Решение № 3332 от 22.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4096/2023
- Вид
- Решение № 3332
- Подписан
- 22.06.2023
- В сила
- 22.06.2023
- Състав
- Любомир Василев, Виктория Марианова Станиславова, Ваня Николаева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 3332 гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20231100504096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК
Образувано е по жалба вх. № 09460/01.03.2023 г. на длъжника Б. Т. Я., чрез адвокат Христо Расташки, срещу отказ от 16.01.2023 г. на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 2012858040, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за който длъжникът е уведомен със съобщение изх. № 1080/16.01.2023 г.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на изводите на съдебния изпълнител относно липса на предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. Позовава се на перемпция, като посочва, че в двугодишен период, считано от 28.07.2020 г. /дата на връчване на запорно съобщение изх. № 19269/22.07.2020 г. на Първа инвестиционна банка АД и запорно съобщение изх. № 19270/22.07.2020 г. на Обединена българска банка АД/ до 28.07.2022 г. не са извършвани изпълнителни действия по ИД № 2012858040148 г., вкл. не са правени искания от взискателя за извършването на такива. При тези аргументи моли за отмяна на обжалвания отказ от 16.01.2023 г. на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, като незаконосъобразен и неправилен. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, чрез юрисконсулт В.Й. /с пълномощно по делото/, е подал писмено възражение, в което изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, чрез помощник – ЧСИ С.П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че по делото не е налице 2 – годишен период от време, през който да не са били поискани изпълнителни действия от страна на взискателя или да не са били извършени такива по инициатива на съдебния изпълнител.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и насрещната страна в изпълнителното производство, както и мотивите на ЧСИ, и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 2012858040 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, е било образувано по молба от 21.03.2012 г. на „Обединена Българска Банка“ АД, въз основа на 1 изпълнителен лист от 28.02.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 6831/2012 г. по описа на СРС, I ГО, 27 състав, срещу Б. Т. Я., за следните суми: 1./ 8 892,61 лева – присъдена главница по предсрочно изискуем кредит по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 04.11.2009 г., ведно със законната лихва от 14.02.2012 г., 2./ 952,65 лева – договорна лихва, 3./ 302,45 лева – наказателна лихва, 4./ 202,95 лева – държавна такса, 5./ 543,54 лева – адвокатско възнаграждение. С молбата се правят искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи, вкл. налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника и възбрана върху притежаваното от него недвижимо имущество.
На 30.03.2021 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП; изискал е справки от ТД – НАП София за наличие на банкови сметки на длъжника; справка до Столична община – дирекция „Местни данъци и такси“ за декларирано от длъжника недвижимо имущество, МПС и движими вещи, подлежащи на деклариране.
На 30.03.2012 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от “В.В-1“ ЕООД. Запорното съобщение е връчено на работодателя по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление на 06.04.2012 г.
На 30.03.2012 г. на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение на сумите по изпълнителния лист, както и на разноските по изпълнителното дело, както следва.
Поканата е била връчена лично на длъжника на 22.04.2012 г.
С молба от 23.04.2012 г. длъжникът е уведомил съдебния изпълнител, че ще погасява задълженията си по ИД, като внася всеки месец – до 15 число, сумата от по 200 лева.
Н а 28.05.2012 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „СИБАНК“ ЕАД. Запорното съобщение е получено на 06.06.2012 г.
С молба от 05.10.2012 г. взискателят е направил искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи по редица ИД, сред които и ИД № 2012858040 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ.
Н а 05.10.2012 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в множество търговски банки, като най-късно полученото запорно съобщение е от 09.10.2012 г.
С молба от 23.10.2012 г. взискателят е направил искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи спрямо длъжника Б. Т. Я..
С молба от 05.11.2012 г. длъжникът е уведомил съдебния изпълнител, че ще погасява задълженията си по ИД, като внася всеки месец – до 15 число, сумата от по 150 лева.
На 30.10.2012 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от “П.****“ ООД. Запорното съобщение е връчено на работодателя по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление на 02.11.2012 г.
