Решение № 1633 от 08.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1633 гр. Плевен, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20224430101698 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 342, ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против С. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди, че на *** между ищеца, в качеството на лизингодател и ответника, в качеството на лизингополучател бил сключен *** със задължително придобиване на собствеността № ***. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил ***, модел ***, идентификационен номер на рама ***, peг.№ *** и предоставил ползването му на лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Сочи се, че лизингополучателят бил заплатил авансово първоначални разходи и договорената първоначална вноска. Размерът на финансирането възлизал на 3 250,40лв., а лизингополучателя поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по 1 предназначение с грижата на добър стопанин. Договорен бил срок от 36 месеца, изтичащ на 01.04.2022г., съгласно Погасителния план, представляващ неразделна част от договора. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,16%, съответно размер на месечните вноски от 158,59лв. Твърди се, че последното извършено от лизингополучателя плащане било на 30.09.2019г., след което преустановил плащанията.

Излага се, че към 20.11.2019 г. не били платени три вноски по договорения погасителен план - цялата шеста с падеж 01/10/19 г., цялата седма вноска с падеж 01/11/2019г. и част от осма вноска с падеж 01/12/19 г. пропорционално на дните на ползване до 20.11.2019г. Сочи се, че предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения, лизингодателят отправил изявление до лизингополучателя за разваляне на договора, връчено лично на длъжника. Лизингополучателят продължил да ползва лизинговия актив до 20.11.2019 г., на която дата вещта била върната във владение на лизингодателя.

Навеждат се доводи, че на основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода до разваляне на договора за финансов лизинг, лизингополучателят дължал заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от шеста с падеж 01/10/2019 г., цялата седма вноска с падеж 01/11/2019г. и част от осма вноска с падеж 01/12/2019 г. пропорционално на дните на ползване до 20.11.2019г. в общ размер от 417,62 лева, в това число главница в размер на 151,18 лева и възнаградителна лихва в размер на 266,44 лева. На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на вноска била начислена неустойка в размер на 1.05 лева към 20.11.2019 г., както следва: за забава в плащането на вноска №6 по погасителен план с падеж 01/10/2019г. за период от 01/10/2019г. до 20.11.2019 г. - 0,75 лева; за забава в плащането на вноска №7 по погасителен план с падеж 01/11/2019г. - за период от 01/11/2019г. до 20.11.2019 г. - 0,30 лева. На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, лизингополучателят дължал на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 475,77 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноски, всяка една в размер на 158,59 лева. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, 2 лизингополучателят дължал да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси: за 2019 г. в размер на 81.15 лева. Данъците били заплатени по сметка на *** - по седалище на данъчнозадълженото лице.

Излага се, че ищеца претендирал вземанията по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№*** на ПлРС била издадена заповед за изпълнение, но при условията на чр.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на длъжника за предявяване на установителен иск.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, както следва: 151,18 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 01/10/2019 г. до 20/11/2019 г.; - 266,44 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 01/10/2019 г. до 20/11/2019 г.; - 1,05 лева неустойка за забавени плащания за периода от 01/10/2019 г. до 20/11/2019 г.; 475,77 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; - 81,15 лева разходи за данъчни задължения за 2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

Ответникът С. Г., чрез назначения особен представител адв.Х. Т. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва твърдения факт за законосъобразно разваляне на процесния договор от страна на лизингодателя. Релевира възражение за нищожност на неустоечната клауза, въз основа на която се претендира процесната неустойка, а при условия на евентуалност за прекомерност на неустойката с искане за намаляване на размера й.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Установителните искове са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.

№*** по описа на ПлРС и се явяват допустими, поради което следва да се 3 разгледат по същество.

По делото от страна на ищеца в заверени копия са представени следните документи: *** № ***ъс задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от ***; приложение № 1 към договора - погасителен план за лизингови вноски; приложение № 2 към договора приемо-предавателен протокол; пълномощно за застраховане и съгласие за условията за застраховане на лизинговия актив; декларация на лизингополучателя от 12.04.2019 г.; споразумение за прихващане от същата дата; общи условия към договори за финансов лизинг, сключвани от *** с физически лица - потребители; тарифа към общите условия, приложима към договори за финансов лизинг; приложение № 1 - декларация за обработване на лични данни от 12.04.2019 г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; тарифа към общите условия, приложими към договори за финансов лизинг, сключвани от ***; договор за покупко-продажба на МПС № *** от *** и приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение №1 към същия договор; уведомление за прекратяване на договор за лизинг № ***; приемо- предавателен протокол от 20.11.2019 г.; преводно нареждане от 21.06.2019 г.

