Решение № 260612 от 06.07.2021, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………….

Град

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав

На осми юни две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА

Секретар

Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдията Пенева гражданско дело номер 5152 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 -

257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл.6 ЗПФУР, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Кредит инс“ АД твърди, че е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с peг. № BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ) (пр. данни Заповед № РД22-2133/03.10.2012г.

- per. № BGR00288).

Основната дейност на дружеството била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не били набрани чрез публично привличане на влогове, или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и правоотношението се реализирал при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.  С оглед изложеното Х.Д.Б., ЕГН ********** кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес vvw.creditins.bg, като предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Х.Д.Б. данни, служител се свързал с нея на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията на дружеството, кредит в размер на 1500.00лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № 84518/27.02.2019 г. и желаната сума й е била преведена чрез системата е-рау и получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от Х.Д.Б. лична карта.

С настоящата молба представят копие от заявката, изпратена до дружеството от Х.Д.Б., справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлявало електронен документ (чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ).

Електронното изявление било представено в цифрова форма словесно изявление, което можело да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се считало за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се считала всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурирала информация, която логически била свързана само и единствено с Х.Д.Б., която лично предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който бил добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързвала с издателя й, какъвто бил настоящия случай. Когато посочените предпоставки били налице, създаден бил подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила била такава, каквато законът признавал на подписаният писмен документ, ако се касаело за частен документ, той се ползвал с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай представят договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променял характеристиките му.

Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представял по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът бил годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на дружеството, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползвали с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка било и постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№ 868/ 2012 г.

Съгласно формата за кандидатстване Х.Д.Б. имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ имал сключен договор. С оглед формата за кандидатстване избрал/а опция да му/й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” АД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се задължил/а към ежемесечната му/й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга.

Дружеството-ищец имало сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП” ООД, peг. номер 155538/23.10.2014г., съгласно който „БИКНЕЛ КОРП” ООД в качеството на дружество-гарант се задължавал да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата била одобрена.

Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателя се задължавал да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант” от кредитополучателя.

В чл.1 ал.3 било предвидено, че дружеството гарант се задължавало да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният положил усилия и грижа на добър търговец и не събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.

Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника била предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателя поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението — 3150.00 лв. било платимо ведно с главницата на дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: 27.03.2019 г., 27.04.2019г., 27.05.2019г., 27.06.2019 г.,

27.07.2019 г., 27.08.2019 г., 27.09.2019 г., 27.10.2019 г., 27.11.2019 г., 27.12.2019 г., 27.01.2020 г., 27.02.2020 г.

Към дата 11.03.2020г. Кредитополучателят не погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които настъпили съответно на 27.03.2019, 27.04.2019, 27.05.2019, 27.06.2019, 27.07.2019, 27.08.2019, 27.09.2019, 27.10.2019, 27.11.2019, 27.12.2019,

27.01.2020, 27.02.2020. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били смс-и и били осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Х.Д.

Бабаджановане не осъществил/а никакво плащане или индикация, че желаела да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Съгласно чл.86 ЗЗД Х.Д.Б. дължала на „Кредин Инс” АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза па 130.14лв.

От ищцовата страна заявяват, че потърсили начин да защитят интересите си, като на 13.03.2020г. било подадено на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. В PC Стара Загора било образувано ч.гр.дело 2256/2020г. и по същото дело била издадена заповед за изпълнение, срещу която било подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок.

Общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника Х.Д.Б., към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, бил в размер на: 3280.14 лева /три хиляди двеста и осемдесет лева и четиринадесет стотинки/, от които 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева и нула стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра” № 84518/27.02.2019г., 540.00 лв. / петстотин и четиридесет лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 27.03.2019г. - 27.02.2020 г., 1110.00лв. /хиляда сто и десет лева и нула стотинки/ договорна такса „Гарант” за периода 27.03.2019г. - 27.02.2020 г. и 130.14 лв. /сто и тридесет лева и четиринадесет стотинки/ законна лихва за забава за периода 28.03.2019г. - 11.03.2020г.

Към задължението били направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 405.60 лв.

/четиристотин и пет лева и шестдесет стотинки/, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 555.60лв. /петстотин петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство.

Ищеца моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника Х. Д.Б., че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД:

• Сумата от

1500.00 лв./хиляда и петстотин лева и нула стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра”№84518/27.02.2019г.;

• Сумата от

540.00лв. /петстотин и четиридесет лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 27.03.2019г. -27.02.2020 г.;

• Сумата от 1110.00лв./хиляда сто и десет лева и нула стотинки/ договорна такса „Гарант” за периода 27.03.2019г. - 27.02.2020 г.;

• Сумата от

130.14 лв. /сто и тридесет лева и четиринадесет стотинки/ законна лихва за забава за периода 28.03.2019г. - 11.03.2020г.,

• законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

В условие на евентуалност и в случай че в хода на производството не се установи, при условие на пълно главно доказване, наличието на валидно облигационно отношение - сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № 84518/27.02.2019г., и съда отхвърли като неоснователен предявения иск с осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, предявяват иск с осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо.