Решение № 38 от 02.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. С., 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500045 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 315/22.11..2022г., постановено по гр.д.№ 838/2022г. по описа на С. районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР-С., с адрес гр. С., бул.“България“ №67 да заплати на К. В. Г.,с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. О.“ № 24 сумата от 2102,79 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 21.11.2019г.–29.08.2022г.,получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 272,36 лв., представляваща мораторна лихва за забава , считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на предявяване на иска -29.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-29.08.2022г. до окончателното й изплащане, както и разноски по водене на делото в размер на 450,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Осъдена е Областна дирекция на МВР-С., с адрес гр. С., бул.“България“ №67 да заплати по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в размер на 134,12 лв. и разноски за вещо лице в размер на 120,00 лв.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба вх.№ 6753/12.12.2022г. от Областна дирекция на МВР-С., представлявана от Директора-старши комисар К. П. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че за процесния период е налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, по отношение приравняването на нощния към дневен труд и заплащането му като извънреден, поради което е приложима 1 нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.Сочи се, че съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч. По аргумент на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя, който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 /сега ал. 8/ от ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187а, ал. 4 от ЗМВР, редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал.

8 се регламентира с наредбата по чл. 187 ал. 10 от ЗМВР. В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР действително е било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове труд, положен между 22:00 и 6:00 часа за отчетния период, да се умножават по 0.143, а полученото число да се сборува с общия брой отработени часове за отчетния период. Твърди се, че тази наредба е неотносима за процесния период, тъй като е отменена с Наредба № 8121з592/25.05.2015 г., отменена с решение № 8585/11.07.2016г. по адм. д. №5450/2016 г. на ВАС и Наредба № 81213-776/29.07.2016г. В чл. 3, ал. 3 и на двете наредби е посочено, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22:00 и 6:00 часа, без работните часове да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. не е възпроизведена в следващите две наредби, а напротив - законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Съгласно чл. 32, ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР. Следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в заповедта на министъра на вътрешните работи тарифна ставка.Работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по специален ред и е недопустимо прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и преобразуването на часовете труд,положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1.143. Такова преобразуването е приложимо за трудовите правоотношения по КТ. За служителите на МВР специалният закон предвижда нормална продължителност на работното им време от 8 часа дневно и допуска нормалната продължителност и на нощното време да е до 8 часа и тяхната трудова дейност се регламентира от специалния ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 10 от ЗМВР делегира на министъра на вътрешните работи приемането на наредба за реда за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР. Такива наредби са приети и е действали през процесния период. Следователно, касае се за 2 нормативно решение да не се прилага правилото за умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а не за празнота в правото, нуждаеща се от преодоляване чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. За разлика от трудовите правоотношения, които са между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения се регулират от принципите на властническия метод. Специалният ЗМВР и съпътстващата го подзаконова уредба уреждат изчисляването и заплащането на видовете труд, т.е. налице е изрично законодателно разрешение, нормативният акт не е непълен, уредбата на КТ не отговаря на целите му и не може да се прилага по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Субсидиарно приложение нормите на КТ би било допустимо само, ако е предвидено в прилагания ЗМВР, а специалният закон не съдържа правило, което да препраща за неуредените хипотези към КТ. В определени, неуредени в специалния закон, хипотези е налице изрично препращане напр. чл. 190, ал. 1, 3 и 4 от ЗМВР, чл. 142, ал. 5 от ЗМВР, вкл. чл. 188 ал. 2 от ЗМВР препраща към специалната закрила по Кодекса на труда за полагащите нощен труд. Но последното препращане, противно на приетото от съда, касае само специалната закрила, не и правилото за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент. Всъщност, за служителите в МВР този коефициент е 1 и нужда от такава трансформация няма, а това обяснява и липсата в ЗМВР и в посочената наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба, сходна на тази по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. С оглед на това неправилно районният съд е приел, че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, респективно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. С Решение от 24.02.2022 г. по дело № 262/2020 г. на СЕС по преюдициално запитване относно действието на чл. 8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. за някои аспекти на организацията на работното време е прието, че посочените разпоредби следва да бъдат тълкувани в насока, че не е необходимо националната правна уредба, която е относима към нормалната продължителност на нощния труд, да урежда по-кратък нощен труд на работниците от публичния сектор полицаи и пожарникари от предвидената в закона нормална продължителност на работа през деня.

Възприета е позиция, че при всички случаи в полза на тези работници трябва да съществуват други мерки за организация под формата на продължителност на работното време, за плащане обезщетение или сходни придобивки, които позволяват компенсиране на особената тежест на полагания нощен труд. Относно действието на чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съдът е приел, че се допуска определената в закон на държавата - членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор да не се прилага за работници в публичния сектор, в т. ч. за полицаи и пожарникари. Основно и съществено е разликата в третирането да е обоснована от обективен и разумен критерий, който е свързан с допустима от закона цел на посоченото законодателство и да е съразмерна на тази цел. Правомощие единствено на националните съдилища е да преценят и проверят релевантните категории работници, съобразно националното законодателство и да преценят налице ли е сходство в положението им.

Подход на законодателя е да извежда особени уредби за определени сфери на дейност на държавата и за работещите в тях, които се различават помежду си от една страна, а от друга 3

- от тези по трудово правоотношение. Обект на такова специфично уреждане е налице при служителите в сферата на отбраната, вътрешната сигурност, правосъдната дейност и др. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на служителите по ЗМВР е специфично уреден и диференциран от самия закон, с оглед осъществяваните държавни дейности и изпълнявани различни функции, на които са корелативни определени предимства и ограничения: на работещи по трудово правоотношение, по служебно правоотношение по общия закон за държавната служба и особените държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност, чийто статут е уреден само със ЗМВР. В националното законодателство е урегулирана различна продължителност на нощния труд за различните категории работници, което се определя от характера на извършваната от тях дейност и особености на трудови функции на полагащите нощен труд - лекари, санитари, медицински сестри, шофьори, строители, военнослужещи или цивилни служители в МО. Независимо дали работниците полагат нощен труд в частния или в публичния сектор, обективен е подходът на законодателя относно разграничението по отношение на продължителността на нощния труд, обусловено единствено от характерните функции, които осъществява всяка различна категория служители. Същевременно във всеки един отрасъл са предвидени различни мерки за компенсиране на нощния труд, под форма на продължителност и организация на работното време и почивките, по-високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и здравно осигуряване, застраховане за сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира тежестта на нощния труд - право на ранно пенсиониране, по-благоприятен режим за заплащането му, допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и работа при специфични условия на труд, безплатна храна и ободряващи напитки. Следователно в случая не е налице основание за извършване преизчисляване с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респективно да се достига до резултат на положен извънреден труд. Като е уважил предявените искове съдът е постановил неправилно решение.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за разноски по делото.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от К. В.

Г..

В съдебно заседание жалбоподателят ОД на МВР-С. чрез пълномощника си гл.юрисконсулт К. В. поддържа жалбата си.

Въззиваемият К. В. Г. чрез пълномощника си адв.В.П. оспорва жалбата.

С.ят окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

По делото не е спорно и това се установява от представените и приети писмени доказателства, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което 4 през процесния период от 21.11.2019г. до 29.08.2022г. ищецът К. В. Г. заема длъжността „старши полицай“ в група ООР в сектор „Охранителна полиция“ при РУ С. към ОД МВР-С. и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.