Акт от 09.11.2021, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 389/2021
- Подписан
- 09.11.2021
- В сила
- 09.11.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 93, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 97, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 13, ал. 6 · Закон за социално подпомагане
Р Е
Ш E
Н И Е
№ 220
Гр. Перник, 09.11.2021 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 389 по описа за 2021 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане и чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Образувано е по жалба с вх. №2783/ 20.08.2021 година, подадена от А.Г.З., с ЕГН **********,***, ул. ****против Заповед № ЗСП/Д-РК/3406 от 07.08.2021 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Перник за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво – в пари по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година, потвърдена с Решение № 14-РД06-0022 от 16.08.2021 година на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Перник. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, като противоречащ на материалния закон и моли съда да отмени оспорената от нея заповед.
В проведеното открито съдебно заседание на 18.10.2021 година, жалбоподателя А.Г.З., редовно призована се явява лично, като поддържа жалбата си. Представя писмени бележки. Моли съда да отмени оспорения административен акт.
В проведеното открито съдебно заседание на 18.10.2021 година, ответникът по жалбата – директорът на ДСП Перник, редовно призован, не се явява, и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх.
№3220/ 05.10.2021 година от юрисконсулт Е. Г., която заявява, че поради служебна ангажираност не може да вземе участие в днешното съдебно заседание, но не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Заявява, че оспорва така подадената жалба и няма да сочи други доказателства и доказателствени искания и развива съображения по същество, като моли съда да потвърди оспорената заповед.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, което има правен интерес от оспорването на акт, който пряко засяга неговите права и законни интереси, съответно подлежащ на съдебен контрол. С оглед на това оспорването е процесуално допустимо и съдът дължи произнасяне по същество.
Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбите на чл. 168, ал.
1, във връзка с чл. 146 от АПК и доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От правна страна, в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от
Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ е предвидено, че социалните помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебната заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и реда за отпускане, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се урежда с Правилника за прилагане на този закон, с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с Наредба на министъра на труда и социалната политика. Въз основа на тази разпоредба е приета и Наредба № РД – 07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целевите помощи за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика /наричана за по – кратко Наредба/, в която са регламентирани условията и реда за отпускане на целева помощ да отопление на лица и семейства за съответния отоплителен сезон.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата се определят условията, при които за лицата възниква право на целева помощ за отопление.
Основното изискване е за наличието на доходи в размер на диференциран минимален доход в предходните 6 месеца. В чл. 2, ал. 5 от Наредбата е уреден подробно реда за отопление на диференцирания доход за отопление, а той се определя като за основа се използва базовият доход за отопление. Съгласно § 6 от ДР на Наредбата „Базовият доход за отопление“ е разчетен показател, който служи да определяне на диференцирания доход за отопление и е равен на двойният размер на определения месечен гарантиран минимален доход. Месечният гарантиран минимален доход, от своя страна се определя от Министерски съвет, като към днешна дата той е в размер на 75 лева, съгласно Постановление № 305 от 19.12.2017 година за определяне на месечния размер на гарантирания минимален доход в сила от 01.01.2018 година, което означава, че базовият доход за отопление е в размер на 150 лева. По – нататък, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 5, за да се определи размерът на диференцираният доход за отопление, следва да се вземе предвид индивидуалния коефициент за всяко лице. Като в случая индивидуалния коефициент е в размер на 1,85 от базовият доход за отопление, защото жалбоподателя попада в групата на лица, на възраст над 75 години, което означава, че умножено по базовия доход за отопление в размер на 150 лева диференцирания минимален доход за отопление е в размер на 277,50 лева. В тази връзка, твърденията на жалбоподателя, че базовият доход за отопление трябва да бъде изчислен на база на коефициент за лице, навършило 80 – годишна възраст, живеещо само са неоснователни, защото законодателят не е регламентирал такава група лица. По тази причина коефициентът на жалбоподателя се определя, съобразно изискванията на лице, което е навършило 75 годишна възраст и живее само, а именно – 1,85.
Правилно в съответствие с доказателствата по делото е определен средномесечният доход на жалбоподателя за предходните шест месеца преди подаване на заявлението – декларация. Последното е подадено на 16.07.2021 година, поради което правилно е прието, предходните шест месеца обхващат доходите, получени от лицето пред периода от месец януари до месец юни 2021 година, включително. Като част от административната преписка е представена справка в размер на получената от заявителката пенсия пред посочения период, който възлиза общо на 1 800 лева ( като в този размер се включва само личната пенсия, без размера на добавката определен като такъв в размер на 184,33 лева) или средномесечният доход е в размер на 300 лева. Средномесечният доход на жалбоподателя, формиран от пенсията правилно е бил намален с коефициент 1,384, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредбата, тъй като пенсията и е определена след 2008 година, поради което по смисъла на тези изисквания средномесечният доход на жалбоподателя възлиза в размер на 295, 50 лева.
Въз основа на заявлението – декларация е изготвен социален доклад, като социалният работник към ДСП Перник е констатирал, че лицето е на 80 години, вдовица е и живее сама в наследствена къща. Има син и дъщеря, които са семейни и живеят на други адреси. Лицето е с трайно увреждане със 72 % ТНР и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 493,18 лева. Във връзка с така посочената сума на пенсията, в доклада на социалния работник, жалбоподателя прави възражения, като същата заявява, че не се е подписвала и, че не получава пенсия в такъв размер. В случая това възражение е основателно, но то не променя изхода на делото, тъй като в последствие при проверка на самия подлежащ на обжалване административен акт се вижда, че правилно са изчислени както размера на диференцирания минимален доход, така и размера на средномесечния доход на лицето. Въз основа на този доклад, социалният работник е направил предложение за отказ за отпускане на помощ за отопление.
Въз основа на така изготвения доклад от социалния работник, директорът на ДСП Перник е издал Заповед № ЗСП/Д-РК/3406/07.08.2021 година, с която е отказано отпускането на целена помощ за отопление на твърдо гориво.
Заповедта е обжалвана по административен ред като на основание чл. 81, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 от АПК жалбата е отхвърлена и е потвърдена заповедта на директора на ДСП като законосъобразно са изложени мотиви, че месечният доход на заявителя превишава диференцирания минимален доход за отопление в размер на 277,50 лева.
Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 4 от Наредбата за отпускане на целева помощ за отопление.
Заповедта е мотивирана, като са посочени фактическите и правни основания за отказа.
От приложената административна преписка и изложените в заповедта мотиви е видно, че основанието за отказ е превишаването на месечните доходи на лицето над диференцирания минимален доход за отопление. Това обстоятелство безспорно се установи от данните, декларирани от жалбоподателя и от представените от него писмени доказателства. Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, при наличие на материалноправните предпоставки за това, мотивирана е и съответства на целта на закона.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата против Заповед № ЗСП/Д-РК-РМ/3406 от 07.08.2021 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Перник за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво – в пари по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година, потвърдена с Решение № 14-РД06-0022 от 16.08.2021 година на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Перник, като неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.З., с ЕГН **********,*** против Заповед № ЗСП/Д-РК/3406 от 07.08.2021 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Перник за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво – в пари по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година, потвърдена с Решение № 14-РД06-0022 от 16.08.2021 година на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Перник, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 4,ал.
6, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.
Съдия:/п/