Определение № 3207 от 10.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3207 гр. Пловдив, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. С.

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. С. Въззивно частно гражданско дело № 20255300502544 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от К. К. С., ЕГН: **********, чрез адвокат П., против определение №9326/18.07.2025г., постановено по гр.д. №13842/2023 г. на ПдРС, IV гр.с., което не е приет за съвместно разглеждане претенцията по сметки на жалбоподателя за осъждане на насрещната страна С. К. П., ЕГН: ********** да му заплати подобрения, извършени в допуснатите до делба недвижими имоти. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява от жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока на чл.276,ал.1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от С. К. П., ЕГН ********** чрез адв. Д., с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважена, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима- подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

В първото по делото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата, проведено на 28.05.2025 г., ответната страна К. К. С. е направила искане насрещната страна да му заплати подобренията, които е извършил в имота. Тъй като претенцията по сметки не е била конкретизирана, районният съд с протоколно определение от 28.05.2025 г. е дал указания на ответника да опише претенциите си по пера и размер за всеки един от допуснатите до делба недвижими имоти, както и като период и време на тяхното извършване, в 10- дневен срок от датата на откритото съдебно заседание. На 10.06.2025 г. е постъпила молба от ответника с вх. № 64633/ 10.06.2025 г. и тъй като е била подадена след срока, първостепенният съд е приел, че дадените указания не са изпълнени в срок, поради което претенциите по сметки на ответника за подобрения не 1 е приета за съвместно разглеждане.

Определението е правилно.

Тъй като на откритото съдебно заседание, проведено на 28.05.2025 г., на което са дадени указанията, е присъствал лично ответникът и упълномощеният му адвокат П., настоящият съдебен състав приема, че срокът за отстраняване на констатираните с протоколното определение от 28.05.2025 г. нередовности на заявената претенция по сметки е започнал да тече от датата на откритото съдебно заседание – 28.05.2025 г., като предоставения 10-днесвен срок е изтекъл на 09.06.2025 г. – първия работен ден след 07.06.2025 г. По делото няма спор, че указанията на съда не са изпълнени в дадения от районния съд срок, а на 10.06.2025 г.

На първо място въззивната инстанция намира, че указанията, дадени от районния съд с протоколно определение от 28.05.2025 г., съответстват на константната съдебна практика, обективирана в определение № 157/27.03.2013 г. по ч. гр. д. № 540/2012 г. на II г. о. на Върховния касационен съд; определение № 360/27.06.2011 г. по ч. гр. д. № 7/2011 г. на III г. о. на ВКС (към което е препратено в първото цитирано определение); определение № 438/27.06.2013 г. по ч. т. д. № 2134/2013 г. на I т. о. на ВКС и определение № 60205/03.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1593/2021 г. на IV г. о. на ВКС, постановени в производства по чл. 274, ал. 3 ГПК, с които е прието, че при наличие на нередовности на искова молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни; да са конкретни, пълни и изчерпателни; да са конкретни, ясни, точни и прецизни; че исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато такива указания не са изпълнени.

Настоящият съдебен състав намира, че срокът по чл. 129, ал. 2 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба, а извършените след изтичане на срока процесуални действия не се вземат предвид с оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК.

След изтичане на определения от съда срок по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, настъпва преклудиране на правото на ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба, респективно на заявената претенция по сметки и незачитането на извършените процесуални действия след изтичане на преклузивния срок с оглед нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК.

Трайната съдебна практика приема/вж. определение № 124/04.04.2021 г. по ч. гр. д. № 747/2021 г. на III г. о. на Върховния касационен съд/, че процесуалните срокове са периоди от време, през които съществува правото да се извърши определено процесуално действие, като бездействието на страната в течение на срока погасява правото да се извърши действието /чл. 64, ал. 1 ГПК/. Погасяването на правото да се извърши процесуалното действие настъпва когато страната е бездействала в рамките на срока и само ако пропускането се дължи на внезапно и непреодолимо препятствие същият може да бъде възстановен. В случая страната в рамките на срока до изтичането м у на 09.06.2025 г. не е отстранила пороците на претенцията по сметки. Преди изтичането на срока не е поискала продължаване на срока. Не е заявила и искане за възстановяване на срока при твърдение за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее и поради които да е пропуснала да изпълни указанията на съда. По тези съображения неоснователен е и доводът за 2 съществували обективни причини за забавяне изпълнение на указанията / посочените от жалбоподателя оплаквания в частната жалба, че адв. П. е участвал в о.с.з. по НЧХД № 12035/2023 г. в СРС/, тъй като жалбоподателят не е поискал продължаване на срока на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, нито е поискал възстановяване на пропуснат срок, позовавайки се на особени, непредвидени обстоятелства, препятствали го да изпълни своевременно указанията на съда.

Без значение е обстоятелството, че забавата е от един ден след изтичане на срока.

При тези данни по делото въззивният съд намира обжалваното определение, с което първоинстанционният съд не е приет за съвместно разглеждане претенцията по сметки на К. К. С. за осъждане на насрещната страна С. К. П. да му заплати подобрения, извършени в допуснатите до делба недвижими имоти правилно и законосъобразно.

Поради това обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №9326/18.07.2025 г., постановено по гр.д.

№13842/2023 г. на ПдРС, IV гр.с.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщението до страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3