Определение № 21 от 07.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20245300503073 по описа за 2024 година Обжалвано е разпореждане №28881/13.10.2024г. на Пловдивския районен съд, ХХI- в и гр. с. постановено по ч. гр. д. №11983/24г., с което се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АСВ“ ЕАД против К. Л. С., гр. П., за вземания по договори за – заем и допълнителни услуги към заем от 24.05.2023г., цедирани на заявителя.

Частният жалбоподател на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че представения договор за заем недействителен съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, като е отказал да издаде заповед само за главницата, тъй като заявителят е отказал да посочи кои са частично погасени.

Този извод на районния съд е правилен.

В частната жалба не се оспорват констатациите на районния съд, че предмета на договора няма посочен размер на годишния процент на разходите, а такъв има в Стандартния европейски формуляр, но без да е ясно какви компоненти са включени в него.

1

Процесните суми се претендират на основание два договора – договор за заем и договор за допълнителни услуги към договора за заем и двата сключени на 24.05.2023г. Този извод се извлича от начина, по който са уредени правата и задълженията на страните по този допълнителен договор и най – вече тези на заемополучателя, които регулират плащането и управление на заема. Ако не съществува договора за заем, договорът за допълнителни услуги остава без предмет, защото посочените в него допълнителни услуги са към договор за заем.

Така сключените договори са в противоречие с нормата на чл. чл. 10а, ал.2 от ЗПК, тъй като услугите, посочени в договора за допълнителни услуги представляват такива по усвояване и управление на заема, понеже имат за цел бързо одобрение и получаване на сумата. По този начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Тези допълнителни плащания следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил допустимия от закона размер. Ето защо, посоченият в в Стандартния европейски формуляр годишен процент на разходите не отговаря на действителния.

Изложеното е достатъчно да обоснове извода, че налице е неравноправна клауза за дължимост на възнаграждение за допълнителни услуги, с която се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Основното възражение в частната жалба е, че заповедния съд е бил длъжен, при констатирани неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, да извърши служебно прихващане между плащането, направено въз основа на неравноправна клауза и останалата дължима сума по договора.

Вярно е, че в т.3 от Решение на СЕС от 30.06.2022г. по дело С – 170/21 постановено по преюдициално запитване по реда на чл. 267 от ДФЕС от Софийски районен съд е посочено, че националният съд е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит и останалата дължима сума по договора, но в настоящия случай не са ясни размерите нито на активното, нита на пасивното вземане, понеже от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК става ясно че длъжникът е извършвал частични плащания и кредиторът не претендира пълните размери на отделните си вземания, но не уточнява, въпреки дадената му възможност в процедурата по чл. 411, ал., т.1, предл. последно от ГПК, каква част от тези вземания са платени от длъжника. По същата причина не може да намери приложение нормата на чл. 23 от ЗПК, тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не се претендира пълния размер на главницата по договора за заем.

Освен изложеното дотук следва да се съобрази даденото задължително разрешение в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 4/2013г., 2 според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл. 417 от ГПК, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия /какъвто е настоящия /, то на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то / прехвърлянето / действие по отношение на него – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия не е представен, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Посочените документи следваше да бъдат представени по делото и на основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител.

Ето защо липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК районният съд е постановил правилно разпореждане, а частната жалба против него е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 67532/14.11.2024г. по регистратурата на Пловдивския оклъжен съд подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 2036700940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4 против разпореждане №28881/13.10.2024г. на Пловдивския районен съд, ХХI-ви гр. с. постановено по ч. гр. д. №11983/24г., с което се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АСВ“ ЕАД против К. Л. С., гр. П., за вземания по договори за – заем и допълнителни услуги към заем от 24.05.2023г., цедирани на заявителя.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3