Решение № 446 от 18.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. П., 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Асен В. Велев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20235200500465 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 263/14.03.2023г. по гр.д. № 3537/2021г. по описа за 2021г.. на VII граждански състав на Районен съд - П. са уважени предявените от ищцата С. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. *", бл. ***, вх. *, ет. *, ап.*, осъдителни искове по чл.

49, във връзка с чл. 53 от ЗЗД срещу ответниците О. Б., с адрес: гр. Б., обл. П., ул. „О." №** и „В. и к.у.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. я." №*, представлявано от управителя С. В. С., като ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищцата сумите от 3 017,00 лева – обезщетение за имуществени вреди и 4 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.03.2021г. в с. А., общ. Б., обл. П., ведно със законната лихва за забава върху всяка главница от датата на увреждането - 21.03.2021г. до погасяване на задължението, като исковете за разликата до претендираните 4 874,40 лева – имуществени вреди и 5 000,00 лева – неимуществени вреди са отхвърлени. С решението ответниците О. Б. и „В. и к.у.“ ЕООД са осъдени да заплатят на ищцата Т. и направените по делото разноски по делото в размер на 1 786,21 лева, а ищцата е осъдена да заплати на ответника „В. и к.у.“ ЕООД разноски в размер на 572,96 лева.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от ответника „В. и к.у.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. я." №*, представлявано от управителя С. В. С. обратен иск срещу „ДЗИ - О. З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище 1 и адрес на управление: гр. С., бул. „В." №** *, представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., имащо качеството на трето лице-помагач в производството и ответник по предявения обратен иск, да му заплати сумата в размер на 9 874,40 лева, ведно със законната лихва за забава от подаване на искова молба до плащането, на основание чл. 435, във връзка с чл. 461, т. 3 от КЗ, във връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗУТ. В полза на „ДЗИ – О. З.“ ЕАД ответник по предявения обратен иск са присъдени разноски в размер на 988,80 лева, платими от „В. и к.у.“ ЕООД.

С Определение № 1002/24.04.2023 г. по същото дело е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК третото лице помагач - „ДЗИ – О. З.“ ЕАД и ответник по предявения обратен иск, за изменение на решението в частта за разноските по отношение неприсъдения с решението пълен размер на направените от него разноски по делото.

В законоустановения срок срещу постановеното решение са постъпили въззивни жалби от двамата ответници по главния иск О. Б. и „В. и к.у.“ ЕООД („ВиКУ“ ЕООД).

С жалбата си ответникът О. Б., обжалва решението в частта, с която са уважени исковете срещу него. Счита, че в тази част решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и като необосновано. Излага, че неправилно съдът е приел, че общината имала задължение да осъществява дейности по поддръжка на пътя, включително да обозначи изкопа с необходимите пътни знаци и като не е сторила това чрез своите служители, то носи отговорност за настъпилото ПТП. Излага, че в конкретния случай увреждането на пътя е по вина на другия ответник – „ВиКУ“ ЕООД, доколкото пропадането на пътния участък е в резултат от дейност на негови служители, които не след приключване на ремонта не са изпълнили задължението си да възстановят пътната настилка, включително да обозначат ремонта със съответните обезопасителни пътни знаци. Счита, че вредите са причинени от противоправно бездействие от страна на другия ответник, доколкото последният е възложил ремонта на негови служители, поради това именно той отговаря за причинените вреди.

Излага, че отговорността е изцяло негова, доколкото бездействията на ответника не могат да се вменят във вина на общината, както неправилно бил приел първоинстанционният съд, тъй като последната не е възлагала ремонтните работи на другия ответник, съответно нейни служители не са извършили ремонта. Поради това не носел солидарна отговорност за причинените вредите с втория ответник по главния иск. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът срещу него бъде отхвърлен като неоснователен.

С жалбата си ответникът „ВиКУ“ ЕООД обжалва решението, в частта с която двамата ответници по главния иск са осъдени да заплатят на ищцата обезщетение за претърпени вреди от нея, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният обратен иск срещу третото лице – помагач „ДЗИ О. З.“ ЕАД. Счита, че решението е неправилно, като поставено в нарушение на материалния закон, в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорват се изводите на съда, че дружеството носи отговорност за причинените вреди, доколкото ремонтните дейности са извършени преди повече от две денонощия от пътния 2 инцидент. Твърди, че след приключване на ремонта, състоянието на настилката е възстановено във вида, в който е била преди аварията. Счита, че доколкото пътят е общински, то общината, която го стопанисва има задължение да го поддържа в добро състояние. Дружеството нямало задължение в тази насока, доколкото задълженията му били единствено да поддържа ВиК мрежите и съоръженията и подземната инфраструктура.

Поради това не можело да се ангажира отговорността на ВиК дружеството. Излага, че неправилно съдът не е обсъдил възражението за съпричиняване от страна на ищцата, доколкото същата осъзнавала, че се движи по улица без настилка, по която се извършват ремонтни дейности. Поради това със своите несъобразени действия е причинила и съдействала за настъпилите вреди. Оспорва като неправилно решението по отношение присъденото обезщетение за неимуществени вреди, доколкото било недоказано. Счита, че неправилно съдът е отхвърлил и предявеният от този ответник обратен иск срещу застрахователното дружество. Оспорва изводите на съда, че извършените строителнимонтажни работи са извършени по обект втора категория, доколкото същите са елементи от техническата инфраструктура, съответно същите били трета категория. Доколкото бил налице покрит риск за тази категория в застрахователния договор, то неправилно съдът не бил уважил предявения обратен иск. Прави искане за отмяна на решението в осъдителната част, както и в тази, с която обратният иск срещу застрахователното дружество е отхвърлен.

