Решение № 91 от 07.04.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Разлог, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240100228 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по ИМ на о т Б.Д.Н., ЕГН*, от г.С., ж..„Х.С.”б.25, е.12, а.59, ч/з адв. Х.Г. от САК, против „П.Т..“ЕООД-Б., ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Г.“№7, с управител И.Р..

Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове, с които претендира да бъде обявена недействителността на разпоредбата на раздел V от Трудов договор №55 от 16.10.2023 г., да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №75 от 28.12.2023 г., издадена от управителя на ответното дружество и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, от 86`528.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ.

С ИМ ищецът претендира и сторените по делото разноски.

На основание чл.214, ал.1 от ГПК, съдът допусна изменение на предявения иск по чл.225, ал.1 от КТ, досежно неговия размер, а именно от 25`584.00 лева.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор. В него ответникът не оспорва факта, че м/у ищцата и ответника е било налице валидно трудово правоотношение, но възразява досежно основателността на исковете, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Видно от съдържанието на приетите по делото писмени доказателства ищцата н а 19.01.2023 г. сключва трудов договор с ф-ма „БКС"АД, с ЕИК*, на длъжност “М.М.П.“ в населено място – С.б.

От актуалното състояние на „Б.К.С."АД, с ЕИК*, се установява, че на 17.02.2023 г. е учреден клон С.б. с управител Г.П..

Видно от приетата по делото имейл кореспонденция ищцата е работила пряко с управителя на „Б.К.С.”АД-С.б. - Г.П.

Със заповед №106 от 16.10.2023 г., работодателят „Б.К.С."АД-С.Б., прекратява трудовото правоотношение с ищцата, като заповедта е подписана от управителя Г.П..

На 16.10.2023 г. ищцата подписва трудов договор №55 от 16.10.2023 г. с ф-ма „П.T..”ЕООД-Б, ЕИК*, с управителя Г.П., на длъжност „М.п.“ и месторабота – г.Б.

1

От приетата справка от имотен регистър е видно, че х-л „Ф.П.б.Ш.“ („F.P.b.S.“)-Б., с адрес: у.

„Г.“, в г.Б., в който е назначена на работа ищцата, е собственост на „П.T.”ЕООД, ЕИК*.

На основание чл.71, ал.1 от КТ, със Заповед от 28.12.2023 г., е прекратен трудовия договор, сключен м/у Б.Д.Н. и „П. T.."ЕООД-Б. Заповедта е подписана от управителя и представляващ дружеството Г.П.

За изясняване на делото от фактическа страна, са събрани гласни доказателства ч/з разпит на свидетел – А.П.

По делото са събрани множество писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявени са 3 обективно съединени искове - обявяване недействителността на разпоредбата на раздел V от трудов договор №55 от 16.10.2023 г., отменяне като незаконосъобразна Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №75 от 28.12.2023 г., издадена от управителя на „П.T.."ЕООД-Б., и заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

Съгласно изложените от страните твърдения с доклада, по делото е разпределена доказателствената тежест по спора, като на всяка от страните са дадени конкретни указания относно релевантните за решаване на спора и подлежащи на доказване факти.

В настоящия случай в тежест на ищцата е да докаже, че е била в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено с обжалваната заповед, недействителност на клаузата от трудовия договор, касаеща срока на изпитване, оставането й без работа и периода, в който е останала без работа, размера на обезщетението, което претендира за оставането си без работа.

В тежест на ответника е да докаже, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в нея основание е законосъобразна, че е спазена законовата процедура за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на посоченото в заповедта правно основание.

Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в ИМ. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение с/у оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание на съда да формулира извод, че в настоящия случай клаузата, съдържаща се в трудов договор №55 от 16.10.2023 г., в раздел V - със срок на изпитване от 3 месеца, уговорен в полза на работодателя" е недействителна, тъй като заобикаля закона - чл.70 от КТ. Това е така, тъй като съгласно практиката на ВКС формално новите работодател и място на работа по процесния трудов договор с клауза за срок на изпитване, не са достатъчни, за да бъде направен извод, че със сключването на този договор се преследва типичната, позволена от закона цел - да бъде проверена годността на ищцата да изпълнява възложената работа, т. е. че работодателят е действал добросъвестно и съобразно императивната норма на чл.70, ал.5 от КТ.

Видно от Длъжностната характеристика връчена на ищцата на 16.10.2023 г. и приложена към трудов договор №55 от 16.10.2023 г., „характеристиката на изпълняваната работа“ е:

„планиране, организиране и извършване на цялостна дейност по договаряне и продажба на хотелски продукт за хотели F.p.b.S.-S.B. u F.p.b.S.-B...“. Същата е и характеристиката на изпълняваната работа по длъжностната характеристика, приложената към трудовия договор на ищцата с предходния работодател -„Б.К.С."АД.

Според съда очевидно няма промяна в характеристиката на изпълняваната работа при предходния работодател, която е идентична и доказва твърдението, че дейността на ищцата е била една и съща - свързана и с двата хотела от януари до декември 2023 г.

2

Обстоятелството, че и като служител на „Б.к.с.“АД и като служител на „П.т..“ЕООД, ищцата е изпълнявала една и съща работа, се доказва и от представената имейл кореспонденция. От същата е видно, че в периода от януари до декември 2023 г. ищцата е планирала, организирала и извършвала цялостна дейност по договаряне и продажба на хотелски продукт за хотели „F.p.b.S.-S.B.“ u „F.p.b.S.-B.“, под ръководството на Г.П. - управител на двата клона в С.б. и Б. на свързаните търговски дружества, за които е работила. Горното се установява и от приетите по делото временна категоризация, съгласно която „Б.К.С.”АД е собственик на обект - х-л „Ф.П.Б.Ш.-С.Б.“, а от Нот. акт, приложен към отговора на ИМ е видно, че „П.T.."ЕООД е собственик на обект - х-л „Ф.П.Б.Ш.-Б.“.

Нещо повече, в представеното от ответното дружество трудово досие на ищцата се съдържат документи, които са част от трудовото досие на същата при предишния й работодател, което само по себе си житейки и юридически доказва свързаност м/у двете търг. дружества на самостоятелно основание. Няма друга причина мед. удостоверение и свидетелство за съдимост и други изискуеми за сключване на трудов договор документи, издадени през м.01.2023 г., за да послужат пред „Б.К.С.”АД при сключване на предходния трудов договор, да се съхраняват от ответното дружество в трудовото досие, създадено при сключване на процесния трудов договор от 10.2023 г.

Считано от учредяването на „Б.К.С.”АД-С.Б., ЕИК*, действащ ч/з управителя си Г.П., в продължение на 7 месеца клонът заплаща трудовите възнаграждения на ищцата по трудовия й договор, сключен с „Б.К.С.”АД, както и дължимите осигуровки.

Същото се установява от приетото по делото извлечение от банковата сметка на ищцата. От същото е видно, че трудовото възнаграждение от м.01. до м.03.2023 г. включително, се заплаща от банковата сметка на „Б.К.С.”АД, а след това от друга сметка с наредител:

„Б.К.С.”АД - клон.

Безспорно от представеното удостоверение от „Б.К.С.”АД се установи, че сметката от която е заплащано трудовото възнаграждение на ищцата от м.04. до м.10.2023 г. е на „Б.К.С.”АДС.б., ЕИК*.

От м.04.2023 г. работодателят „Б.К.С. АД спира да плаща заплатата на ищцата и да я осигурява, което се извършва от клона в С.б., ЕИК*, управляван от Г.П., който е управител и на ответното дружество.

