Решение № 205 от 13.04.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. П., 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220201063 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „В.“ ***, против Наказателно постановление № 21-1006-000433 от 09.03.2021 г. издадено от Началник група към ОДМВР- П., Сектор ПП, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 80 лева и за нарушение на чл.15 ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.

В жалбата обобщено се излагат възражения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, като се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, но изпраща процесуален представител чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага становище, в което се сочат доводи за отмяна на НП. Прави се искане за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски, съгласно представения списък на разноските.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище по същество от процесуалния представител на АНО, в което се излагат съображения за законосъобразност на НП и се иска неговото потвърждаване. В становището е 1 инкорпорирано искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 02.02.2021 г., около 12,21 часа, в гр. П., на ул. „В.“ е управлявал лек автомобил „Х.А.“ с рег. № ****, собственост на М.А. Г.а, като е е паркирал МПС върху пешеходна зона пред ***, без разрешението на собственика на пътя и не е изпълнил задължението си като водач на ППС да се движи възможно най-вдясно по платното за движение на пътя, като от дом *** до дом №20 е управлявал ППС по тротоара.

Горното било възприето от св. ЯНК. Т. Р., който заснел движението на автомобила и последвалото му паркиране и подал сигнал за извършеното нарушение на електронната поща на ОДМВР- П., като описал установеното от него и приложил снимки на заснетия автомобил на дата- 02.02.2021 г. в 12,21 часа. Тези снимки били изведени от запис от охранителни камери, монтирани на дома на св. Р.. Освен посочените снимки свидетелят извел още снимки от записите на охранителната камера и за други дати, на които автомобилът бил паркиран на тротоара. Въз основа на сигнала била образувана преписка рег. № 100600-1947/03.02.2021 г. по описа на ОДМВР- П., която била възложена на св. Е.Т.- мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОДМВР- П..

Св. Т. разговарял за случая и със св. Р. и се запознал с направените от него снимки, между които и направените на процесната дата- 02.02.2021 г. След това св. Т. установил собственика на паркирания автомобил- М. Г.а, която попълнила декларация, в която отразила, че на 02.02.2021 г. в 12,21часа автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Г.Г..

При така установеното св. Т. съставил против жалбоподателя АУАН за извършеното от него нарушение, в негово присъствие и в присъствието на св. Р., след което акта бил предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. В акта Г. не вписал възражения, нито обяснения, във връзка с направените констатации.

Въз основа на акта на 09.03.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя Г. на 10.06.2021 г. Жалбата против НП била подадена от него чрез АНО до съда на 16.06.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя св. Т. и св. Р., частично от показанията на св. Д.К. и З.Г.- съседи, както и от писмените доказателства и 2 веществените доказателствени средства- снимки на заснетото нарушение, приети по делото, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят Е.Т. е заемал длъжността мл. автоконтрольор в Сектор ПП и съгласно т.1.3 от Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е имал тази компетентност (виж заповед на л.16-17). НП също е съставено от компетентен орган, съгласно т.2.11 от посочената заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността началник група в Сектор ПП при ОДМВР- П..

Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушенията, а именно- на 02.02.2021 г., около 12,21 часа, в гр. П., на ул. „В.“. Нарушенията са описани точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетите правни квалификации. Видно от АУАН и НП е, че е посочено качеството на субекта на нарушението, а именно водач на процесното МПС.

Посочено е, че водачът е паркирал върху пешеходна зона, както и че управлявал МПС по тротоара от *** до №20 на улицата, вместо да се движи възможно най-вдясно по платното за движение на пътя. Налице е единствено между фактическо обвинение и дадената правна квалификация за всяко едно от нарушенията и е приложена съответната санкционна разпоредба. С оглед на изпожененото съдът не приема за основателни направените в жалбата възражения за допуснати СПН, изразяващи се в липса на яснота и точност в описанието на нарушението в АУАН и НП.

Съдът намира и че с оглед на събраните доказателства и установената фактология жалбоподателят е осъществил вменените му административни нарушения.

Относно нарушението по пункт І от НП- за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.

