Решение № 10 от 25.03.2023, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Исперих, 25.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20223310200218 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по Решение № 100/12.10.2022г. по КАНД № 87/2022г. на Административен съд-Разград, с което е отменено Решение №24/23.05.2022 година на РС - Исперих, постановено по АНД № 14/2022 година в частта, с което е потвърдено НП № 21-1075-001355 от 22.12.2021 година на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград, с което на М. Ш. Р. от село Яким Груево, област Разград, за нарушение на чл. 70, ал.

3 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 ЗДвП, и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лв. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадени задължителни указания.

Жалбоподателят се явява лично в с.з. и поддържа жалбата си, като основните му възражения са насочени към лошото, според него, поведение на полицейските служители, извършили проверката. Твърди, че към момента на спирането му от проверяващите, автомобилът е бил с включени светлини, а той като водач е бил с поставен предпазен колан. В жалбата се излагат и съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП, както и за липса на компетентност на административнонаказващия орган да издава наказателни постановления като процесното.

За въззиваемата страна – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград, не се явява представител.

За РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 17.11.2021г. свидетелите Й. Й. и Х. Х. – полицейски служители в РУ – Исперих, упражнявали контролна дейност по Закона за движение по пътищата. Били позиционирани в град Исперих, на кръстовище между улиците „Шести септември” и „Панега”. Около 13.20 ч. по ул.“Шести септември“, в посока центъра на гр.Исперих, се приближил управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Ауди 80” с рег.№ ***, като автомобилът бил без включени къси светлини или светлини за движение през деня. Виждайки полицейският автомобил, водачът включил късите светлини, но въпреки това бил спрян за проверка от полицейските служители. След спирането на автомобила полицаите установили, че водачът не си бил сложил обезопасителният колан, с който е оборудван автомобила. За констатираните нарушения на М. Р. бил съставен АУАН, който той подписал с възражения и твърдения, че не е извършвал двете описани нарушения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят са наложени две административни санкции - на осн. чл.185 от ЗДвП му е наложена Глоба в размер на 20.00лв. и на осн. чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му е наложена Глоба в размер на 50.00лв.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща съдържаща АУАН с бл.№ 390795/17.11.2021 г. и НП № 1355/22.12.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР-Разград, сектор „Пътна полиция“, уведомително писмо – 2 бр., справка картон на водача, заповед за утвърждаване на типови длъжностни характеристики, формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика, заповед на длъжностни лица, определени да издават фишове за налагане на глоби, АУАН и НП, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Й. Й. и Х. Х..

В хода на съдебното следствие, съгласно указанията на касационния състав, са изискани от Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР и са представени два бр. оптичен носител DVD+R с №№ 05-01-00-1452, съдържащ 31 бр. файла от камера 01 и ***, съдържащ 55 бр. файла от камера 02 и камера 03, монтирани на служебен автомобил с марка „Опел Астра“ с рег.№ *** за дата 17.11.2021 година, обслужващ нуждите на ОДМВР-Разград, както и справка от АИС Пътна полиция, ежедневна форма на отчет за служебен автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *** за времето от 8ч.-20ч. на дата 17.11.2021 година. От заключението на вещото лице по назначената съдебнокомпютърна експертиза се установява, че видеозаписите, които се намират на двата диска са с много лошо качество и без звук. Техническите характеристики на тези записи позволяват да се възпроизведат само действията на лицата и автомобилите, но не и тяхното състояние и проведените разговори. По тях не могат да се установят определени марки и модели на автомобилите, както и техните регистрационни номера. Вещото лице е свалило на хартиен носител част от кадрите в изследвания времеви интервал 13:00 ч. – 14:00 ч., като посочва, че евентуално кадрите от 13:20 ч. до 13:25 ч. касаят процесния случай. В съдебно заседание допълва, че от видеозаписите и свалените на хартиен носител кадри, се вижда ясно, че полицейският автомобил с монтираните в него камери е позициониран перпендикулярно на пътното платно, обхвата на камерата е 20 м. пред автомобила и няма как да „види“ движещите се по пътя автомобили дали са с включени фарове.

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в 2 законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателят, че административнонаказващият орган (АНО) нямал компетентността да издава НП. Видно е от приложената Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, че „младши автоконтрольор“ в СДВР/ОДМВР и в техните териториални структурни звена са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП – т.

1.3, а началниците на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР са сред длъжностните лица, които са определени да издават НП по ЗДвП – т. 2.7 (л.18-19 от АНД № 14/2022 г.) и следователно процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, на които законосъобразно са делегирани права в тази насока.

Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, при издаването на АУАН и НП. И двата административни акта съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, посочени са датата и мястото на нарушението, кратко описание на фактическата обстановка, нарушените правни норми и приложимите санкционни разпоредби. Наведените от жалбоподателя твърдения, че в ръката на служителя, който го бил спрял нямало палка, нямал светлоотразителна жилетка и бяла фуражка на главата, служителите не се били представили, не били направили проверка на стикерите на предното стъкло на автомобила, са неотносими към преценката за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН. Същите биха могли да имат отношение към евентуална преценка за допуснати нарушения на служебната дисциплина на полицейските служители и за дирене на дисциплинарна отговорност, но такава преценка не е предмет на настоящото производство.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали описаните в него административни нарушения са били извършени от санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл.

70, ал. 3 ЗДвП „През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.” Двамата свидетели са категорични, че при проверката на жалбоподателят е установено, че автомобила който Р. е управлявал не е бил с включени светлини, нито дневни, нито къси. Автомобилът е идвал по пътя от с.Вазово и е бил управляван без светлини. В момента, в който жалбоподателят е възприел полицейският патрул, малко преди да бъде спрян, тогава е включил светлините, поведение което не го оневинява и в никакъв случай не означава, че не е извършил нарушението, тъй като полицейските служители са видели движещият се без светлини автомобил и това е провокирало спирането на водача за проверка. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели – полицейските служители, извършили проверката. Техните показания са сравнително подробни, логични и последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, включително и със заключението на вещото лице. Видно е от кадрите, снети от видеозаписите на предната камера, находяща се в полицейския автомобил, че в процесния 3 времеви интервал и двамата полицейски служители са били пред полицейския автомобил и следователно са могли да възприемат дали приближаващия се автомобил е с включени светлини. Възраженията на жалбоподателя, че бил с включени светлини през цялото време, останаха недоказани, тъй като от заключението на вещото лице се установи, че от една страна видеозаписите са с много лошо качество и по тях не може да се установи марка, модел и регистрационен номер на проверявания автомобил, а от друга страна полицейският автомобил е бил разположен перпендикулярно на пътя и обхвата на камерата не позволява да се възприеме приближаващите автомобили, т.е. по записите не може да се установи дали при приближаването към полицейския патрул автомобилът, управляван от жалбоподателя, е бил с включени светлини. Но дори и да се приеме тезата на жалбоподателят, че към момента на проверката вече е бил с включени светлини, това не променя обстоятелството, че преди това е бил възприет от свидетелите Й. и Х. именно с изключени светлини – факт, за който и двамата полицаи са категорични в показанията си.

За това нарушение не е предвидена конкретна санкционна разпоредба, поради което административно наказващият орган е приложил общата санкция по чл.185 от ЗДвП предвиждаща, че „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.” Санкцията е във фиксиран размер и не подлежи на редуциране по настоящият процесуален ред.

Второто нарушение на жалбоподателя е за това, че при управление на МПС М. Р. не е използвал обезопасителният колан, с който то е оборудвано.

Нарушението е констатирано непосредствено от двамата свидетели разпитани в процеса, които заявяват че в момента на спирането за проверка водачът не е имал поставен обезопасителен колан. Превозното средство управлявано в момента на проверката от жалбоподателят Р. е от категория М1 - моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача (съгл. чл.149, ал.1, т.2, б.”а”, предл.1 от ЗДвП), поради което нарушението се явява съставомерно по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Правилно и законосъобразно е определена и санкционната норма - чл. 183, ал.

4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, предвиждаща Глоба в размер на 50.00 лв. Санкцията е във фиксиран размер, поради което не подлежи на промяна по настоящият процесуален ред.

По изложените съображения съдът намира, че процесното НП е правилно е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 189, ал. 3 НПК, следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати в полза на РС Исперих и направените в хода на съдебното производството разноски за възнаграждение на вещо лице и за пътни разходи на свидетел в общ размер на 209.22 лв.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1075-001355 от 22.12.2021 година на 4

Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград, с което на М. Ш.