Решение № 397 от 31.03.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 397

Монтана, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора БОГДАНА СТЕФАНОВА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20267140600107 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение № 60 от 28.06.2024 г. постановено по АНД № 20241610200057 по описа на Районен съд – Берковица, с което е отменено Наказателно постановление № 12-2300210 от 09.01.2024 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, с което на П. К. К. от [населено място], [улица], в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5, връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева (две хиляди)за административно нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ.

В жалбата касаторът Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана намира решението на РС – Берковица за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, с довод, че съдът неправилно е приел, че нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин и че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че от събраните по административно наказателната преписка доказателства безспорно се установява, че при извършената проверка на 02.11.2023 г. в обект „надстройка и ремонт на бунгало“ в района на хижа „Ком“, [населено място], е констатирано полагане на труд от С. М. Г. в полза на П. К. К., при осигурено от последния работно място, със средства и материали на възложителя и под негово пряко ръководство, поради което са били налице белезите на трудово, а не на гражданско правоотношение. Изтъква се, че работещият е попълнил декларация, в която е посочил, че работи в обекта от 22.08.2023 г., като първоначално е попълнил работно време, а впоследствие го е задраскал под диктовка на П. К.. Макар да е заявил, че работи на граждански договор, такъв не е бил представен. Според касатора това изключва тезата за еднократна услуга и сочи на продължаващо във времето предоставяне на работна сила. Навеждат се доводи, че при справка в регистъра на НАП лицето не е имало действащ трудов договор, поради което правилно е прието, че работодателят е нарушил чл. 62, ал. 1 КТ, като не е сключил писмен трудов договор. Касаторът поддържа, че П. К. има качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, тъй като самостоятелно е наел лица, организирал е трудовия процес и е осигурил необходимите условия за работа, като е без значение обстоятелството чия собственост е ремонтираното бунгало. Според него индивидуализацията на обекта като „бунгало“ и въпросът за собствеността върху него са неотносими към предмета на спора, тъй като за контролните органи релевантно е, че това е обект, в който се полага труд и в който има работещи лица. Изрично се сочи, че от доказателствата е видно, че бунгалото е на ТД „Б. балкан“, а ремонтът се извършва от П. К. с лични средства, като и в декларацията работникът е посочил, че е поел ангажимент към него и „помага“ на обекта от 22.08.2023 г. до датата на проверката. В касационната жалба се поддържа, че административнонаказващият орган е обсъдил подадените по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения срещу АУАН и правилно ги е приел за неоснователни, след което е издал наказателното постановление при липса на съществени процесуални нарушения. Твърди се, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, а по силата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 КТ редовно съставеният акт има доказателствена сила до доказване на противното, като фактическите констатации в него не са били оборени от събраните гласни и писмени доказателства. Според касатора описаното деяние съдържа всички признаци на административно нарушение по чл. 6 ЗАНН и осъществява от обективна и субективна страна състава на чл. 62, ал. 1 КТ. По отношение на санкцията касаторът поддържа, че наказанието е правилно индивидуализирано в размер 2000,00 лв., близък до законовия минимум, след съобразяване с тежестта на нарушението и липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Развиват се доводи, че нарушението не е маловажно, тъй като представлява сериозно нарушение на трудовото законодателство, създава предпоставки за засягане и злоупотреба с трудовите и социалните права на работника и е формално нарушение, при което не се изисква настъпване на вредоносен резултат. В тази връзка се позовава и на чл. 415в, ал. 2 КТ, съгласно който нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 КТ не са маловажни. Касаторът излага и съображения относно връзката между чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КТ, като подчертава, че задължението е трудовият договор да бъде сключен в писмена форма преди постъпване на работа и че при фактическо съществуване на трудово правоотношение без писмен договор е налице неизпълнение именно на тези разпоредби.

В съдебно заседание касаторът се предствлява от надлежно упълномощения старши юрисконсулт С. К., която поддържа касационната жалба по доводи изложени в същата. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

