Решение № 14450 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14450 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110107872 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр чл.7 т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. Г. К. срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

167/2026 г. по описа на РС – Стара Загора.

В исковата молба ищцата твърди, че сключила договор за въздушен превоз с ответника за полет FB8056 от Енфидха до София, определен за изпълнение по разписание на 12.09.2025 от 18:20 часа. Твърди още, че в деня на полета, се явила на летището за полета и преминала всички процедури, но полетът бил изпълнен с голямо закъснение от над три часа. Излетял в 21:40 часа, т.е. 4 часа и 20 минути по-късно от часа на излитане по закупения билет. Сочи, че на 25.09.2025 г. подала жалба до ответното дружество, регистрирана под номер 047-J-32327/25.09.25 г., в отговор на която на 15.10.2025 г. получила съобщение от ответника, че „закъснението на посочения полет се дължи на лоша метеорологична обстановка, която представлява извънредно обстоятелство извън ефективния контрол на авиокомпанията.“. Ищцата поддържа, че при така представената фактическа обстановка са налице условията по чл. 5 във връзка с 7, параграф. 1, буква „а“ от Регламент 261/2004 за изплащане на обезщетение в размер на 250,00 евро, тъй като разстоянието между София и Енфидха е под 1500 км. Изразява становище, че ответното дружество следва да докаже наличие 1 на извънредни обстоятелства, ако иска да се освободи от отговорността си за заплащане на обезщетение. Тъй като не са представени доказателства в тази насока моли за уважаване на предявения иск. Твърди, че по подадено от нея заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в РС – Стара Загора било образувано ч.гр.д.№ 167/2026 г., но той като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, обуславя правния си интерес от предявените установителни искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът й дължи сума в размер на 250,00 евро, представляваща обезщетение по чл.7, § 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на полет FB8056 от Енфидха до София на 12.09.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.01.2026 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 10,79 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 25.09.2025 г. до 16.01.2026 г. Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „България Еър“ АД е подал отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че по отношение на превозвача са налице освобождаващи от отговорност предпоставки и основания (извънредни обстоятелства) по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., а именно - лоши метеорологични условия, препятстващи изпълнението на процесния полет по разписание. Поддържа още, че в настоящия случай не е имало възможност въздушния превозвач да предприеме други мерки, за да предотврати закъснението. Отделно от предходното се излагат доводи, че ищецът не представя доказателства за явяването си навреме за регистрацията, което е основен и най-важен елемент от фактическия състав на правото на обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004г. Оспорва се акцесорната искова претенция с доводи, че не е доказано съществуването на главно задължение, както и изпадане на длъжника в забава по отношение на изпълнението му. Поддържа се още, че задължението за заплащане на обезщетение на основание чл.5 и чл.7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 не е обвързано е изрично установен срок за изпълнение в самия регламент. Поради това изпадането на длъжника в забава е обусловено от отправяне и връчване на покана за доброволно изпълнение до въздушния превозвач за заплащане на дължимото обезщетение, за каквато по делото не са ангажирани доказателства. По изложените в отговора доводи и съображения се иска от съда да отхвърли исковите претенции. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ищеците разноски за адвокатско възнаграждение.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима следното от фактическа и правна страна:

2

С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г. на Съда на Европейския съюз е дадено задължително на основание чл.633 от ГПК за настоящия съд тълкуване на нормите във връзка с приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004 г.

Съгласно даденото в цитираното решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл.7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато са достигнали до своята крайна точка на пътуване три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че между него и ответното дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за въздушен превоз, в съдържанието на което е включено задължение за ответника да изпълни полет от Енфидха до София на 12.09.2025 от 18:20 часа, явяването му поне 45 минути преди обявения му час за полет, че е налице забавяне на полета по смисъла на чл. 6, § 1, б.

"а" Регламент № 261/2004 г., а именно: забавяне, продължило повече от два часа при полети в диапазона до 1500 км.

Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът и ответникът са страни по договор за въздушен превоз на пътници с полет FB8056 от Енфидха до София, планиран да излети по разписание на 12.09.2025 от 18:20 часа, че ищецът се е явил навреме на летището, както и относно забавянето на процесния полет.

Спорно по делото е налице ли са освобождаващи от отговорност превозвача – настоящ ответник.

В настоящия случай ответникът навежда доводи за наличие на извънредни обстоятелства – лоши метрологични условия, препятстващи процесния полет да излети по разписание.

Съгласно нормата на чл.5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки - следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на отговорността/, като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“ да не могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат 3 право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава ситуация.

В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.

Според практиката на СЕС, обективирана по дела С-294/10, С-315/15 г, С-402/07 и С-432/07, в тежест на превозвача е да докаже извънредните обстоятелства, тяхната продължителност, както и че е положил дължимата грижа за избягване на извънредните обстоятелства и техните последици. Грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури други полети, евентуално оперирани и от други превозвачи.

В конкретния случай по делото не са представени доказателства, от които съдът да обоснове извод, че на процесната дата са били налице лоши метрологични условия, обусловили закъснението на процесния полет. Както бе посочено и по-горе, за да представлява обаче „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл.5, ал.3 от Регламента обстоятелството трябва да представлява на първо място събитие, което да не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, а на второ да е извън ефективния му контрол. Ето защо, дори да се приеме, че поради 4 лоши метеорологични условия на процесната дата са били налице извънредни обстоятелства, то по делото не са ангажирани доказателства относно наличието на втората предпоставка – взимането на всички разумни мерки за преодоляването им.

С оглед предходното, настоящият съд намира исковата претенция за заплащане на обезщетение в размер на 250,00 евро за основателна, поради което следва да бъде уважена. Тази сума се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 16.01.2026 г. до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД:

С изводите за основателност на главната искова претенция, следва да бъде разгледана и акцесорната такава. Обезщетението за забава се дължи от датата на поканата /по арг. от 84, ал.2 ЗЗД /, която видно от приложеното по делото електронно писмо е 25.09.2025 г. Предвид обстоятелството, че ответникът не е заплатил претендираната сума за главница, то същият дължи и обезщетение за забава за посочения в исковата молба период и размер от 10,79 евро.

С оглед предходното, акцесорната искова претенция също следва да бъде уважена в пълния претендиран размер.