Решение № 53 от 11.01.2019, Административен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 53 11.01.2019 година град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XІХ –ти административен състав, в публично заседание на тринадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Чавдар Димитров

ЧЛЕНОВЕ: 1.Х. Х.в

2. Марина Николова като разгледа докладваното от съдия

Николова административно дело номер 2659 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Дъбова гора“ ООД, ЕИК:

*********, с адрес на управление: с. Писменово, община Приморско, област Бургас и съдебен адрес:***, чрез адв. Д.К. от САК против чл.

19 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Приморско (Наредбата), приета с решение № 255/11.04.2003 г. (л.48) по протокол № 38/11.04.2003 г. (л.126) на общински съвет – Приморско.

В сезиращата жалба и допълнението към нея (л.177) се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената разпоредба. Сочи се противоречие с нормативни актове от по-висока степен – ЗМДТ, ЗНА, АПК и Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Иска се отмяна на чл.19 от Наредбата като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К., който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на оспорената разпоредба и претендира разноски.

Ответникът

– Общински съвет - Приморско, редовно призован не изпраща представител. Изпраща административна преписка по приемане и изменение на Наредбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата в частта, в която се твърди противоречие на чл. 19 от Наредбата със ЗМДТ. В частта, в която жалбоподателят сочи противоречие на разпоредбата от подзаконовия нормативен акт със Закона за защита от дискриминацията, прокуратурата намира жалбата за основателна.

Административен съд – Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Съгласно

§8 от ДР на Наредбата (л.43), същата е приета с решение по протокол № 49/17.03.2004г. на общински съвет – Приморско. Според представената по делото преписка по приемането на подзаконовия нормативен акт, същият е приет с решение № 255/11.04.2003г. по протокол № 38/11.04.2003г. (л.126). В този смисъл е и твърдението на председателя на общинския съвет, изразено в придружително писмо, с което административната преписка е приобщена към делото (л.9).

Производството по приемане на Наредбата е инициирано от кмета на община Приморско, който е внесъл за разглеждане пред общинския съвет писмено предложение с вх.№ 67/03.04.2003г. (л.109) за приемане на Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Приморско. В предложението е посочено, че Наредбата следва да бъде приета на основание чл.9 от ЗМДТ, вр. с §51 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗМДТ (ДВ, бр. 119/27.12.2003г.).

Предложението на кмета на общината е разгледано на заседание на общински съвет – Приморско, видно от представени по делото протокол № 38/11.04.2003г. (л.126-144), като Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Приморско е приета от общинския съвет на основание чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА с решение № 255/11.04.2003г., взето със 7 гласа „за“, 0 „против“ и 1 „въздържали се“ (л.132 и л.145).

От писмо вх.№ 10907/02.10.2018г. (л.9), с което е представена административната преписка е видно, че в годините след приемането Наредбата многократно е изменяна и допълвана. Към преписката са приложени следните решения на Общински съвет Приморско, с които през годините разпоредбата на чл.19 от Наредбата е била изменяна, а именно: Решение № 471/30.01.2006г. (л.49); Решение №579/30.11.2006г., Решение №03/29.01.2009г. (л.53); Решение №180/21.12.2009г.

(л.56); Решение № 139/29.12.2010г. (л.59); Решение №006/27.01.2011г. (л.63);

Решение № 025/22.02.2011г. (л.65); Решение № 035/28.12.2011г. (л.69); Решение №236/20.12.2012г. (л.74), към което са приложени и мотиви (л.77); Решение № 440/19.12.2013г. (л.78) и проект и мотиви, за изменение на разпоредбата (л.79-80); Решение № 19/21.12.2015г. (л.81) придружено с проект и мотиви (л.82-83) и Решение №136/28.07.2016г. включително проект и мотиви (л.85-86), както и извлечение от сайта на община Приморско, според което проект-изменение на Наредба за определяне и администриране местните такси и цени на услуги на територията на Община Приморско е публикуван на сайта на общината на 11.05.2016г. (л.87).

По делото е представена и докладна записка на заместник кмета на община Приморско с вх.№ 236/3.07.2016г. по описа на общински съвет – Приморско (л.88-89), относно изменение на Наредбата за определяне и администриране местните такси и цени на услуги на територията на Община Приморско, с която се прави предложение съветът да вземе решение за изменение на Наредбата. В обстоятелствената част на докладната записка е посочено, че във връзка с актуализация на действащата нормативна уредба и по-висока и успешна събираемост на административните такси от страна на общинска администрация Приморско, се предлага проект за изменение на Наредбата, който предвижда намаляване на размера на годишната такса за нежилищни имоти на ЮЛ и физически лица в гр.Приморско и гр.Китен. Посочено е, че целта на предлаганото намаление на промила за ТБО е свързана с облекчение на финансовата тежест върху бизнеса, стимулиране доброволното изпълнение на задълженията, съответно повишаване на реалната събираемост на приходите и изпълняване препоръките на доклад № ********** за извършен одит от Сметната палата. Към докладната записка на заместник-кмета на Община Приморско е приложен още проект на Наредба за изменение на Наредба за определяне и администриране местните такси и цени на услуги на територията на Община Приморско в чл.19, т.2 и т.3 и мотиви (л.90-91). Във връзка с това изменение на оспорената разпоредба по делото са приложени и протокол № 11/18.07.2016 г. от заседание на Постоянна комисия по бюджет, финанси, данъчна политика, евроинтеграция, международни проекти и програми (л.99-101) и протокол № 9/18.07.2016г. от заседание на Постоянна комисия по законно и нормативна уредба (л.102-104).

