Решение № 339 от 24.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. С.З., 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Д. М. Христов Въззивно търговско дело № 20245501000281 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпили две въззивни жалби срещу решение № 140/16.02.2024г., постановено по гр.д. № 3037/2023г. по описа на Районен съд – С.З., с което е осъдено „Ф.Б.“ ЕООД да заплати на Д. П. М. сумата 75,45 лева, дадена без основание като договорна лихва по недействителен Договор № 993892/09.03.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит заедно със законната лихва върху тази сума от 24.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 24,94 лева, представляваща разноски по делото, като е отхвърлен иска в останалата част до претендирания размер 151,26 лева като неоснователен. Осъдено е „Ф.Б.“ ЕООД да заплати на адвокат В. С. М. от АК – В. сумата 199,52 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Осъден е Д. П.

М. да заплати на „Ф.Б.“ ЕООД сумата 351,71 лева, представляваща разноски по делото.

С въззивната жалба на „Ф.Б.“ ЕООД се обжалва решението в неговата цялост, като са изложени подробни съображения, че същото е направилно.

Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение и да се 1 отхвърли иска.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Д. М., с който взема становище, че жалбата е неоснователна. Счита за правилно решението в частта, с която районния съд е приел договора за кредит за нищожен. Моли същото да се потвърди в тази част. Моли да бъде оставено без уважение и искането за отмяна на присъждането на адвокатски хонорар спрямо „Ф.Б.“ ЕООД.

Постъпила е въззивна жалба от Д. М., с която ищецът в първоинстанционното производство обжалва решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен иска в останалата част до претендирания размер 151,26 лв. като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага подробни съображения в тази връзка. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и се уважи изцяло предявения иск. Претендира разноските пред двете инстанции.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен е иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът Д. П. М. моли съда, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди „Ф.Б.” ЕООД да заплати на Д. П. М. сумата в размер на 151,26 лв., представляваща платена без основание недължима сума за периода на Договор № 993892 за предоставяне на потребителски кредит от 09.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД моли съда да приеме иска за неоснователен, като излага подробни съображения.

По делото не е спорно, че на 09.03.2021 г. страните са сключили Договор № 993892 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит под формата на заем в размер на 1500 лв. Освен връщане на главницата по договора за кредит, Д. П. М. се задължава да плати годишна възнаградителна лихва в общ размер 2 на 575,45 лв. /петстотин седемдесет и пет лева и 45 ст./ при лихвен процент от 30,18 % и годишен процент на разходите 49,06 %. В договора е посочено, че начинът на изплащане на заемната сума е съгласно погасителен план, неразделна част към договора. Съгласно погасителния план, първата вноска е с падеж 08.04.2021 г. и е в размер на 735,51 лв., от които главница 685,49 лв. и лихва 50,02 лв., а втората погасителна вноска е с размер на 839,94 лв., от които 814,51 лв. главница и 25,43 лв. лихва и е с падеж 08.05.2021 г. В чл. 5 от Договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Към датата на подаване на исковата молба, Д. П. М. е заплатил общо сума в размер на 1681,36 лв., с която е погасил задължението за главница в размер на 1 500 лв., 30,10 лв. за лихви и сума 151,26 лв., представляваща такса за гаранция от Ferratum Bank в полза на Дружеството.

Сумата по гаранция не се задържа от Ф.Б. и изобщо осчетоводявана от Ф.Б.. Ф.Б. не е страна по договорът за поръчителство, като същият има отделен погасителен план с подробни инструкции за заплащане на свободноизбраната услуга от потребителя. В случай че потребителят направи избор да преведе сумата за гаранция на Ф.Б., съгласно Общите условия към Договорът за потребителски кредит Дружеството прехвърля въпросните суми към Поръчителя. Приложени са извлечения от счетоводната система на „Ф.Б.” ЕООД, които свидетелстват за прехвърлени суми към свободно избрания от кредитополучателя поръчител - Ф.Б.. Тези преводи се осъществяват автоматично в деня, в който постъпи плащане. Общо внесената сума се разпределя по пера - главница, лихва и гаранция, която се прехвърля.

