Определение № 39 от 10.02.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Частно наказателно дело 33/2026
- Вид
- Определение № 39
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Димитрина Николова
Цитирани разпоредби
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.85, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.87 · Наказателен кодекс
- чл.87, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.87, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.88а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл.433 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39 гр. М., 10.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитрина Николова
Съдебни
ЗЮМБЮЛА АС. ЕВДОКИМОВА заседатели: ПЕНКА К. ДИМИТРОВА при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Частно наказателно дело № 20261600200033 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Глава ХХХIV, раздел II от НПК – за допускане на съдебна реабилитация по чл.87 НК.
Образувано е по молба на молба на осъдения Л. В. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес обл. М., общ. В., с. С., ул. П. № **, чрез адвокат П. Ц. М., регистриран в Адвокатска колегия М., в която моли съда да допусне съдебна реабилитация за осъждането по НОХД № 214/2019г. по описа на Окръжен съд - М.. В съдебно заседание молителят се явява лично и с адв.М., който не ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си, претендира, че са налице всички обстоятелства за допускане на съдебна реабилитация.
Представителят на Окръжна прокуратура М., изразява становище, че са налице всички предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложената справка за съдимост рег.№ 51683/03.08.2026г. издадена от Районен съд –Л., Бюро „Съдимост“, молителят Б. е осъждан общо 5 пъти, както следва:
1. От Районен съд гр. Л. по НОХД № 188 / 2001 година му е наложено наказание „Глоба в размер на сто и петдесет лева.
2. От Районен съд гр. Л. по НОХД № 46 / 2002 година му е наложено наказание „Глоба в размер на двеста лева“.
1
3. От Районен съд гр. М. по НОХД № 179/ 2004 година му е наложено наказание „Глоба“ в размер на петстотин лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца“.
4. От Районен съд гр. Л. по НОХД № 59 / 2006 година му е наложено наказание „Глоба в размер на сто лева“.
5. От Окръжен съд гр. М. по НОХД №214/2019 година, след сключено споразумение от 06.01.2020г, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и „Глоба в размер на четиристотин лева“, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 06.01.2020г.
От приложените по делото удостоверение изх.№ 137/27.01.2026г. издадено от РП - М. /л.3/ е видно, че спрямо молителя няма обвинения по неприключени наказателни производства. Във връзка установяване на доброто поведение на молителя е приложена характеристика, изготвена от кметът на село С., обл.М..
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че молбата за допускане на съдебна реабилитация, е основателна и следва да бъде уважена, поради следните съображения:
Производството за съдебна реабилитация е особено съдебно производство, предвидено в част VII, глава XXXIV, раздел II от НПК.
Процесуалните предпоставките за неговото започване са изброени в чл.434 от НПК и най-общо се свеждат до подаване на молба, към която следва да бъдат приложени доказателства за осъждане на лицето, както и такива, обуславящи наличието на условията по чл.87 от НК.
Без съмнение е, а и това е видно от текста на чл.85, ал.1 от НК, че реабилитацията, включително по съдебен ред, има предназначението да заличи осъждането на лицето и да отмени за в бъдеще последиците, които законите свързват с него, освен ако в закон или указ е установено противното.
Само когато не са налице условията за реабилитация по право и/или давност, на осъденото лице е предоставена възможност за такава по съдебен ред (в т.см. р.№797/11.11.2008 г. по н.д. № 577/ 2007 г. ІІ н.о. ВКС). В конкретният случай, с оглед посоченото в справката за съдимост, съдът намира, че по отношение осъждането по пункт 1 – 4 от молбата НОХД № 188 / 2001 година, по описа на РС-Л., НОХД № 46 / 2002 година, НОХД № 59 / 2006 година по описа на РС-Л., НОХД № 179/ 2004 година по описа на РС-М. и НОХД № 59 / 2006 година по описа на РС-Л. са били налице условията на чл.88а, ал. 4 от НК, което обстоятелство е било констатирано от съда и молителя е реабилитиран по давност на 03.05.2016 г.
Следователно, предмет на обсъждане следва да бъде само последното осъждане по п.5 – НОХД № 214/ 2019 г. на ОС-М..
Посредством разпоредбата на чл.87 от НК законодателят е въвел предпоставки, при едновременното проявление на които е възможно допускане на съдебна реабилитация, а именно: 1. изминали минимум 3 години 2 от изтърпяване на наказанието по последната присъда (което е и условие за допустимост на молбата за реабилитация); 2. осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание; 3.да е имал добро поведение; 4.при умишлено престъпление да е възстановил причинените с него имуществени вреди .
Определеният 3-годишен изпитателен срок определен за осъждането по НОХД № 214/2019 г. на ОСМ и изтекъл на 06.01.2023г, 3-годишният срок по чл.87, ал.1 от НК е изтекъл на 06.01.2026г. От тази дата до сега и предвид ангажираните писмени доказателства може да се приеме, че спрямо молителя няма други приключени наказателни производства с влязла в сила присъда или висящи такива, поради което съдът намира, че е налице първото основание за допустимост на молбата.
При анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност в частта й касаеща доброто поведение на молителя, съдът приема, че може да се направи категорична положителна констатация и извод (виж в т.см. и р.№ 31/30.01.1984 г. по н.д.№ 691/1984г. І н.о.) за това, че в тригодишния срок по чл.87, ал.1 от НК молителят Б. е имал добро поведение. В този контекст следва да се посочи, че се касае за самостоятелно законово изискване към осъденото лице, чието изпълнение не е функция от останалите условия – изискване, което следва да се преценява след изтърпяване на последното наложено му наказание. Доброто поведение на осъдения не следва да се идентифицира с поправянето му и превъзпитаването му, а най-общо с изменение на неговия мироглед или казано по друг начин, доброто поведение е обективно съответствие на поведението на лицето с установения правов ред и добрите нрави. Оценката на това за изпълнението на това изискване следва да е комплексна и съобразена с личността на осъдения – с неговите личностови особености, семейна среда, култура, бит, професионална реализация и др. Несъмнено липсата на осъждания след последното установено по делото по НОХД № 214/ 2019 г. на ОС М. и направената от съда констатация за липса на други висящи наказателни производства спрямо молителя Б. могат да бъдат отчетени като обстоятелства относно възможно „добро поведение“, изразяващо се в липса на наказателнопротивоправни прояви. Това само по себе си не покрива изцяло изискването за „добро поведение“, тъй като въздържането от извършване на престъпление е задължение за всеки член на обществото. Липсата им законодателно - за първото и съобразно утвърдената съдебна практика - за второто обстоятелство, са възведени в абсолютни отрицателни предпоставки за допускане на съдебна реабилитация. В случая обаче молителят представя и доказателства, посредством които категорично установява дължимото добро поведение в обществото – характеристика, арг. лист 4 от делото, при което съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки по отношение на молителя. В хода на съдебното дирене се установи по несъмнен 3 начин, че след изтърпяване на 06.01.2023г. на наложеното последно наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3г. молителят Б. е спазвал примерно поведение и не е извършил други престъпления. Видно от приложената към справката за съдимост вносна бележка се установява, че към 31.01.2020г. молителят е изпълнил и кумулативно наложеното с тази присъда наказание глоба в размер на 400 лева. Срокът и по отношение на това наказание е изтекъл.
Ето защо, съдът намира, че молбата му е основателна и следва бъде уважена.
Водим от изложените съображения и на основание чл.436, вр. с чл.433 и сл. от НПК, вр. с чл.87, ал.1 и ал.2 от НК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА съдебна реабилитация по отношение на Л. В. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес обл. М., общ. В., с. С., ул. П. № **, действащ чрез пълномощник чрез адвокат П. Ц. М., регистриран в Адвокатска колегия М. за осъждането по НОХД № 214/ 2019 г. по описа на ОС М..
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес, по реда на Глава ХХI от НПК, пред Апелативен съд София.
В 7-дневен срок от влизане на определението, препис от същото да се изпрати на “Бюро Съдимост” при Районен съд Л., за отбелязване на допуснатата съдебна реабилитация в бюлетина за съдимост на молителя и електронния архив, на осн. чл.17, ал.1,т.2 и чл.23 от Наредба №8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (Обн. ДВ, бр. 24/04.03.2008 г.).
Председател: _______________________
Заседатели:
1. _______________________
2. _______________________
4