Решение № 7 от 31.01.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Троян, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета М. С. при участието на секретаря Кремена Н. Раева като разгледа докладваното от Антоанета М. С. Административно наказателно дело № 20234340200339 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

С наказателно постановление № 721981 - F716485 от 28.08.2023 г., издадено от В.Ц.В. – Директор на офис (дирекция) за обслужване - Ловеч в ТД на НАП гр.Велико Търново, на П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обл. Ловеч, ул. “***“ № 19, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева, за нарушение по чл. 92, ал. 1 във вр. ал. 2 от ЗКПО.

Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от П. В. П., като в жалбата са изложени твърдения, че няма извършеното нарушение, а алтернативно - дори да се приеме, че има, то е налице забавяне, а не липса за подаване на годишна данъчна декларация, поради което жалбоподателят счита, че е налице маловажен случай.

Жалбоподателят П. В. П. се явава лично в съдебно заседание и поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.

Въззиваемият Директор на офис (дирекция) за обслужване - Ловеч в ТД на НАП гр. Велико Търново, в съдебно заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт Д. Х., която оспорва жалбата и прави искане издаденото НП да бъде потвърдено.

За РП-Ловеч, ТО-Троян, редовно призовани, не се явява представител в с.з. Не е взето становище по жалбата.

От приложените към делото и приети писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Ц. С. и М. С. Д., 1 преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 19.07.2023 г. свидетелката Е. Ц. С. - старши инспектор по приходите в ТДНАП-В.Търново, офис Ловеч, съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № F16485 на П. В. П. за нарушение по чл. 92, ал.1 във вр. ал.2 от ЗКПО, за това, че като представляващ „СИА – П. П.“ ЕООД, ЕИК 206716485, не е изпълнил задължението си да осигури подаване на декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за дружеството за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2022 г. до 30.06.2023 г. вкл.

АУАН е съставен в присъствие на свидетелката М. Д. и на П. В. П. управител на „СИА – П. П.“ ЕООД, на когото актът бил предявен за запознаване и екземпляр от същия му бил връчен. П. отразил в акта, че няма обяснения и възражения във връзка със съставянето му.

В седемдневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е направено писмено възражение срещу акта от П. В. П..

На 28.08.2023 г. В.Ц.В. – Директор на офис (дирекция) за обслужване - Ловеч в ТД на НАП гр.Велико Търново, е издал атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

По приложението на процесуалния закон:

Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, съгласно Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във връзка със същата заповед, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, като намира, че в производството по издаването му не са допуснати 2 съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на същото и да са основание за отмяна на НП.

По приложението на материалния закон:

П. В. П. е санкциониран за извършено нарушение по чл. 92, ал.1 във вр. ал.2 и чл.264, ал.1 от ЗКПО.

Съгласно посочените разпоредби, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Съгласно чл.264, ал.1 от ЗКПО, представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Жалбоподателят П. твърди в жалбата си, че представляваното от него дружество не е било данъчно задължено лице да подаде годишна декларация, тъй като „СИА – П. П.“ ЕООД не е осъществявало дейност през 2022 г. и се позовава на разпоредбата на чл.92, ал.4 от ЗКПО.

Съгласно чл.92, ал.4 от ЗКПО , годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството , възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.

В случая жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на представляващ "СИА – П. П. " ЕООД, е допуснал нарушение по ЗКПО, като не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.

92, ал. 1 от ЗКПО за финансовата 2022 г. в законоустановения срок. В АУАН и в НП правилно е посочена и датата на нарушението – 01.07.2023 г., доколкото 30.06.2023 г. е бил присъствен ден (петък). Посочено е и местоизвършване на деянието- ТДНАП гр.В.Търново.

Не се оспорва от страна на жалбоподателя, че подадената от представляваното от него дружество „СИА – П. П.“ ЕООД, ЕИК 206716485, е подало декларация вх. 1100И0176057 на 17.07.2023 г. , което е след съставения АУАН. Спорно е по делото следвало ли е да бъде подадена декларация, тъй като жалбоподателят твърди, че дружеството не е извършвало дейност през 2022 г.

Видно е от отразеното в АУАН и в НП, че в подадената годишна данъчна декларация на "СИА – П. П." ЕООД са декларирани приходи 0.00 лв., нетни приходи от продажби 0.00 лв., но общо разходи 4 775.00 лв. в самата жалба П. твърди, че тези разходи са за начислени работни заплати, респ. социални плащания във врз с ТПО. С оглед на което съдът приема, че 3 независимо, че през 2022г. дружеството и да не е осъществявало дейност по см на ЗСч., то са декларирани други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията, а именно – разходи. С оглед на което възражението на жалбоподателя настоящият състав счита за неоснователно.

Предвид установеното от фактическа страна съдът намира, че санкционираното лице, в качеството му на управляващ и представляващ данъчно задължено лице „СИА – П. П.“ ЕООД, ЕИК 206716485, е осъществило нарушението по чл. 92, ал.1 във вр. ал.2 и чл.264, ал.1 от ЗКПО.

Настоящият състав счита, че конкретното нарушение не следва да се квалифицира като „маловажен случай”. Съгласно чл.28 ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Обстоятелството, че данъчната декларация е подадена след съставяне на АУАН, като закъснението е със 17 дни след законоустановения срок (30 юни), не може да обоснове извод, че е налице маловажен случай на горецитираното административно нарушение. В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение дефиницията, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, а именно маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид.

Конкретното нарушение, предвид обстоятелствата при извършването му, не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. АНО е съобразил тежестта на конкретното нарушение и значимостта на засегнатите обществени отношения, поради което правилно е приел, че деянието не може да се квалифицира като маловажно.

АНО е съобразил, че нарушението е извършено за пръв път, като е наложил санкция в минимално установения от закона размер.

Предвид всичко изложено съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и като съобрази, че юрисконсулт Х. е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати юрискосултско възнаграждение в полза на ТДНАП гр. В.Търново.

Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. чл.37 от Закона за правната помощ във вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно която възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., съдът определя 80.00 лева като размер на присъденото възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 721981 - F716485 от 28.08.2023 г., издадено от В.Ц.В. – Директор на офис (дирекция) за обслужване - Ловеч в ТД на НАП гр.Велико Търново, с което на П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обл. Ловеч, ул. “***“ № 19, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева, за нарушение по чл. 92, ал. 1 във вр. ал. 2 от ЗКПО.

ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обл. Ловеч, ул. “***“ № 19, да заплати на ТД на НАП гр.Велико Търново сумата 80.00 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 5