Транзакциите към поръчителя представляват автоматичен процес, при който внесената сума се разпределя по пера и надвнесената сума се прехвърля още в същия ден, в който постъпи плащането.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Въззивният съд споделя извода на районния съд за нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. В представения индивидуален договор липсва посочване на 3 каквито и да е допускания, използвани при изчисляването на ГПР. Факта, че посоченият в договора ГПР от 49, 06 % формално не надвишава пет пъти законната лихва, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не освобождава търговеца от задължението да изпълни вменените му от закона горепосочени изисквания, без които проверката дали са спазени императивните разпоредби на чл. 19, ал.

1 от ЗПК, § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и Приложение № 1 към ЗПК, е невъзможна.

Освен това е установено от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че така посоченият ГПР не отговаря на действителния, тъй като дължимото се от потребителя възнаграждение за гаранта по задължителния за предоставянето на кредита договор за поръчителство не е включено в посочения ГПР. Поради това реалния процент на ГПР ще надхвърли максимално установения с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай намира приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи само чистата стойност по кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

По делото е безспорно установено, че ищецът е платил „Ф.Б.“ ЕООД възнаграждение на третото лице – гарант в размер на сумата 151,26 лв. по договора за гаранция/поръчителство, който предвид недействителността на договора за кредит също се явява лишен от основание. Плащането на възнаграждението по гаранцията подлежи на връщане от „Ф.Б.“ ЕООД и защото за него е липсвало основание да го получи, а факта, че по данни от собственото му счетоводство, го е превел на третото лице – гаранта Ф.Б., касае вътрешните му отношения с това трето лице. Още повече, че предоставената с договора за гаранция, услуга не е в полза на ищеца, а единствено на ответника. Поради това следва да се приеме, че сумата от 151,26 лв. заплатена от Д. П. М. на „Ф.Б.“ ЕООД се явява недължимо платена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и подлежи на връщане от ответното дружество. Предявеният иск е уважен за сумата от 75,45 лв., като с оглед изложеното „Ф.Б.“ ЕООД дължи на Д. П. М. разликата до претендираната сума от 151,26 лв., която е 75, 81 лв.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, включително и 4 в частта за разноските, като вместо това следва „Ф.Б.“ ЕООД да бъде осъден да заплати на Д. П. М. сумата от 75,81 лв. представляваща разликата между присъдената сума в размер на 75,45 лв. и дължимата сума в размер на 151,26 лв., която е недължимо платена по Договор № 993892/09.03.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 27.07.2023 г. до окончателното плащане на вземането.

По отговорността за разноски:

По разноските за първоинстанционното производство.

От представените по делото доказателства адвокатската защита е осъществявана безплатно. се установява, че

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие сключен с адв. В. М. от 09.06.2023 г. /лист 13 от първоинстанционното дело/.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, Наредба №1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираното от адв. В. М. адвокатско възнаграждение следва да бъде 5 определено от съда по посочените по - горе критерии.

При спазване на посочените правила в настоящия случай дължимото на адв. В. М. за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца е в ра змер на 400 лв.

С оглед изхода на делото „Ф.Б.“ ЕООД следва да заплати на адв. В. М. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 400 лв.

Ищецът Д. П. М. е внесъл държавна такса в размер на 50 лв.

С оглед изхода по делото „Ф.Б.“ ЕООД следва да заплати на Д. П. М. направените пред първоинстанционния съд разноски за държавна такса в размер на 50 лв.

По разноските във въззивното производство.

При спазване на посочените правила в настоящия случай дължимото на адв. В. М. за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца пред въззивната инстанция следва да се определи в размер на 400 лв.

С оглед изхода на делото „Ф.Б.“ ЕООД следва да заплати на Ф.Б. адв. В.

М. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 400 лв.

Ищецът Д. П. М. е внесъл държавна такса в размер на 1,02 лв.

С оглед изхода по делото „Ф.Б.“ ЕООД следва да заплати на Д. П. М. направените пред въззивния съд разноски за държавна такса в размер на 1,02 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение № 140/16.02.2024г., постановено по гр.д. № 3037/2023г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част, включително и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

6

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ***** да заплати на Д. П. М. ЕГН ********** с адрес: гр.С.З., ул. ***** сумата от 75,81 лв. представляваща разликата между присъдената сума в размер на 75,45 лв. и дължимата сума в размер на 151,26 лв., която е недължимо платена по Договор № 993892/09.03.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 27.07.2023 г. до окончателното плащане на вземането.

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ***** да заплати на адвокат В. С. М. от АК – В., със служебен адрес: гр.П., ул.“****, с личен номер 1500156390 адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца в първоинстанционното производство в размер на 400 лв.