Решение № 189 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. А.а като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20253100900317 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от “Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Околовръстен път“ 260, против П. Ж. Ж. с ЕГН ********** от ***************, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 23314.91 евро (45600 лева), представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит от FL1425056/11.10.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 01.07.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 950,64 евро (1859,29 лева), представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.11.2023г. – 27.05.2024г. и сумата от 604.42 евро (1182,15 лева), представляваща мораторна лихва за периода 13.11.2023г. – 23.06.2024г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 8154/2024г. на ВРС.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен Договор за потребителски кредит от FL1425056/11.10.2023г., на ответника е предоставена сумата от 45600 лева за текущи нужди, срещу задължението му да я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер по чл.3, ал.1 от договора, на 96 месечни вноски в срок до 11.10.2031г. На 13.11.2023г. ответникът е преустановил плащане на дължимите вноски и е изпаднал в забава. С оглед допуснатото просрочие кредиторът е направил кредита предсрочно изискуем с връчена на 27.05.2024г. покана, на основание чл.14, ал.1 от договора. Поради неизпълнение на задълженията по договора ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за процесните суми, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което 1 обективира искане за съдебно установяване на вземането си.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва между страните да са налице валидни договорни отношения. Оспорва автентичността на подписа за кредитополучател. Счита за недоказано дали и кога ответницата е усвоила заемната сума, колко вноски са погасени. Не се установява размер, падеж и основание на непогасените вноски, както и началото на забавата. Липсват доказателства какви суми са били погасени.

Позовава се на недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.

Твърди, че не е спазено изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК, а именно липсват ОУ, които са неразделна част от договора и които следва да са подписани на всяка страница от кредитополучателя. Навежда доводи за недействителност на договора и поради противоречие с изискванията относно неговото минимално необходимо съдържание, тъй като: 1./ посоченият ГПР, съгласно чл.3, ал.9 от договора, е определен единствено като абсолютна процентна стойност – 7,79%, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му и 2./ не е посочен лихвеният процент на ден, както изисква чл.11, ал.1, т. 20 от ЗПК. Ясното посочване на тези данни е необходимо, за да е налице реална възможност на потребителя да извърши преценка за евентуалното упражняване правото на отказ от договора. В чл.3, ал.1 и 2 от договора е посочена методологията за определяне на договорната лихва, като са предвидени условности, които пречат на потребителя да направи собствено изчисление по см. на чл.29, ал.4, изр. второ от ЗПК. По изложените съображения счита, че по недействителния договор се дължи връщане само на чистата стойност на главницата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството има за предмет искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Същите са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване на заповедта по реда на чл.47 от ГПК, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За успешното им провеждане в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно отношение по силата на сключен между страните договор за кредит, изпълнение на поетите от него задължения по договора, настъпила изискуемост на задълженията и техния размер по отделни пера, а в тежест на ответника да установи твърдяните пороци на договора за кредит, респективно точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че по силата на представения по делото Договор за потребителски кредит от

FL1425056/11.10.2023г., ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 45600 лева за текущи нужди, срещу задължението му да я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер по чл.3, ал.1 от договора, на 96 месечни вноски в срок до 11.10.2031г.

В чл.3, ал.1 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи на банката за първите шест месеца лихва, изчислена при прилагане на фиксиран 2 годишен лихвен процент в размер на 5,290% /т.1/, а от седмия месец до крайния срок – лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, представляващ сбор от приложимия референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 2,790%, като се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ за необезпечени кредити /т.2/. В чл.3, ал.3 е предвидено, че към датата на договора стойността на ПРАЙМ за необезпечени кредити е в размер на 2,500%. Според клаузата на чл.3, ал.11 кредитополучателят ползва преференциални лихвени условия /спрямо стандартните лихвени условия на банката, приложими към момента на сключването му/, които са отразени в размера на приложимата годишна лихва по чл.3, ал.1 на договора, при следните условия: да осигурява всеки месец постъпването на средства в размер на цялото свое месечно трудово възнаграждение по посочена сметка и ежемесечен кредитен оборот по сметката в размер не по-малък от 1500 лева /т.1/, и съгласие за застраховане по групов застрахователен договор за застраховка "Защита на плащанията" по потребителски кредити на "Юробанк България" АД /т.2/.