От ответника по касационната жалба П. К. К., чрез процесуален представител адв. М. К. – САК, е постъпил отговор по касационната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Поддържа, че между същите страни е налице влязло в сила Решение № 332/05.03.2024 г. по адм. д. № 772/2023 г. на Административен съд – Монтана, представено и прието по делото пред Районен съд – Берковица, с което са отменени предписанията по Протокол № ПР2342272/15.11.2023 г., издаден от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана. Според ответника, след като тези предписания са отменени и е прието, че не могат да бъдат вменявани в тежест на П. К. К., то между страните няма спор, че същият не притежава качеството „работодател“ по отношение на С. М. Г.. Оттук се прави извод, че наказаното лице не е извършило вмененото му административно нарушение и въззивният съд правилно е отменил наказателното постановление. Поддържа се още, че би било недопустимо при една и съща фактическа обстановка, но в друго производство, да се достигне до противоположен правен извод, тъй като това би довело до постановяване на противоречиви съдебни решения. На следващо място касационният ответник счита за правилен извода на районния съд, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото му на защита, тъй като подаденото в срок възражение срещу АУАН № 12-2300210/27.11.2023 г. не е било обсъдено от административнонаказващия орган преди издаването на наказателното постановление. Освен това се поддържа, че касационната жалба е бланкетна и не съответства на действителната фактическа обстановка по делото. В тази връзка се сочи, че в жалбата е посочено, че деянието е извършено от „дружеството“, въпреки че наказаното лице е физическо лице, както и че е употребен терминът „имуществена санкция“, макар на физическо лице да се налага „глоба“. Изтъква се и несъответствието в последния абзац на жалбата, където се иска при неуважаването ѝ да бъде оставено в сила решение на Районен съд – Лом, вместо на Районен съд – Берковица, което според ответника допълнително сочи, че е използвана бланкетна жалба по друго дело, без съобразяване с конкретиката на настоящото производство. Ответникът заявява, че не претендира адвокатско възнаграждение в настоящото производство, както не е претендирал и в предходните производства.

В съдебно заседание, редовно призован, ответникът П. К. К., не се явява представлява се от надлежно упълномощения адв. М. К. – САК, който в писмена молба поддържа отговора по касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно наказващия орган, тъй като в случая се касае не за трудови, а за облигационни отношения. Извършеното административно нарушение не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства които да променят фактическата обстановка, възприета от районния съд.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, при извършена проверка на 02.11.2023г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана в обект „надстройка и ремонт на бунгало“ в района на хижа „Ком“, [населено място], е констатирано, че строително-ремонтните работи се извършват от П. К. К. със собствени сили и средства, като на място са работели три лица под негово ръководство. Едно от тях – С. М. Г., е попълнило декларация, в която е посочило, че от 22.08.2023 г. работи като общ работник на обекта, че няма сключен трудов договор, но има граждански такъв, че не получава и не е получавало трудово възнаграждение, както и че е поело ангажимент към П. К. и му помага по строежа. В декларацията са били налице поправки, изразяващи се в задраскване на вписаното работно време „8:30“ и на отбелязването относно гражданския договор. По делото е било прието и сведение от П. К. К., дадено при проверката, според което той е ползвател на бунгало, собственост на ТД „Берковски Балкан“, като поради лошото му състояние от 22.08.2023г. извършва неотложен ремонт със собствени средства и сили, а при необходимост му помагат приятели на доброволни начала, без оформяне на документи, като им осигурява предпазни ръкавици, облекло при студено време и ток от друго бунгало само в негово присъствие. Установено е, че при справка в регистъра на НАП за С. М. Г. не е бил налице действащ трудов договор. Във връзка с така констатираното на 27.11.2023 г. срещу П. К. К. е бил съставен АУАН № 12-2300210 за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление № 12-2300210/09.01.2024 г. Съдът е посочил, че в законоустановения срок срещу акта е постъпило писмено възражение от наказаното лице, с което са оспорени констатациите от проверката, наведени са твърдения за подвеждащи въпроси към С. Г. при попълване на декларацията, както и че К. не е собственик на бунгалото, а извършва неотложен ремонт със собствени средства и с помощта на близки и приятели, включително на Г..

Изложената фактическа обстановка районният съд приел за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. В съдебно заседание като свидетели са разпитани актосъставителят Л. К. Р. и свидетелите С. О. Ш. и К. Б. И. – служители на ДИТ – Монтана.

За да отмени оспореното наказателно постановление от правна страна въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление е останала неизяснена фактическата обстановка. Според съда нито в акта, нито в наказателното постановление е конкретизирано в какво качество е действал П. К. К., включително с оглед възможното му качество на „строител“ по смисъла на § 1, т. 2 и т. 10 от Наредба № 2/2004 г., респективно на „работодател“, като липсата на такава яснота е съществена за преценката дали е налице задължение за сключване на трудов договор. Посочено е и липсата на достатъчна индивидуализация на обекта, в който е извършена проверката, тъй като посочването му като „надстройка и ремонт на бунгало“ не позволява той да бъде ясно отграничен като самостоятелен строеж, а въпреки даденото при проверката сведение, че бунгалото е собственост на ТД „Берковски Балкан“, административно наказващият орган не е извършил проверка и по това обстоятелство.