В законоустановения срок е постъпила частна жалба от третото лице- помагач срещу постановеното определение по чл. 248 от ГПК. Излагат се съображения за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за неприсъждане в пълен размер на направените от тази страна разноски, доколкото същата е участвала в две процесуални качества – на трето лице помагач и на ответник по обратния иск. Счита за недопустимо едно лице да има две процесуални качества в едно и също производство. Излага съображения, че въпреки разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК, то в нейна полза следва да бъдат присъдени всички направени по делото разноски. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да бъдат присъдени и останалите направени от тази страна разноски.

В законоустановения срок са постъпили писмени отговори на въззивните жалби срещу решението.

С отговорите на въззивните жалби от страна на ищцата по главния иск Т. се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивните жалби на двамата ответници и по направените възражения във въззивните жалби. Прави се искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски.

С отговора на въззивната жалба от застрахователното дружество на О. Б., се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата по отношение тази част на решението, като се моли за неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на разноски.

С отговора си на въззивната жалба на „ВиКУ“ ЕООД, ответникът О. Б., излага 3 съображения за неоснователност на жалбата по отношение частта, с която се обжалва решението, с която „ВиКУ“ ЕООД е осъдено да заплати обезщетение на ищцата по главния иск солидарно с общината. Моли се за потвърждаване на решението в тази част, като се постанови решение, с което да се осъди „ВиКУ“ ЕООД да изплати изцяло, за своя сметка присъдените обезщетения.

С отговора си на въззивната жалба на „ВиКУ“ ЕООД третото лице–помагач и ответник по обратния иск излага съображения за основателност на жалбата по отношение частта, с която се обжалва решението, с която „ВиКУ“ ЕООД е осъдено да заплати обезщетение на ищцата по главния иск солидарно с общината и неоснователност на жалбата, в частта, с която е отхвърлен предявения от това дружество обратен иск, за което се излагат подробни съображения. Моли се за отмяна на решението в първата част, както и за потвърждаване на решението, в частта по отхвърления обратен иск. При условията на евентуалност, в случай на уважаване на обратния иск, се прави искане да се разгледа направеното възражение за прихващане. Претендира присъждане на разноски пред въззивния съд.

Срещу подадената въззивна частна жалба насрещните по спора страни не са подали отговори.

С въззивните жалби, въззивната частна жалба и писмените отговори не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

Решението, в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на ищцата Т. за разликата над присъдените суми до претендираните 4 874,40 лева – имуществени вреди и 5 000,00 лева – неимуществени вреди, като необжалвано е влязло в сила.

В открито съдебно заседание страните поддържат подадените жалби и писмени отговори, съответно претендират присъждане на разноски, съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК. Представени са писмени защити от процесуалните представители на жалбоподателя О. Б. и въззиваемата страни – С. Т..

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите, изложени в открито съдебно заседание и представените писмени защити и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. *", бл. ***, вх. *, ет. *, ап.* за осъждане на ответниците О. Б. и „В. и к.у.“ ЕООД („ВиКУ“ ЕООД) да й заплатят солидарно обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 4 874,40лв., както и обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болка, уплах и неудобства, в размер на 5 000,00 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждане - 21.03.2021г. до плащането, вследствие на пропадане в необезопасен и необозначен изкоп на пътното платно, извършен от .„ВиКУ“ ЕООД. Ищцата твърди, че на 21.03.2021г. около 13,00 часа в село А., О. Б., управлявайки собствения си лек автомобил марка „БМВ“, модел „***“, рег. № ** **** ** по 4 ул. „*-*“ в посока към центъра на селото, е пропаднала в необезопасен и необозначен изкоп на пътното платно на кръстовището с ул. „**-*“, изпълнен от ответника „ВиКУ“ ЕООД.

Сочи, че вследствие на пропадането са настъпили повреди по превозното средство, за отстраняването на които са необходими 4 874,40 лева, включващи части на автомобила, както и разходи за труд по ремонта, както следва: 2 бр. предпазни кори по двигателя, горивопроводи, горивна помпа, горивен филтър, маслен филтър, 7 л. масло, преден носач, маншон каре, кормилен накрайник, маслен картер, заден носач, датчик накладки, 2 бр. гуми 225к45х17, тампони гърне, гърне, мека връзка, 2 бр. тампони за двигател. Стойността на авточастите възлизала на сумата от общо 3 554,40 лева с ДДС, а разходи за труд в размер на 1 320,00 лева с ДДС. Ищцата твърди, че след настъпилото ПТП е изпитвала силни болки в шийната област, в областта на кръста и долните крайници. Сочи, че движенията й били ограничени, което довело до неудобства при извършване на обичайните ежедневни задължения. Поради това посетила невролог на 22.03.2021г., който поставил основна диагноза - „Други увреждания на меките тъкани, свързани с натоварване, претоварване и натиск“, както и придружаващи заболявания и усложнения - „Увреждане на лумбосакралните коренчета, некласифицирани другаде“. Излага, че й е назначена терапия с медикаменти. Поддържа още, че освен болката и неудобствата от ограничените движения на снагата е преживяла силен психо-емоционален стрес по време и след произшествието.