Решение № 291 от 10.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601103 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл. 21 от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия Д. М. срещу присъда от 12.04.2016г., постановена по НОХД № 10328/2013г. СРС, НО, 12 състав, с която подсъдимият М. е бил признат за виновен за това, че на 10.11.2012г., около 21,30ч. в гр. София, в трамвай 20 на предпоследната спирка, на ул. „Пиротска” и бул.”Христо Ботев”, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 13,50лв., дамско портмоне от естествена кожа на стойност 7,50лв., мобилен телефон марка „Нокия 1680С” на стойност 36.00лв, 1 бр.касов ключ на стойност 7.00лв., 3 бр. секретни ключа на стойност 07,50лв., 1 бр. фон дъо тен на стойност 9.00лв., грим за очи на стойност 3,50лв., коректор за лице на стойност 1.00лв., молив за вежди на стойност 1,40лв., молив за очи на стойност 0.90лв., сумата от 60,00лв., всичко на обща стойност 149,80лв. от владението на А.И.Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила – издърпал чантата от ръцете на пострадалата 1

Г.а – престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като на осн. чл.

198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК вр. чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от 3 години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, като М. бил осъден да заплати и сумата от 140лв. по сметка на СДВР, 23,90лв. по сметка на СРС и 10лв. такса за издаване на 2 бр. изпълнителни листове.

Така постановената присъда не е влязла в сила.

Преди изтичане на срока за обжалването й е постъпила въззивна жалба от подс. М., депозирана чрез неговия служебен защитник адв. Г..

С жалбата се иска отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия.

Излага се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като от доказателствената съвкупност не се установява виновността на подсъдимия.

Алтернативно се иска намаляване на наложеното му наказание.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Защитникът на подсъдимия М., адв. Г., счита, че за правната квалификация на деянието, в чието извършване е обвинен подсъдимия - чл.

198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е предвидена санкция до 3 г. ЛОС и съответно погасителната давност за него е 7,5 г., като до момента е изтекъл подълъг период. Иска се прекратяването на наказателното производство поради изтичане на абсолютната погасителна давност.

Прокурорът от СГП намира доводите на защита за основателни.

В последната си дума подсъдимият М. моли делото да бъде прекратено.

Софийския градски съд след като провери изцяло правилността на присъдата и доводите на страните за да се произнесе взе предвид следното:

На първо място, с оглед направеното изрично искане от подсъдимия за прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност, въззивният съдебен състав следва да извърши дължимата проверка дали давността е изтекла, с оглед упражняване на правомощията си по чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал . 1, т. 3 от НПК.

С присъда от 12.04.2016г., постановена по НОХД № 10328/2013г. на СРС, НО, 12 състав подсъдимият М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 2

10.11.2012г. За това престъпление предвиденото наказание е до 3 г. ЛОС, съгл. редукцията на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК абсолютната давност за наказателно преследване за това престъпление е седем години и шест месеца от извършване на деянието и в процесния случай тази давност е изтекла на 10.05.2020г., като се има предвид и разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от НК, съгласно която давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63 от НК, какъвто е и настоящия случай.

Така изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване е основание по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК въззивният съд да изпълни правомощията си по чл. 334, т. 4 от НПК, като отмени присъдата на СРС и прекрати наказателното производство по делото.

С оглед на изложеното въззивният съдебен състав счита, че следва да бъде постановено решение, с което присъдата на СРС бъде отменена и бъде прекратено наказателното производство, поради изтекла абсолютна давност.

Водим от горното, СГС, НО, ХІІ въззивен състав

РЕШИ:

О Т М Е Н Я присъда от 12.04.2016г.,

10328/2013г.на СРС, НО, 12 състав. постановена по

НОХД

№

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4