установено в отношенията между страните А. С. А., с ЕГН:********** и „Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София, че предвидената в сключения между тях Договор за кредит № 9864757032 от 06.11.2020г. - „такса бързо разглеждане“, „такса за удължаване на срока за връщане, уговорена с последващи анекси към договора“ и „други лихви и такси“ е нищожна;

- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София да заплати на ищеца А. С. А., с ЕГН:********** сумата в размер на 1559,13 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит № 9864757032 от 06.11.2020г., сключен между страните ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 01.12.2022г. до окончателното 2 изплащане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Излагат се съображения, че са неоснователни твърденията за нищожност на договора за паричен заем, поради нарушения на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Твърди се, че договорът съдържа законовоизискуемите форма и съдържание, като на ищеца още в самото начало е предоставен Стандартен европейски формуляр /СЕФ/.

Счита се, че твърдението на ищеца, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, е невярно, тъй като всички параметри по договора са били известни, още на етап преддоговорна информация, доколкото са били обективирани в СЕФ.

Сочи се, че размерът на ГПР е изчислен изцяло и в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Релевира се, че събраната от ищеца такса Експресно разглеждане, не е включена в ГПР, на основание чл.19, ал.3, т.2 от ЗПК, където е предвидено, че заявяването на отделни и незадължителни услуги не следва да се включва в ГПР.

Излагат се доводи, че предоставената незадължителна услуга - „такса Експресно разглеждане“, „такса за удължаване на срока за връщане, уговорена с последващи анекси към договора“ и „други лихви и такси“ която е заплатена от А. А., съответства изцяло на законовата възможност, уредена в чл.10а, ал.1 от ЗПК, според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като характерът на тази услуга е пожелателен, незадължителен и допълнителен.

Твърди се, че такса „Експресно разглеждане“ е включена в Общите условия по кредита, които от своя страна са предварително изпратени и съгласувани с Комисия защита на потребителите.

Излагат се съображения, че такса „Експресно разглеждане“ не следва да бъде включвана в „общите разходи по кредита“, тъй като не са налице кумулативно задължителните условия затова.

Предвид незадължителния характер на посочената такса „Експресно разглеждане", като условие за сключване на договора, то се счита, че тя не следва да бъде включвана в ГПР.

На следващо място се, счита, че е неоснователно и твърдението за нищожност на клаузите в договора, тъй като същият е съобразен изцяло с изискуемите форма и съдържание, в съответствие с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК, както и на ЗПФУР и ЗЗП, за което се излагат подробни съображения.

Предвид гореизложеното се счита, че сключеният Договор за кредит е действителен и между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.

Моли се съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказан.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се 3 представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за кредит №9864757032 от 06.11.2020г., сключен между ответника „Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София /с предишно наименование 4финанс ЕООД/ - „кредитор" и ищеца А. С. А., в качеството на „кредитополучател", последният е получил сумата в размер на 1100,00 лв. /хиляда и сто лева/, като е поел задължение да я върне в срок от 30 дни, а именно на 06.12.2020г.

С последващи анекси съответно на 19.12.2020г., 13.01.2021г., 11.03.2021г., 24.03.2021г., 01.05.2021г. и 23.06.2021г., страните договорили удължаване на първоначално определения срок за връщане на заема от първоначалната падежна дата.

От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 40.99 % и ГПР 49,6 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 36,72 лв. /тридесет и шест лева и 72 ст./. Освен това кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора такса експресно разглеждане в размер на сумата от 225,95 лв. /двеста двадесет и пет лева и 95 ст./, такса за удължаване на срока за връщане на кредита в размер на 1129,92 лева, както и 203,26 лева /двеста и три лева и 26ст./ – други лихви и такси.

Видно от представено и прието по делото Платежни нареждания е, че на А. С. А. е преведена от ответното дружество отпуснатата сума по кредита в размер на 1100 лева.

По делото са представени, освен договорът за кредит и анексите към него и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „Вивус.БГ“ ЕООД, /с предишно наименование 4финанс ЕООД/ и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /кредити/ от разстояние и СЕФ.

Видно от приложимите към договора за кредит общи условия - „такса бързо разглеждане“, „такса за удължаване на срока за връщане, уговорена с последващи анекси към договора“ и „други лихви и такси“, е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит при срокове и условия, посочени в общите условия.

В т.3.1 от Общите условия към договора е посочено, че договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител. За целта след като кредитополучателят натисне бутона „подпиши", съгласно т.1.8 по-горе, кредиторът изпраща на кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на посочен в профила на последния електронен адрес, с който се потвърждава сключването на договора за кредит. Отразено е, че страните изрично се съгласяват 4 съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП.

Други относими по делото доказателства не са събрани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си за недействителност на Договор за кредит №9864757032 от 06.11.2020г., сключен с „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София.

В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно облигационно правоотношение с ищеца А. С. А., по силата на което има право да задържи получената сума от 1559,13 лв. /хиляда петстотин петдесет и девет лева и 13 ст./.

С доклада по делото, приет за окончателен с протоколно определение №410 от 24.04.2023г., съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между тях е сключен Договор за кредит №9864757032 от 06.11.2020г. и сключени анекси към него, по силата на който ищецът е получил сумата от 1100 лева, която се е задължил да върне, с договорна лихва в размер на 36,72 лв., както и да заплати такса „Експресно разглеждане“ в размер на 225,95 лв., такса за удължаване срока за връщане на кредита в размер на 1129,92 лева и 203,26 лева – други такси и лихви.