В изпълнение на съдебно разпореждане № 4839/05.10.2018г. (л.105) общински съвет Приморско е представил по делото извлечения от Закона за нормативните актове – стари редакции на чл.26, чл.28 и чл.37 (л.146-148), както и Правилник за организацията и дейността на Общински съвет Приморско, приет с решение № 304/02.12.2003г., където в чл. 30 е уреден редът за обявяване на решенията на съвета (л.149-161).

Отново в изпълнение на съдебно разпореждане № 5708/06.12.2018г. (л.180) ответната страна е представила с писмо изх. № 378/10.12.2018г. (л.187 и сл.) предложения за приемане на изменения в чл.19 от Наредбата, ведно с проекти и мотиви към тях, съгласно разпореждането; предложения за приемане на план-сметка за разходите по чистотата и определяне на годишния размер на ТБО; извлечения от интернет страницата на община Приморско за обнародване на проектите за изменение и допълнение на Наредбата.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Приморско е подзаконов нормативен акт, чието оспорване по съдебен ред е регламентирано в дял трети, раздел ІІІ, чл.185-194 от АПК.

Съгласно чл. 120, ал.

2 от Конституцията, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие.

Разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК посочва субектите, които имат право да оспорват подзаконовите нормативни актове. Това са гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати, или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения. Т.е. правният интерес от обжалване на подзаконовите нормативни актове се предпоставя от непосредственото и неблагоприятно въздействие в правната сфера на посочените субекти, по отношение на които тези актове имат действие.

Понятието

„организация“ е нормативно определено в § 1, т.2 от ДР на АПК, а именно – това е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. В конкретния случай жалбоподателят е юридическо лице - ООД, организационно обособено въз основа на Търговския закон.

Предвид изложеното съдът намира, че за наличие на правен интерес от оспорване, жалбоподателят следва да докаже, че атакуваната правна норма засяга непосредственото и неблагоприятно неговата правната сфера.

Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, ТБО се заплаща от лицата по чл.11 за имотите на територията на общината. Идентична е разпоредбата на чл.15 от процесната Наредба. Лицата по чл.11 от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. С оспорената разпоредба на чл.19 от Наредбата се определят годишните размери на такса битови отпадъци по населени места за територията на община Приморско, дължима именно от собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

С нотариален акт № 151, том IX, рег. № 6693, дело № 1669 от 2008г. (л.163) и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26 от 25.06.2012г. (л.164) жалбоподателят „Дъбова гора“ ООД се легитимира като собственик на „ваканционна къща“, според жалбата му „къща за гости”, находяща се в поземлен имот №

0109 по плана на новообразуваните имоти в с. Писменово, м. „Лозята“, община Приморско. Тези факти не са спорни между страните.

От тези доказателства се установява, че жалбоподателят е юридическо лице, собственик на „къща за гости” на територията на общ. Приморско, а именно в землището на с.Писменово, който недвижим имот подлежи на данъчно облагане. Размерът на ТБО за юридическите лица (в зависимост от вида на недвижимия имот) е определен с т.7 от оспорената разпоредба. Съдът установи, че в сезиращата жалба са изложени аргументи за незаконосъобразност на т.3 и т.6 от чл.19 на Наредбата. Доколкото оспорените т.3 и т. 3а, т. 4 установяват задължения за заплащане на ТБО за нежилищни и жилищни имоти на ЮЛ и за такива с минимална данъчна оценка, а т. 1, т. 2 и т. 6 установява задължения за физически лица, то за жалбоподателя не е налице правен интерес да оспорва разпоредбите в тази част. От друга страна относно законосъобразността на т. 7 не са изложени конкретни мотиви, но същата касае семейни хотели, разположени на територията на Община Приморско на юридически лица. Предвид местонахождението на недвижимия имот – къща за гости на дружеството „Дъбова гора“ ООД – в землището на село Писменово, т.е. извън гр. Приморско и гр. Китен, съдът приема, че дружеството е лице, задължено за ТБО в размер, определен съобразно т. 7 от действащата редакция на оспорения чл.19 от Наредбата. Т.е. се явява субект (организация), за който единствено т. 7 от действащата редакция на оспорената разпоредба пряко поражда задължения, което от своя страна обуславя правен интерес от обжалване на чл.19 от Наредбата само в тази част, а не в цялост.

Съгласно чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

С оглед на изложеното, съдът намира жалбата за процесуално допустима само в частта с която се атакува т.7 на чл.19 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Приморско.

В останалата част жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес, и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

Съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващите, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт (в случая отделни части от разпоредба в Наредбата) на всички основания по чл.146 от АПК, а именно дали подзаконовият нормативен акт, в обжалваната му част, е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са административнопроизводствените правила по издаване и съответства ли актът на материалноправните разпоредби.