Уговорено е в чл.20, ал.1, правото на банката да промени прилагането на преференциалните лихвени условия при настъпването на някое от следните обстоятелства – преустановяване на постъпването на средства в размер не помалък от 1500лв. за период, надвишаващ три последователни месеца /т.1/; прекратяване ползването на избраната пакетна програма за три последователни месеца /т.2/; неплащане в срок на повече от една месечна застрахователна премия /т.3/. Според ал.2 на чл.20 при настъпване на някое от обстоятелствата по ал.1, т.1 или т.2 приложимата при изчисляване на годишната лихва договорна надбавка, респ. приложимия фиксиран ГЛП, ще се увеличи автоматично с 3,5%, а при настъпване на обстоятелството по ал.1, т.3 – с 1.5% / ал.3/.

В чл.5 е уговорено задължението за заплащане на дължими такси, като в т.1 е предвидена такса за обработка на документи при кандидатстване 600лв.

Предвидено е в чл.14, ал.1 от договора, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

Съгласно чл.22 от договора, с подписване на същия кредитополучателят декларира, че преди сключването на договора за кредит е получил от Банката преддоговорна информация за условията на договора във формата на стандартен европейски формуляр, запознал се е с нея, разбира съдържанието й и сключва договора въз основа на информирано съгласие.

С оглед предприето от особения представител на ответника оспорване по чл.193 от ГПК, по делото е допусната съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписите, положени за кредитополучател в процесния договор за кредит са изпълнени от ответницата, поради което съдът приема, че същите са автентични, а проведеното оспорване е неуспешно. Договорът като диспозитивен документ се ползва с формална доказателствена сила, поради което е обвързващ за страните.

Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и чл.9, ал.3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното 3 поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила.

Разпоредбата на чл.22 от ЗПК повелява, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При преценката за съответствие на договора с императивните разпоредби на ЗПК, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, доколкото е съставен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като видно от същия, всички негови клаузи са изписани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Спазени са и изискванията на чл.11, ал.1, т.7-9а от ЗПК, като в договора са посочени изрично общият размер на кредита и условията за усвояването му; лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и референтния лихвен процент, условията за промяна на лихвения процент и обвързаността му от референтния лихвен процент; неразделна част от договора е и подписаната от кредитополучателя методология, в която е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Налице е подписан от ответника погасителен план с изискуемото съдържание, включително начин на формиране на погасителната вноска и размер на отделните компоненти. По делото липсват данни договорът да е бил сключен при общи условия, поради което направените в отговора възражения, че липсват подписани от потребителя такива, се явяват неоснователни.

Доводите за недействителност на договора за кредит в хипотезата на чл.22 от ЗПК поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според която в съдържанието на договора трябва да е включена информация за годишния процент на разходите по кредита, са неоснователни. Въпросната информация се съдържа в чл.3, ал.9 от договора за кредит – ГПР в размер от 7,79 % и общата дължима сума от 60632,65 лв., изчислена към момента на сключване на договора, като в чл.3, ал.10 от договора, са описани допусканията, при които се определя стойността на ГПР. Самото изчисление на ГПР е по формула, визирана в закона – Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, поради което възпроизвеждането му в договора не е нужно.

Според заключението на допуснатата ССЕ посоченият в договора ГПР е правилно изчислен съобразно законоустановената формула, като са включени всички компоненти, които са предвидени в договора и следва да участват в изчисленията – годишен лихвен процент, месечна застрахователна премия, еднократна такса пакетна програма „Моето семейство“ и еднократна такса за кандидатстване/за проучване на документи (видно от Приложение 3 към експертизата). В о.с.з. вещото лице пояснява, че формираният процент на ГПР, посочен в договора 7,79%, включва и еднократната такса за кандидатстване, която е идентична с таксата за обработка на документи по потребителския кредит, но е заложена с размер 500 лв. по прогнозни данни, а не 600 лв., колкото реално са начислени. Независимо от това изводът на вещото лице за правилно изчислен ГПР остава непроменен, тъй като дори да се заложи еднократна такса в размер на 600 лв., няма да има отклонение в посока увеличаване на ГПР.

Включването в ГПР на застрахователната премия е в съответствие с законоустановената формула за изчисляването му. По делото са представени сертификат №FL1425056 от 11.10.2023г. за сключена застраховка Защита на плащанията за кредитополучателите по потребителски кредити предоставени 4 от Юробанк България АД, ведно с ОУ, подписани от ответника, в който е посочено, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на Юробанк България АД. Застрахователната премия правилно е посочена като самостоятелен компонент в погасителния план, а не е включена в главницата. Премията не е олихвявана с възнаградителна лихва, видно от обясненията на вещото лице, дадени в о.с.з.