Решение № 804 от 13.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000500930 по описа за 2023 година

С решение № 260149 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 49/2021 г. СГС, І-13 св, ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. Ш. О., Д. А. О. и А. О., конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в хода на процеса техен наследодател А. О. О., искове с правно основание чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД против Прокуратура на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 40 000 лева за всеки ищец (общо 120 000 лв.), причинени от нарушаване на правото на техния наследодател на разглеждане и решаване в разумен срок на образуваното сл. дело № 1/1991 г., в последствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. по описа на ВОП - София, а понастоящем ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП София, за периода от образуването му през м. януари 1991 г. до 04.01.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и за сума от по 83 333.33 лева за всеки ищец (общо 250 000 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността наследодателят им своевременно да потърси и получи компенсация за неимуществените вреди (пропуснати ползи), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2018 г. до 1 окончателното изплащане, като неоснователни.

Срещу решението е подадена жалба от Ю. Ш. О., Д. А. О. и А. О..

Твърдят, че фактът на предявен граждански иск в наказателния процес или по реда на ГПК е ирелевантен за преценката дА. разследването по наказателното дело се явява за пострадалия по дело за определяне и защита на негови граждански права по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС. Подчертава се, че според практиката на ЕСПЧ понятието „жертва“ по чл. 34 от Конвенцията се тълкува автономно и означава физическо или юридическо лице, което е пряко или косвено засегнато от твърдяното нарушение, без това да е обвързано с конституиране на лицето в процесуално качество. Позовават се на национална и европейска практика. Изтъкват, че не са имали възможност да защитят правата си по друг ред, нито да получат информация за хода на секретното производство. Подчертават, че досъдебните производства се явяват дела за защитна на нарушение/накърнени граждански права на пострадалия, щом посегателството върху тях е криминА.зирано и в тази връзка такива производства се явяват дела за определяне на граждански права и задължения по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Подчертава се, че в полза на първоначалния ищец е било нА.це право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което е било нарушено. Сочи се, че обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ следва да държи сметка и за причинените с престъплението вреди, които ще останат необезщетение поради забавяне на делото. Считат, че в нито една норма на ЗПГРРЛ не е предвидено обезщетение за противозаконно лишаване от свобода за лица като първоначалния ищец, попадащи в категорията на чл. 1, т. 2 ЗПГРРЛ, а вредите от него са различни и съответно за тях няма обезщетение, предвидено в законите. Излагат се разсъждения относно естеството на ЗПГРРЛ и неговото историческо и политическо значение. Претендират отмяна на решението, уважаване на исковете и разноски.

Ответникът Прокуратурата на РБ не взема становище в писмен отговор, но в о.з. оспорва жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок срещу вА.дно и допустимо решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

2

Предявен е иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Ищецът А. О. О. (заместен в процеса от наследниците си Ю. Ш. О., Д.

А. О. и А. О.), твърди, че е нарушено правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на висящото следствено дело № 1/1991 г., преобразувано в следствено дело № 780-ІІ/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № ІІ048/1999 г. по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през месец януари 1991 г. до момента на подаване на исковата молба. О. твърди, че е един от пострадА.те от деянията, предмет на разследване по делото, известно като т.нар. "възродителен процес". Сочи, че бил задържан и лишен от свобода в затвора и в лагер в Белене, след това принудително заселен в с.

***, *** окръг, а по-късно изгонен в Турция. Сочи, че делото продължило неразумно дълго и така изтекла абсолютната давност. Ищецът търпял страх и опасения, че обвиняемите могат да останат безнаказани, очакванията му за възмездие били излъгани, бил лишен и от възможността да се конституира като частен обвинител и граждански ищец, което не му давало душевен мир и покой. Претендира се като обезщетение на неимуществените му вреди да се присъди сумата от 30 000 лв., както и сумата от 250 000 лв. (част от обща искова претенция от 1 000 000 лв.) като обезщетение на имуществени вреди, съставляващ загуба на възможност да предяви искове и да получи обезщетение за причинените с разследваните деяния вреди. Претендира се законна лихва от 4.01.2018 г. (три години преди завеждане на иска), както и разноски.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва исковете като недоказани, както и относно размера им. Поддържа, че търпените вреди не следва да бъдат предмет на иск по чл. 2б ЗОДОВ, тъй като за събитията, преживени от първоначалния ищец е обявена политическа и гражданска реабилитация с Решение на Народното събрание, ДВ, бр. 44/01.06.1990 г.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят по фактите и по делото се установява, че наказателното производство по следствено дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (така нареченото дело за 3

„Възродителния процес“) е започнало на 30.01.1991 г., както и че понастоящем същото не е прекратено. Ноторно и служебно известно е, че е настъпила смърт и на последния обвиняем. По делото са били изготвяни и внасяни в съда няколко обвинителни акта, то е променяло подсъдността си по силата на законодателни промени, привличани са нови обвиняеми, преписката е била връщана за допълнително разследване, производството е било спирано и възобновявано, разследването – продължавано, разпитани са над 360 свидетеля, извършвани се процесуални действия по делегация (разпит на свидетели), за което е изисквана и правна помощ от компетентните турски власти, изготвяни са и съдебни поръчки.