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съда възприема в цялост като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установяват следните обстоятелства: първоначалните разходи и договорената първоначална вноска са били прихванати срещу задължението за плащане на продажна цена със споразумение за прихващане от *** При сключване на договора на *** ответникът е заплатил 573,60лв. първоначална вноска, 200лв. уговорена такса ангажимент и 120лв. такса за регистрация на МПС в КАТ. След заплащане на първоначална вноска от 573,60 лв., размерът на финансирането останал 3 250,40 лв. Установява се още от експертното заключение, че ответника е заплатил за периода от 02.05.2019г. до 30.09.2019г. суми в общ размер на 754,89лв., с които са били погасени първите пет погасителни вноски и неустойка за забава в размер на 2,52лв. Последното плащане е било извършено на 30.09.2019г., с което е била погасена погасителната вноска с падеж 01.09.2019г. При това към датата на връщане на автомобила 20.11.2019г. са останали непогасени вноски по погасителен план с падеж 01.10.2019г., 01.11.2019г. и 01.12.2019г. (пропорционално на периода на 4 ползване от 01.11. до 20.11.2019г.), включващи главница по тези вноски в общ размер на 151,18лв. и неплатена лихва, включена в същите анюитетни вноски в общ размер на 266,44лв. Останала е непогасена и неустойка за забавени плащания от 01.10. до 20.11.2019г. в размер на 1,05лв. Видно е също от експертното заключение, че лизингодателя е начислил неустойка на основание чл.15.5 от Общите условия към договора за прекратяването му по вина на лизингополучателя в размер на 475,77лв., съответна на три месечни вноски. Видно е още, че лизингодателя е заплатил данък МПС за 2019г. в размер на 81,15лв., дължими от лизингополучателя съгласно чл.8.6, във вр. с чл.8.7.4 от Общите условия.

От така ангажираните доказателства, съдът намира, че се установяват следните факти: Страните по делото са били в договорни отношения по силата на сключения ***, посочен по-горе. С така сключения договор ищцовата страна е предоставила на ответника ползването на собствен лизингов актив - лек автомобил ***, модел *** за сумата от 3 824лв., от която 573,60 лв. ответникът заплатил като първоначална вноска. Така стойността на главницата по лизинга била 3 250,40 лв. и страните уговорили тя да бъде изплатена за срок от 36 месеца, на 36 месечни вноски, съгласно погасителен план - приложение № 1 към договора. Страните са договорили лихвен процент по договора от 41,16%, който е фиксиран за целия срок на договора и възлиза на сумата от 2 417,96 лв. Така страните договорили обща дължима сума от лизингополучателя в размер на 5 668,36лв. Годишният процент на разходите е посочен в договора от 48,44%. Също така в договора е уговорено, че освен първоначалната вноска, лизингополучателят заплаща и следните първоначални разходи при сключването на договора, а именно: такса ангажимент в размер на 300 лв. и разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ, включително държавните такси от 120 лв. В чл. 12 от договора е вписано задължение на лизингополучателя да сключи за своя сметка застраховки *** в полза на лизингодателя.

Лекият автомобил е бил предаден на ответника от страна на ищеца със сключването на договора, като последният, в качеството си на собственик на вещта и лизингодател по договора, е упълномощил ответника да сключи необходимите застраховки от негово име.

Установи се по делото от обсъденото заключение по допуснатата 5 съдебно-счетоводна експертиза, че ответника не е заплатил лизинговите вноски за ползване на автомобила от 01.10.2019г. до 20.11.2019г. в общ размер от 151,18 лв. главница и 266,44 лв. лихва.

На 14.11.2020 г. ищцовата страна е изготвила писмено уведомление до ответника за прекратяване на съглашението, с което ищецът заявил, че поради неизпълнението му от страна на ответника, прекратява сключения договор за лизинг. В писмото ищцовата страна изискала на осн. чл. 14. 1 от Общите условия ответникът да предаде лизинговия автомобил с всичките му принадлежности и придружаващи го документи.

На 20.11.2019 г. е бил изготвен приемо-предавателен протокол, удостоверяващ, че ответника е върнал на представител на ищцовата страна лизинговия автомобил.

Гореописаните факти съдът приема за установени от посочените доказателства, приобщени по делото. На база на тях съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Претенциите на ищцовата страна относно сумата 151,18 лв., представляваща главница и 266,44 лв., представляваща договорна лихва са основателни и доказани. Безспорно е установено в случая, че ответникът е бил обвързан от задължение по договора за лизинг и е преустановил заплащането на договорените месечни вноски. Размерите на общо неплатената главница и договорна лихва се установяват от самия договор и погасителен план към него, както и от заключението на вещото лице по назначената експертиза. Неплатената и дължима главница възлиза на сумата от 151,18 лв., а размерът на дължимата и неплатена договорна лихва е от 266,44 лв. Конкретно начислената договорна лихва за всяка месечна вноска е посочена в погасителния план, който е част от договора и е подписан от ответника, т. е. за всяка месечна вноска лихвата е конкретно определена и известна. Дължима е и уговорената в чл.15.1 от Общите условия неустойка за забава в размер на 1,05лв., която е начислена до датата на връщане на автомобила.