Решение № 7717 от 15.10.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 7717

Хасково, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20257260701351 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Г. П. Р. от [населено място] против Заповед № 3286з-2311/11.06.2025 г. на ВПД Директор на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация peг. № 18634/24.06.2016г. по описа на РУ Хасково при ОДМВР Хасково, извършена на Г. П. Раковски.

С жалбата и писмени бележки се претендира нищожност на оспорената заповед поради издаването й в противоречие с влязло в сила Решение № 4750 от 14.11.2024г. постановено по АД № 771/2024г. по описа на Административен съд Хасково. С последното била отменена предходна Заповед № 3286з-3189/23.08.2024г. на същия административен орган и преписката върната за ново разглеждане, при което административният орган събрал данни единствено от електронна справка за съдимост от 22.04.2025г. по отношение на жалбоподателя и при липсата на нововъзникнали факти и обстоятелства, при същата фактическа обстановка постановил повторен отказ на същите основания, като предходно отменения. По тези съображения се иска прогласяване нищожността на втория по ред отказ, издаден в разрез с мотивите на посоченото съдебно решение. Алтернативно се претендира отмяна на заповедта, като подробно се излагат аргументи в подкрепа нейната незаконосъобразност. Претендират се и разноски в производството.

Ответната страна не взема становище по жалбата.

След извършена преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление вх.№ 272000-13338/03.07.2024 г. по описа на Областна дирекция на МВР – Хасково, жалбоподателят Г. П. Р. е поискал снемане на извършената спрямо него полицейска регистрация във връзка с престъпление, за което по силата на споразумение, постигнато по реда на чл. 381 от НПК, одобрено от специализирания наказателен съд с определение от 19.12.2019 г., влязло в сила на същата дата, му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което на основание чл. 66 от НК било отложено с изпитателен срок от 4 години, за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Посочил е че за процесното осъждане е бил реабилитиран и че вече не съществува необходимост от по-нататъшно обработване на личните му данни зa целите, за които са съхранявани.

Със Заповед № 3286з-3189/23.08.2024г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция"-МВР е отказано снемането на извършената на Г. П. Р. полицейска регистрация peг. № 18634/24.06.2016г. по описа на РУ Хасково при ОДМВР Хасково.

С Решение № 4750/14.11.2024г. по адм. дело № 771/2024г. по Административният съд Хасково е отменил Заповед № 3286з-3189/23.08.2024г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" в МВР, с която е отказано снемането на извършената на Г. П. Р. полицейска регистрация peг. № 18634/24.06.2016г. по описа на РУ Хасково при ОДМВР Хасково и е изпратил административната преписка на Директора на Главна дирекция "Национална полиция"-МВР за ново разглеждане на Заявление вх. № 272000-13338/03.07.2024 г. по описа на ОДМВР Хасково, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

В мотивите на решението съдът посочва: "Между страните няма спор относно осъщественото от оспорващия престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК, както и че във връзка със същото спрямо жалбоподателя е била извършена полицейска регистрация peг. № 18634 от 24.06.2016 г. по описа на РУ - Хасково към ОДМВР - Хасково. Не е спорно и, че наказателното производство е приключило със споразумение, влязло в сила към датата на одобряването му – 19.12.2019 г., като за осъждането – „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години, оспорващият е бил реабилитиран по право към момента на подаване на заявлението за снемане на полицейската регистрация (считано от 20.12.2023 г.)… ….В тази връзка следва да се има предвид, че полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване и попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От съображение 34 следва извод, че обработването за целите, посочени в член 1, параграф 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в член 5 и член 13, параграфи 2 и 3 от директивата, съгласно които се предвиждат срокове за съхранение и периодична проверка на необходимостта от съхранение на лични данни.

Националното ни право, от своя страна, урежда изчерпателно предпоставките за снемане на полицейска регистрация в разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 1 - 5 от ЗМВР – ако регистрацията е извършена в нарушение на закона – т. 1; наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК – т. 2; наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда – т. 3; лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – т. 4; лицето е починало – т. 5.

В случай на противоречие обаче правото на Европейския съюз е с безусловно предимство пред действащото национално право. При констатиране на такова противоречие между европейското и националното право, националният съдия е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. В случая такова противоречие е установено с решение по дело С-118/2022 г., образувано по повод преюдициално запитване на ВАС на РБ, в което решение СЕС приема, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Директива (ЕС) 2016/680, съображение 26, посветено на законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване на личните данни, изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват. Тези принципи намират проявление и в разпоредбите на чл. 5 (подходящи срокове за съхранение и проверка), чл. 10 (съхранение само при абсолютна необходимост и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни) и чл. 13 (допълнителна информация за срока, за който ще се съхраняват личните данни и за критериите, използвани за определянето му и съображения за законодателни мерки, които забавят, ограничават или водят до пропускане на предоставянето на тази информация на субекта на данните) от Директивата.

Посочената европейска нормативна уредба, имаща приоритет пред националното законодателство и даденото разрешение с цитираното решение на СЕС, съотнесени към настоящия казус, водят до извод, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред чрез извършването на полицейска регистрация, е допустимо, само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случаи по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка, като съобрази характера и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено, реабилитирано ли е същото, както и при коя хипотеза – по право, съдебна или абсолютна реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респективно за риска, който то представлява. Едва след като извърши тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса дали е необходимо обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена...“ В съдържанието на акта се сочи, че административният орган е извършил необходимият анализ в посочения по-горе смисъл като е счел, че данните определят личността на Г. П. Р. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Този извод на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за уважаване на отправеното от Г. П. Р. искане за снемане на извършената му полицейска регистрация, съдът е приел за неправилен и постановен в резултат на ненадлежна преценка по същество на относимите факти и обстоятелства.

В решението се сочи че, доколкото лицето е било осъждано само веднъж, било е реабилитирано за това престъпление и не е извършило други престъпления, полицейската регистрация може да бъде разглеждана като прекомерна и неактуална мярка. Съдът е посочил, че „Съгласно чл. 5 от Директивата, личните данни трябва да бъдат съхранявани само за минимален период, необходим за постигането на целта на тяхното обработване. Директивата предвижда и задължението да се гарантира точност и актуалност на съхраняваните лични данни (чл. 4). В случая данните от полицейската регистрация вече не могат да се приемат за актуално отразяващи настоящия статус на лицето. Административните нарушения, от друга страна, не предполагат криминална опасност и поради това полицейската регистрация не е актуална спрямо целта на защита на обществения ред. В този смисъл заличаването на полицейската регистрация в случая е оправдано, тъй като поддържането й противоречи на принципите на пропорционалност, актуалност и минимално задържане на данни, защитени от Директива (ЕС) 2016/680.“ Сочи се още, че целите, за които е създадена процесната полицейска регистрация, са изпълнени към датата на подаване на процесното заявление за нейното заличаване и продължаването на съхранението на данните е непропорционално и води до ограничаване правото на личен живот на заявителя, прокламирано в нормата на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.