От удостоверение вх. № 70469/20.07.2020 г. на СГС се установява, че след 01.01.2018 г. са образувани 94 броя дела в СГС по заявление по чл. 368 НПК за ускоряване на сл.д. № 1/1991 г., ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП София и са издадени 78 броя определения, с които са определени мерки по чл. 369 от НПК за ускоряване на същото досъдебно производство. Установява се, че с искане от 19.03.2018 г. заедно с още пострадА. лица ищецът изрично е поискал от Софийския военен съд да бъде ускорено наказателното производство по ДП № 11-048 от 1999г. по описа на ВОП.

От разпита на св. С. Х. И. се установява, че заедно с ищеца са били заточени в Белене и заселени в съседни села. Разказва, че условията в Белене били много тежки, водата не била годна за пиене, била с пясък, имали свиждане един път годишно. В с. *** А. живеел без семейството си, в една стая в едно изоставено училище, в трудни, нехигиенични условия, нямал кухня, с един котлон на земята. А. бил учител, но не му давА. да работи, пари му носели жена му и синът му, когато идвА. на свиждане. Можел да ходи само от едната табела на селото до другата и всеки ден се подписвал. В последствие А. бил прокуден в Югославия от полицията, но в Белград слязъл от влака и заминал за Турция, където се заселил в гр. ***, психически не бил добре, разболял се и починал. Сочи, че не получавА. никакви сведения за делото, като А. много се притеснявал, че делото се бави, а той след 1989 г. имал надежда, че делото може да се гледа.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

По идентични правни спорове с предмет присъждане на обезщетения по 4 чл. 2б от ЗОДОВ за неимуществени вреди, претърпени от неразумната продължителност на досъдебното наказателно производство по сл. дело № 1/1991 г. (придобило гражданственост като т. нар. "дело за възродителния процес"), е установена трайна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. (решение № 50031 от 22.02.2023 г. по гр. д. № 1077/2022 г., Г. К., ІV Г. О., ВКС, решение № 140/29.06.2022 г. по гр. д. № 3356/2021 г. на III-то гр. отд., решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 72/01.06.2022 г. по гр. д. № 4037/2021 г. на III-то гр. отд., решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 4038/2021 г. на III-то гр. отд.). „Съгласно тази константна практика на ВКС, нормата на чл. 2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реА.зиране на право, предоставено с Конвенцията, критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дА. е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Съгласно тази практиката, разпоредбата на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС следва да се тълкува в контекста на цялата система на Конвенцията. При преценката дА. едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права по смисъла на Конвенцията, понятието "при определяне на неговите граждански права и задължения" обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното, т.е. и лицето, пострадало от престъпление. Решаващият фактор за приложимостта на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект, е дА. висящото наказателно производство обуславя (има значение за) съдебната защита на гражданско право с титуляр жертвата от престъплението. ДА. дадено право следва да се счита за гражданско по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, трябва да се определи не само с оглед правната му квА.фикация, а в зависимост от материалното негово съдържание и последици съгласно вътрешното право, като се вземат предвид предметът и целта на Конвенцията. Разпоредбата на 5 чл. 6 от КЗПЧОС може да се приложи дори при отсъствие на искане (граждански иск) за парично обезщетение - достатъчно е изходът от производството да е решаващ за въпросното "гражданско право".

Гражданските права и задължения трябва да бъдат предметът, или един от предметите на спора, а резултатът от производството трябва да бъде пряко решаващ за такова право. Обстоятелството, че ищецът не е бил конституиран като частен обвинител и/или граждански ищец във воденото наказателно производство, не променя качеството му на "жертва" (пострадал) от деянието, предмет на обвинението. Това свое качество той има от момента на образуване на наказателното производство и това е датата, от която следва да се изчислява продължителността на периода, за който ще се решава дА. срокът на воденото производство е разумен.“.

По настоящото дело няма спор, че ищецът е бил включен в списъка на пострадА.те лица от престъплението по чл. 387 от НК - злоупотреба и превишаване на власт чрез провеждане на насилствена асимилация по отношение мюсюлманското малцинство в страната по време на т. нар.

"възродителен процес" през периода 1984-1989 г., за извършването на които престъпни деяния е образувано процесното досъдебно наказателно производство по сл. дело № 1/1991 г. Няма спор още, че ищецът е бил задържан и лишен от свобода, а в последствие и принудително заселен в с.