Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 11.11.2024, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 98/2024
Вид
Решение № 41
Подписан
11.11.2024
В сила
11.11.2024
Състав
Петър Христов Маргаритов, Дафинка Тодорова Чакърова, Елен Михайлов Маламов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. С., 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Софка М. Димитрова в присъствието на прокурора А. И. като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245400600098 по описа за 2024 година И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ от НПК.

От подсъдимият Р. Р. П., чрез защитника А. П. е постъпила въззивна жалба срещу присъда № 8/28.02.2024г. постановена по НОХД № 2/2024г. описа на районен съд Чепеларе, в частта, с която подсъдимия е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ във вр. чл.342, ал.1, предл. ІІІ-то от НК, за което му е наложено наказание на осн. чл.343, ал.1, б.

„а“, във вр. с чл.342, ал.1, предл. III-то НК, вр. с чл.36, във вр. с чл.57, ал.1, във вр. с чл.54 от НК Пробация за срок от една година, при изпълнение на следната съвкупност от пробационни мерки:

- на основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр. с чл.42б, ал.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. С., ул. „В.Б.“ № 14 за срок от една година при периодичност 2 /два/ пъти седмично;

- на основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с чл.42б, ал.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една 1 година при периодичност на срещите 2 /два/ пъти месечно по график, определен от пробационния служител.

На основание чл.343, ал.1, б.„а“, във вр. с чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия Р. П. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 8 месеца, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Присъдата не е обжалвана и протестирана в частта, с която съдът е признал подсъдимия Р. Р. П. за невинен в това на посочените в присъдата дата и място, при управление на посочения състав от ПТС да е нарушил правилата за движение по чл.16, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП и по чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатите му обвинения в този смисъл.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, необоснованост на присъдата в обжалваната част и несправедливост на наложените наказания. Твърди се, че е необоснован извода на съда, че в случаят не е приложима разпоредбата на чл.55 от НК. Неправилно съдът е приел, че размера на причинените вреди е отегчаващо вината обстоятелство, тъй като същият е елемент от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия и не следва да се отчита повторно като отегчаващо обстоятелство. Още повече, че вредите са обезпечени. Освен това, неправилно съдът е отчел като отегчаващи вината обстоятелства недобрата дисциплина на подсъдимия като водач на МПС. Всички тези обстоятелства неправилно са мотивирали съда да наложи едно несправедливо наказание.

С жалбата е направено искане съдът да измени присъдата в обжалваната част, като приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК и на подсъдимия да му бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ и ал.3 от НК. Направено е и алтернативно искане съдът да намали размера на наложените наказания Пробация и Лишаване от право да управлява МПС.

В с.з. подсъдимият Р. П. се явява лично и със защитника си А. П., редовно упълномощена, които поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Представителят на окръжна прокуратура - С. оспорва жалбата и предлага да бъде оставена без уважение, тъй като деянието е доказано по 2 несъмнен начин. Счита, че не са налице основания за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК. Определеното наказание е справедливо с оглед обществената опасност на деянието и деца. Предлага да се потвърди присъдата на районния съд.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните изразено в с.з. и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановеният срок, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, съдът установи следното:

С присъда № 8/28.02.2024г. постановена по НОХД № 2/2024г. описа на районен съд Чепеларе, подсъдимият Р. Р. П. е признат за виновен, в това че на 24.07.2023г., на Републикански път ІІ-86, при километър 68+900 /гр.Пловдив гр.Чепеларе - гр.С. - границата с Република Гърция/, при управление на състав от ПТС състоящ се от: влекач марка/модел „Мерцедес Актрос", с рег. № *** и полуремарке марка/модел „Кроне СЗФ 18 ЕФ“, с peг. № *** (собственост на фирма „Валмаркт“ ЕООД, с Булстат: 201082828 и седалище гр.С., ул.„В.Р.“ № 71), с посока на движение от гр.С., обл.С., към гр. Пловдив, обл. Пловдив, е нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в Закона за движение по пътищата и в Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, както следва:

- чл. 21 ал. 2 от ЗДвП - „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, като по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на:

1. Юридическото лице - „Валмаркт“ ЕООД, с Булстат: 201082828 и седалище гр.С., ул.„В.Р.“ № 71 в размер на 23 047,20 лева нанесени щети по влекач марка/модел „Мерцедес Актрос", с рег. № *** и 12 196,80 лева нанесени щети по полуремарке марка/модел „Кроне СЗФ 18 ЕФ“, с per. № ***, на обща стойност 35 244 лева;

2. Юридическото лице - „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с Булстат:

115552190 и седалище: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов“ № 37, в размер на 19 600 лева нанесени щети по товарен автомобил марка и модел „Фолксваген 3

Транспортер“, с peг. № ***;

3. Юридическото лице - „Костал България аутомотив“ ЕООД, с Булстат: 203880369 и седалище гр. Пазарджик, ул. „Синатевска“ № 4, в размер на 53 898,42 лева нанесени по товара негова собственост, превозван в полуремарке марка/модел „Кроне СЗФ 18 ЕФ“, с peг. № *** – престъпление по чл.343, ал.1, б.„а“ във вр. с чл.342, ал.1, предл. III-то НК, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„а“, във вр. с чл.342, ал.1, предл. III-то НК, вр. с чл.36, във вр. с чл.57, ал.1, във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ЕДНА ГОДИНА, при изпълнение на следната съвкупност от пробационни мерки:

- на основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр. с чл.42б, ал.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. С., ул. „В.Б.“ № 14 за срок от ЕДНА ГОДИНА при периодичност 2 /два/ пъти седмично;

- на основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с чл.42б, ал.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА при периодичност на срещите 2 /два/ пъти месечно по график, определен от пробационния служител.