Свързаност се наблюдава и от гледна точка на собствеността на двете дружества:

От 2014 г. до момента едноличен собственик на капитала на „П.T.."ЕООД е Б.Х./К./Л., който от своя страна е и акционер в „Б.К.С.”АД.

От приетите удостоверения и справки, издадени от ТД на НАП, се установи че е правена актуализация на декларираните обстоятелства и е коригиран осигурителят и платец на доход и осигуровки на ищцата. От приетото от ищцовата страна извлечение от системите на НАП, издадени преди образуване на настоящото производство, е видно, че дължими доходи и осигуровки са заплащани от „Б.К.С.’"АД-С.Б., ЕИК*, с управител ГП, до м.03.2024 г.

Видно от представените документи от НОИ и НАП, осигурителят „Б.К.С.”АД-С.б., ЕИК*, действащо ч/з Г.П., е посочил адрес: к..С.б., х-л „Ф.П.Ш.“, т.е. в същата верига хотели, на същата длъжност и със същата заплата е (пре)назначена ищцата в „П.T.."ЕООД-Б., ЕИК*, управляващо актива: х-л „Ф.П.Ш.“-Б., с адрес: г.Б., у.Г.7.

От представените извлечения от банковата сметка на ищцата е видно, че трудовото възнаграждение от м.01. до м.03. включително, се заплаща от банковата сметка на „Б.К.С.”АД, а след това от друга сметка с наредител: „Б.К.С.”АД-клон.

Тъждество има м/у представляващия двата клона на ЮЛ, което е по-важно от сходство в адресите, тъй като предметът на делото предполага, че законът допуска клонът да влиза в преки отношения с трети лица като работодател. В случая управителят на двата клона е един и същ в процесния период, еднакви са и наименованието на хотелите, които се менажират двата клона също, т.е. „Ф.П.Ш.“-Б., и „Ф.П.Ш.“-С.б.

В заключение съдът счита че от събраните гласни и писмени доказателства безспорно се 3 установи, че ответното дружество има ролята на „формално нов работодател“ , тъй като годността на ищцата да изпълнява длъжността „М.М.П.”, на когото е възложено да планира, организира и извършва цялостна дейност по договаряне и продажба на хотелски продукт за х-ли „F.p.b.S.-S.B.“ и „F.p.b.S.-B.“, защото от м.03. до м.10.2023 г., тя е изпълнявала същата длъжност, ръководена отново от Г.П., като законен представител на работодателя „Б.К.С.”АД-С.б., ЕИК*, впоследствие и на „П. T."ЕООД-Б., ЕИК*.

Ищцата е извършвала de facto една и съща длъжност от м.01. до м.12.2023 г., за която е получавала и едно и също възнаграждение, въпреки че структурно, управленски и организационно de jure управителят на двата клона на дружествата - работодатели, с който пряко е работила, я е преназначил формално през октомври 2023 г., за да прекрати лесно и без мотив трудовите отношения с нея, заобикаляйки разпоредбите на КТ.

По делото се събраха и гласни, и писмени доказателства в потвърждение на твърдението, че от м.04.2023 г. до м.10.2023 г. ищцата е работила под прякото ръководство на Г.П., като законен представител на работодателя „Б.К.С.”АД-С.Б., ЕИК*, който е плащал заплатата на ищцата и е оформил трудовата й книжка при прекратяване на предходния трудов договор, а впоследствие я е назначил на същата позиция, със същата заплата, но формално при друг работодател - „П.T.."ЕООД-Б., ЕИК*, отново действащ като негов законен представител.

Заповедта за прекратяване на трудовия договор м/у ищцата и „Б.К.С.”АД е подписана от Г.П., като управител на клон С.б., който й е плащал трудовото възнаграждение в последните 7 месеца от действието на предходния трудов договор на ищцата.

По делото се събраха доказателства, че предходният работодател е правил опити да заличи следите от наличието на трудово-правни и осигурителни отношения м/у ищцата и „Б.К.С.