С молби от 14.06.2013 г. и 17.06.2013 г. взискателят е направил искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи спрямо длъжника Б. Т. Я..
На 21.06.2013 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от “С.Р.“ ООД.
С молби от 18.02.2014 г., 17.07.2014 г. и 25.07.2014 г. взискателят е направил искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи спрямо длъжника Б. Т. Я..
На 29.07.2014 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от “Ф.П.“ ЕООД.
На 21.01.2015 г. е извършен опис на движимото имущество на длъжника Б. Т. Я..
С молба от 27.10.2016 г. взискателят е направил искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи спрямо длъжника Б. Т. Я..
Н а 10.01.2017 г. е бил наложен запор на мотоциклет:Малагути Медисон Р 180, притежаван от длъжника.
С молба от 22.06.2017 г. взискателят е направил искане за спиране на изпълнителното производство поради сключено извънсъдебно споразумение с длъжника.
С Постановление от 27.06.2017 г. ЧСИ У.Д. е спряла производството по ИД 2012858040.
С молба от 06.03.2020 г. взискателят е направил искане за възобновяване на изпълнителното производство.
2
С разпореждане от 06.03.2020 г. ЧСИ У.Д. е възобновила производството по ИД 2012858040.
На 22.07.2020 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа Инвестиционна Банка“ АД и „Обединена Българска Банка“ АД, като най-късно полученото запорно съобщение е от 28.07.2020 г.
На 15.08.2022 г. по делото е постъпила молба за конституиране на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по делото въз основа на представен договор за цесия от 15.12.2021 г. между цедента „Обединена Българска Банка“ АД и цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В молбата се съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки.
Н а 26.08.2022 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД. Запорното съобщение е получено на 30.08.2022 г.
От приложени в кориците на делото справки за постъпили суми по изпълнителното делото се установяват извършвани плащания по ИД, направени на 18.10.2012 г., 26.10.2012 г., 11.12.2012 г., 22.01.2013 г., 17.03.2014 г.
По делото е приложена в табличен вид информация за постъпили плащания по ИД на дати: 18.10.2012 г., 11.12.2012 г., 22.01.2013 г., 17.03.2014 г. и 11.04.2022 г.
С молба от 12.01.2023 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в периода 28.07.2020 г. – 28.07.2022 г.
С обжалваното разпореждане от 16.01.2023 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, който е мотивирал с извършено изпълнително действие в сочения от длъжника 2 – годишен срок, прекъснало срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – извършено на 11.04.2022 г. плащане по ИД.
С Разпореждане № 9251/27.04.2023 г. СГС е изискал справка от ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, относно всички постъпили плащания по ИД № 2012858040148.
В изпълнение на указанията на съда е постъпило Удостоверение изх. № 12464/10.05.2023 г. от ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ. Видно от същото по ИД са постъпили следните суми: 1./ на 18.10.2012 г. – сумата в размер на 62,46 лева, постъпила в резултат на успешно приложен изпълнителен способ запор на вземания по банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“; 2./ на 11.12.2012 г. – сумата в размер на 115,64 лева, постъпила в резултат на успешно приложен изпълнителен способ запор на трудовото възнаграждение на длъжника;
3./ на 22.01.2013 г. – сумата в размер на 115,06 лева, постъпила в резултат на успешно приложен изпълнителен способ запор на трудовото възнаграждение на длъжника; 4./ на 17.03.2014 г. – сумата в размер на 150 лева с основание на плащането „вноска по специалната сметка на ЧСИ“; 5./ на 11.04.2022 г. - сумата в размер на 13,00 лева, постъпила в резултат на успешно приложен изпълнителен способ запор на вземания по банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на атакуване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК действие на съдебния изпълнител.
Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според приетото в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя – кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на 3 изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.
Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство – да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което бездействие продължава в период от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.
При извършване на преценка кое изпълнително действие прекъсва давността следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, съгласно чиито задължителни за съдилищата постановки давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.