На основание чл.343, ал.1, б.„а“, във вр. с чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия Р. Р. П. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Подсъдимия Р. Р. П. е признат за невинен в това на посочените в присъдата дата и място, при управление на посочения състав от ПТС, да е нарушил правилата за движение по чл.16, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП и по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатите му обвинения в този смисъл.

Съдът е постановил веществените доказателства: документация за превозвания товар – джоб с документи с 14 листа в него и поставена бележка:

„За шофьора“ и товарителница с ***24.07.2023г., ведно с 18 листа с поставен № по тях *, да останат към кориците на делото.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Р. Р. П. е осъден за заплати направените по делото разноски за комплексна автотехническа и автооценъчна експертиза в размер на 793.65 лева /седемстотин деветдесет и 4 три лева и 65 ст./ и за СМЕ в размер на 421.20 лева /четиристотин двадесет и един лева и 20 ст./ по сметката на ОД на МВР С..

Въззивният съд, след като прецени събраните писмени и гласни доказателства отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Съдебното производство пред районен съд Чепеларе се е развило по реда чл.371, ал.1, т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

С определение районния съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата събрани на досъдебното производство, също прие, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от тях.

На осн. чл.373, ал.3 във вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Р. Р. П. има придобита правоспособност за управление на моторно превозно средство за категориите „C B CE M AM TKT BE“, като към дата 24.07.2023г. работел на длъжност - шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, във фирма „Валмаркт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„В.Р.“ №71, представлявано от свидетеля Д.А.К., управител на дружеството. Последното имало за основен предмет на дейност извършването на транспортни услуги със собствени на дружеството влекачи и прикачени към тях полуремаркета, които често се осъществявали по маршрута С. - Пазарджик.

Подсъдимият Р . П. започнал работа в дружеството през месец май 2023г. и съответно също регулярно транспортирал товари по този курс, поради което познавал и особеностите на маршрута.

На 24.07.2023г. на подсъдимия Р. П. било възложено да транспортира авточасти с влекач марка/модел „Мерцедес Актрос“, с рег. № *** и прикачено 5 към него полуремарке марка/модел „Кроне С3Ф ЕФ“, с рег. № ***, собственост на „Валмаркт“ ЕООД до гр. Пазарджик. Получател на товара била фирма „Костал България аутомотив“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.„Синитевска“ № 4, представлявана от свидетеля Д.Г. А.ов. Част от стоката, състояща се от 52 палета части за автомобилната промишленост, фактурирана на името на нейния получател, била натоварена на влекача и полуремаркето в базата на „Арексим инженеринг“ ЕАД в гр.С..

Другата част от стоката, фактурирана на името на същия получател, състояща се от 14 палета части за автомобилната промишленост, била натоварена в базата на „Груп молдинг“ ЕАД в гр. С..

Фирмата - изпращач предала на подсъдимия П. документи за превозвания товар, както и товарителница сер. А с * с посочени в нея като изпращач - „Арексим инженеринг“ ЕАД, получател - „Костал България аутомотив“ ЕООД и превозвач - „Валмаркт“ ЕООД. Върху товарителницата били положени печати на фирмите изпращач и превозвач.

На същата дата - 24.07.2023г., около обяд, след като съставът от ПТС бил натоварен, подсъдимият Р . П. потеглил към мястото на доставка – гр.Пазарджик. Около 13:50 часа подсъдимият П. управлявал състава от ПТС по Републикански път II-86 в района след разклона за с. Богутево в посока гр.

Пловдив. При км 68+900, на 85 метра преди ориентира – ъгъл на началото на бетонна подпорна стена, района на произшествието, посочен в протокол за оглед на МП от 24.07.2023г., приложен по ДП, вдясно от пътното платно по посока на движението на подсъдимия П. следвали съвкупност от пътни знаци, както следва: „А1“, указващ остър десен завой, „В24“ – забранено изпреварването и „В26“ – ограничение на скоростта до 50 км/ч.

Времето към инкриминирания период било слънчево, ширината на двете платна за движение била по 3,9 метра. Пътят вдясно по посока към гр.

Пловдив бил обезопасен чрез еластична непрекъсната предпазна ограда – мантинела, а вляво бил обезопасен с непрекъсната бетонна ограда. По пътя липсвали неравности и настилката на пътя била от дребнозърнест гладък асфалт.

При управлението на състава от ПТС в този пътен участък подсъдимият Р . П. не се съобразил с пътен знак „В26“ – ограничение на скоростта до 50 км/ч и малко преди настъпване на ПТП се движил със скорост 6 около 70 км/ч.