Решение № 122 от 15.04.2021, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Враца 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 31.03.2021 г. /тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА

РАДЕНКОВА при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 60 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.

268, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.

171 от същия кодекс

Образувано е по жалба на А.Е.Й. от гр.Мизия против Решение № 10/26.01.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново, в частта, с която е оставена без уважение жалбата му с вх. № С210006-000-0020633/19.01.2021 г. и е потвърдено Разпореждане изх. № С210006-137-0000282/18.01.2021 г. на Публичен изпълнител (ПИ) при същата дирекция, в частта относно задължения по Декларация

Обр. 6 № 06000213030516/17.05.2013 г. за сумата в общ размер на 660,48 лева главница и 517,80 лева лихва.

Твърди се, че решението, в оспорената му част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби. Изложени са доводи, че неправилно ПИ и решаващият орган са приели, че искането за отписване по давност на задълженията по Декларация е неоснователно, тъй като в случая липсва прекъсване и спиране на давността и следва да се приложи разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно която вземането е погасено по давност на 31.12.2017 г.

Иска се отмяна на решението в оспорената част.

Ответникът -

Директорът на ТД на НАП гр.Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.А., в съдебно заседание и в представената по делото писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна, с оглед на което иска да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира присъждането на направените по делото разноски, съгласно приложен списък.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната жалба, с доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспорения акт съобразно вмененото му задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е Решение № 10/26.01.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново, в частта, с която е оставена без уважение жалбата му с вх. № С210006-000-0020633/19.01.2021 г. и е потвърдено Разпореждане изх. № С210006-137-0000282/18.01.2021 г. на ПИ при същата дирекция, в частта относно задължения по Декларация Обр. 6 № 06000213030516/17.05.2013 г.

От доказателствата по делото се установява, че в ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, по отношение на А.Е.Й. е образувано изпълнително дело № *********/2017 г. на 20.01.2017 г. за принудително събиране на публични вземания, установени с Декларация Обр.

6 № 06000213030516/17.05.2013 г. за сумата в общ размер на 660,48 лева главница и 517,80 лева лихва.

На 27.01.2017 г. на длъжника по изпълнителното дело и настоящ жалбоподател е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С170006-048-0011909 – л. 22, върнато в цялост, с отбелязване, че лицето е със сменен адрес. Данни за последващо връчване не са налични.

По повод молба на А.Е.Й., с вх. номер от 04.02.2021 г., съдържаща искане за отписване на глоба и начислени вземания по декларация обр. 6 и декларация обр. 7, поради погасяването им по давност, Публичен изпълнител в ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца се е произнесъл с Разпореждане изх. № С210006-137-0000282/18.01.2021 г., с което не е прекратил събирането на публични вземания за ДОО, ЗО и ДЗПО, за сума в общ размер на 660,48 лева главница и 517,80 лева лихва.

Така формираният изричен отказ да бъдат погасени по давност посочените публични задължения за ДОО, ЗО и Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) е обжалван по административен ред пред директора на ТД на НАП – Велико Търново, който с Решение № 10/26.01.2021 г. е отменил Разпореждането на Публичния изпълнител, в частта, с която е отказано погасяване на задължението за глоба в размер на 50,00 лева и е оставил без уважение жалбата на А.Й., срещу същото Разпореждане с изх. № С210006-137-0000282/18.01.2021 г. в останалата му част, с която не се прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания в общ размер на 660,48 лева главница и 517,80 лева лихва.

Прието е от решаващия орган, че публичните задължения по подадени декларации образец 6 за ДОО, ЗО и Универсален пенсионен фонд (УПФ) за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. са със срок на доброволно плащане 30.04.2013 г., поради което и давността за тях е започнала да тече от 01.01.2014 г., но с образуването на изпълнително дело през 2017 г. давността е прекъсната и е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който не е изтекъл.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта.

При наличните доказателства съдът приема, че жалбата е депозирана в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл.

268, ал. 1 от ДОПК, т. к. Решение № 10 е постановено на 26.01.2021 г. на ТД на НАП В. Търново, а жалбата е депозирана на 28.01.2021 г. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.

268, ал. 1 от ДОПК.

Делото е подсъдно на

АдмС - Враца по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по постоянния адрес на длъжника, съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК.

В рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените правомощия на териториален директор по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, в писмена форма и съдържа посочените в чл.

59, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Самият изричен отказ за прекратяването на изпълнителното производство, поради извод, че погасителната давност не е изтекла, също е издаден от оправомощен за това орган, на основание чл.

226, ал. 2 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл.

267 от ДОПК, като в хода не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила.

Твърденията на жалбоподателя са, че е изтекла давността по отношение на задълженията за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО.

Погасителната давност е материално-правен институт, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на всяко от задълженията. Давността за публичните задължения е разписана в чл. 171 от ДОПК, според ал. 1, на която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал. 2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира: т. 1 - когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; т.

2 - когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; т. 3 - когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; т. 4 - когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; т. 5 - с налагането на обезпечителни мерки; т. 6 - когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Според чл.

172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В конкретния случай, публичните вземания за ДОО, ДЗПО и ЗО, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., определени с Декларация обр. 6, са със срок на доброволно плащане 30.04.2013 г., поради което и давността за тях е започнала да тече от 01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г., но при условие, че в този срок не са предприети действия, които спират или прекъсват давността.

Решаващият орган е приел, че от публичния изпълнител са предприети действия, които са прекъснали давността: с образуването на 20.01.2017 г. на изпълнително дело № *********/2017 г.

Основният спорен въпрос между страните е дали давността е била прекъсвана с действия на компетентните органи спрямо жалбоподателя, съответно започнала ли е и от кой момент да тече нова давност.

Публичният изпълнител счита, че действието, с което е прекъсната давността, е с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудителното изпълнение, а административният орган – че това е самото образуване на изпълнителното производство съгласно чл. 220, ал. 1 от ДОПК през 2017 г. и изготвянето на съобщение за доброволно изпълнение по реда на чл. 221, ал. 1 от ДОПК на 27.01.2017г. (без доказателства за връчване на адресата му).

Настоящият съдебен състав споделя възраженията на жалбоподателя, че никое от тези действия не е прекъснало давността, започнала да тече на горепосочените дати. Действително съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение, а разпоредбите на чл. 220 „Образуване на изпълнително дело“ и чл. 221 „Започване на производството“ са включени в раздел „Действия“ на глава ХХV от ДОПК, наименована „Принудително изпълнение“. Конкретен отговор на въпроса кои действия на публичния изпълнител са такива по принудителното изпълнение е даден в Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015г по т. дело № 2/2013г на ОСГТК на ВКС. Основен разграничителен критерий между видовете действия на публичния изпълнител е уведомяването и възможността длъжникът да участва в производството. Според мотивите от т. 10 на цитираното ТР „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. Съгласно чл. 221, ал. 2 от ДОПК в съобщението се посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя, както и предупреждение, че при неизпълнение в указания срок ще се пристъпи към принудително изпълнение.

От граматическото тълкуване на текста следва, че едва след връчване на съобщението и след изтичане на срока за доброволно изпълнение органът предприема действия по принудителното изпълнение. Самото съобщение за доброволно изпълнение има само уведомителен характер и не представлява властническо волеизявление на административен орган, с което да се накърняват права или да се създават задължения за адресата му. Идентични са съображенията и относно образуването на изпълнителното производство по реда на чл. 220 от ДОПК, което дори не се съобщава на длъжника преди връчването на съобщението по чл. 221 от ДОПК.