Безспорно се установи по делото от събраните доказателства, че на посочените в НП дата, час и място Г. е паркирал процесното МПС върху тротоар. Няма спор и за 3 това, че тротоарът е пешеходна зона. Жалбоподателят не е оспорвал тези констатации още при предявяването на съставения му АУАН. Вярно е, че той не е бил длъжен да се брани веднага срещу така повдигнатото му адм. обвинение, но когато е имал тази възможност и не е посочил никакво възражение или обяснение в акта, то това е първата индиция, че той е осъществил нарушението, за което е обвинен. На следващо място св. Р. бе категоричен, че жалбоподателят многократно е паркирал автомобила си върху тротоара на инкриминираното място, като в с.з. дори показа снимки в мобилния си телефон, заснети от него. Категорично се установи, че именно Г. е управлявал на въпросната дата автомобила, както от приетата като писмено доказателство по делото декларация от собственика на автомобила, така и от показанията на всички разпитани по делото свидетели. В подкрепа на извода, че автомобилът е бил паркиран върху тротоар на процесната дата и място са и изготвените снимки, илюстриращи нарушението, приети като ВДС по делото и не оспорени от страна на жалбоподателя чрез неговия процесуален представител (виж сн. на л.48).

Съдът не кредитира показанията на свидетелите К. и Г., в частта им, че на процесната дата и място Г. не е паркирал на тротоара, а само е спрял автомобила, за да свали от него докараните на Г. чували с въглища. На първо място, са налице противоречия в показанията на тези свидетели. Така напр. св. Г. заяви, че Г. сам е докарал и пренесъл чувалите с въглища, а пък св. К. твърди, че двамата заедно с Г. са разтоварили и прибрали чувалите. Според св. Г. чувалите са били пълни с въглища и са били 4-5 броя, а според св. К. в чувалите имало дърва и са били по-малко на брой- 3-4.

На второ място, показанията на тези свидетели противоречат на останалите доказателства по делото- показанията на св. Р. и на снимковия материал. От последните се установява, че лекият автомобил е бил паркиран на тротоара и че не е извършвано разтоварване и пренасяне на багаж от него, в честност на чували. Видно от снимките автомобила е паркиран, с изгасени светлини, със затворен багажник и няма движение на хора, нито има багаж (чували) в близост до него. В този смисъл са и показанията на св. Р., който категорично заяви в показанията си, че когато Г. е паркирал автомобила, не е пренасял багаж, а веднага след паркирането е слязъл от автомобила, заключил го е и се е прибрал в дома си. Освен това в показанията си св. Г. заяви, че през цялото време докато е разтоварвал чувалите Г., багажникът на автомобила му е бил отворен. Обстоятелство, което се опровергава от приетите снимки, от които е видно че автомобилът е със затворен багажник. Пак от тях се опровергава и твърдението на св. К., че след като двамата с Г. пренесли чувалите, той веднага прибрал колата в гаража. С оглед на изложеното до тук, съдът намери, че депозираните от свидетелите Г. и К. показания са недостоверни, поради което не им даде вяра.

При това положение е категорично, че с поведението си Г.Г. е нарушил разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП, която императивно сочи, че се допуска престой и 4 паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но само на определените от собствениците на пътя или администрацията места и то успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние наймалко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Действително разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска паркиране на ППС върху тротоар в населено място, само ако той е определен от собственика на пътя като място за паркиране и то при определени правила. От доказателствата по делото, анализирани по-горе стана ясно, че на процесния тротоар не е имало определени от собственика на пътя или администрацията места за паркиране върху тротоара. Това обстоятелство е посочено изрично и в АУАН и последвалото го НП, където е отразено, че паркирането е извършено „без разрешение на собственика на пътя“. Това обстоятелство не се оспорва и от въззивника, за което и съдът го намира за безспорно установено.

Съгласно §7 ал.1 т.4 и т.7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация във връзка с чл.2 ал.1 т.1 от Закона за общинската собственост, ул. „В.“ в гр. П. е публична общинска собственост, т.е. неин собственик е Община П.. Вярно е, че не е посочен собственика на тротоара, макар възражение в тази насока да няма, но това и не е необходимо, тъй като не е от елементите на фактическия състав на нарушението. Освен това цитираните правни норми ясно определят собственика. Категорично се установи, че Община П. не е определяла, мястото където жалбоподателят е паркирал като място за паркиране. В този смисъл е без значение обстоятелството дали паркираният автомобил е пречил на движението по тротоара, нито колко е траел неговият престой, каквито възражения прави жалбоподателят чрез показанията на свидетелите К. и Г., които ангажира чрез процесуалния си представител, а именно, че автомобилът е бил паркиран само за няколко минути, докато от него е свалян и пренасян багаж, които освен това съдът прие за недостоверни поради изложените по-горе съображения. Както се посочи вече, от показанията на св.