Определение № 1025 от 17.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500770 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на “Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327 , чрез пълномощника му по делото юрисконсулт И.Н., против Определение № 153 от 12.01.2024г., постановено по гр.д.№857/2023г. по описа на РС-Асеновград, ІІ гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 474 от 01.11.2023г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като определеното в полза на процесуалния представител на ищцеца адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата се намали от 2880 лв. на 400 лв.

Ответната страна по жалбата- адв. Д. В. М., в качеството му на пълномощник на ищцата Н. З. Р., ЕГН ********** , в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от 1 легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Н. З. Р., ЕГН **********, против “Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327 за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 20 - предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница; на чл.21 ал.4 – предвиждаща заплащане разходи за действия по събиране на задължения в размер на 2.50 лева за всеки ден и чл.21 ал.5 – предвиждаща еднократното заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя, по сключен между страните Договор за кредит „Бяла карта“ от 10.06.2020 г, поради противоречието им с добрите нрави, на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, чл.19, чл.33 ЗПК и чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения иск и тъй като ищцата е била представлявана безплатно по делото от адв. Д. М., е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2880 лв. По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател “Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327 е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като присъденото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение бъде намалено от 2880 лв. на 400 лв. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му по съображения, че по делото са предявеин три иска , по всеки от които се дължи възнаграждение на адвоката в размери съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият състав на съда определение е неправилно. намира, че така постановеното

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В 2 процесния случай обаче следва да бъде съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба №1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото.В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

В конкретния случай материалният интерес по делото не е висок , претенциите на ищцата произтичат от един правопораждащ юридически факт, делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика, а производството пред първоинстанционният съд е приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства и в което пълномощника на ищццата адв. М. не се е явил. Предвид горното съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя възлиза в размер на 400 лв.,

Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови изменение на решението в частта му за разноските, като определеното на адв. М. адвокатско възнаграждение се намали от 2880 лв. на 400 лв.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 153 от 12.01.2024г., постановено по гр.д.№857/2023г. по описа на РС-Асеновград, ІІ гр.с., с което е оставена 3 без уважение молбата на “Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327 за изменение на постановеното по делото Решение № 474 от 01.11.2023г. в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 474 от 01.11.2023г., постановено по гр.д.№ 857/2023г. по описа на РС-Асеновград, ІІ гр.с. , в частта му, с която “Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327 , е осъдено да заплати на адв. Д. В.

М. адвокатско възнаграждение за разликата над 400 лв. до присъдения размер от 2880 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4