Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1312 от 24.08.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 54/2022
Вид
Определение № 1312
Подписан
24.08.2022
В сила
24.08.2022
Състав
Елина Пламенова Карагьозова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.159, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.2, т. 2 и т.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, ал.1, т. 1 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1312 гр. Варна, 24.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900054 по описа за 2022 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р. К. Ш. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на основание чл.101 от ГПК на ищеца, в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за ответника да уточни с какво се свързва крайната дата на претенцията по чл.429, ал.2 и ал.3 от КЗ – 27.01.2022г. Като съобрази, че лихвата по чл.497 КЗ се претендира от поранен момент – 21.01.2022г., т.е. претендира се лихва върху лихвата за периода 21.01.2022г. – 27.01.2022г. преди същата да е възникнала, да уточни дали лихвата по чл.429 от КЗ се претендира до 20.01.2022г., като посочи и коректните размери на претенциите върху двете главници.

При неизпълнение в срок производството по делото ще бъде оставено без движение.

1

УКАЗВА на основание чл.101 от ГПК на ответника в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за ищеца да конкретизира възражението си за съпричиняване, като наведе фактически твърдения за съпричиняващо поведение (конкретно действие и/или бездействие) на пострадалия, с което е допринесъл за настъпване на ПТП.

При неизпълнение нередовното процесуално действие по релевиране на бланкетно възражение за съпричиняване ще се счита неизвършено и ще остане извън предмета на доказване.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният иск за процесуално допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 23.09.2022г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и копие от отговора на допълнителната искова молба.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от Р. К. Ш. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул.“Шипка“ 16, ет.6, ап.26 срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.

София, ***, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва:

- сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 21.12.2021 г., около 17:30 ч. в гр. Провадия, на ***, причинено виновно от водача на л. а. „Субару“, с рег. № В****ТС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/23/121002838504, със срок на покритие 30.09.2021 г. – 29.09.2022 г.;

- сумата от 805.62 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 100000 лева за периода 30.12.2021г. – 27.01.2022г., като компонент от застрахователното обезщетение, на основание чл.429, ал.2, т. 2 и т.3 от КЗ;

- законна лихва върху 100805.62 лева, съгласно чл.497, ал.1, т. 1 от КЗ, считано от 15 дни след уведомяването на застрахователя с извънсъдебна претенция, т.е. от 21.01.2022г. до окончателното плащане;

- сумата от 4842.71 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медикаменти, медицински изделия и услуги, направени в периода 21.12.2021г. – 06.01.2022г.;

- сумата от 39.01 лева, представляваща законна лихва за забава върху 2 главницата от 4842.71 лева за периода 30.12.2021г. – 27.01.2022г., на основание чл.429, ал.2, т. 2 и т.3 от КЗ;

- законна лихва върху 4881.72 лева, съгласно чл.497, ал.1, т. 1 от КЗ, считано от 15 дни след уведомяването на застрахователя с извънсъдебна претенция, т.е. от 21.01.2022г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 21.12.2021 г., около 17:30 ч. в гр.

Провадия, на *** настъпило ПТП, при което правоспособният водач В.Т.В., при управлението на собствения си л.а. марка „Субару“, с рег. № В****ТС, при движение на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, блъснал пресичащия пешеходец – Р.К. Ш., вследствие на което последният получил фрактура на дясната тазобедрена става. След претърпяна на 29.12.2021 г. оперативна интервенция за подмяна на тазобедрената става, ищецът бил изписан на 06.01.2022 г., с предписан следоперативен възстановителен план.

По случая е образувано ДП № 170/2021 г., по описа на ОСлО при ОП – Варна.

Според съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20211020-2405 на МВР Провадия към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, отговорността за произшествието е на водача на автомобила. От ПТП за ищеца произтекли множество неимуществени вреди, изрязващи се в постоянна болка в мястото на удара, налагаща прием на обезболяващи медикаменти; необходимост от чужда помощ при извършване на ежедневните му дейности, вкл. и тоалет, което било допълнително затруднено от факта, че неговата съпруга страда от онкологично заболяване. Влошено е и психичното и емоционалното му състояние, страда от загуба на апетит и безсъние, треперене, сърцебиене, главоболие, световъртеж и потене, сънува кошмари, станал е разсеян, раздразнителен и самовглъбен. В пряка причинноследствена връзка с произшествието са и претърпените имуществени вреди, състоящи се в разходи за медицински изделия и услуги. Към датата на ПТП, водачът имал сключена с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица

№

BG/23/121002838504, със срок на покритие 30.09.2021 г. – 29.09.2022 г. Във връзка с настъпилите вреди пред застрахователя е предявена претенция на 30.12.2021 г., по която същият изискал допълнителни документи, с каквито ищецът не разполага, което е равнозначно на отказ за изплащане на претендираната сума. Наред с обезщетението за вреди се претендират и лихви за забава по чл.429, ал.2, т. 2 и т.3 от КЗ и по чл.497, ал.1, т. 1 от КЗ, като са изложени съображения, че в случая непосочването на банкова сметка не освобождава от ответника от забавата му.

В депозирания в срока по чл. 367 ГПК отговор на исковата молба, ответникът признава наличието на застрахователно правоотношение между него и водача на МПС за процесния автомобил, подаването на извънсъдебна претенция и изискването на допълни документи с писмо с изх. № 9965/06.01.2022 г. Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправността на настъпилото събитие, вината на водача, вида, времетраенето, характера на твърдените вреди и причинно-следствената им връзка със събитието. Поддържа, че механизмът на ПТП не е установен, като оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП. Оспорва и наличието на дълготрайни негативни последици за здравето на ищеца. Позовава се на заболявания на опорнодвигателния апарат, датиращи преди ПТП, които биха повлияли за 3 удължаване на възстановителния период. Поддържа, че не са провеждани предписаните следоперативни манипулации, прегледи и рехабилитации, както и че липсват установени усложнения и неблагоприятно развитие на възстановяването. Излага доводи за недоказаност на твърдяната тежка и остра психотравма и за липса на причинна връзка с ПТП, както и за съпричиняване на ищеца за продължителността на периода с бездействието си в тази насока.

Размерът на претенцията се оспорва като прекомерен, а по отношение на имуществените вреди се твърди, че част от тях нямат връзка с лечението на получените травми. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и се отправя искане за намаляване на обезщетението, ако такова бъде присъдено, съобразно степента на съпричиняване. Като неоснователни се оспорват и акцесорните искове за законна лихва, основани на чл. 429 КЗ, тъй като пострадалият е депозирал ИМ преди изтичане на срока по чл. 497, ал. 1 КЗ и съответно не може да черпи изгодни за себе си последици от неправомерното си поведение. Исковете, които ищецът основава на превратно тълкуване на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ и посочената съдебна практика, счита за недопустими, тъй като по своята същност съставляват искане за заплащане на втора лихва, включваща лихва върху лихвата, а това е възможно единствено в отношенията между търговци.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която поддържа исковите си претенции. По отношение на възраженията на ответника, свързани с претенцията за лихви, ищецът заявява, че според новия КЗ, лихвите за забава, за които застрахованият деликвент отговаря към увреденото лице, са част от застрахователното обезщетение съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Така, доколкото обезщетението се сформира от главница и лихва върху главницата, считано от датата на узнаване от застрахователя за съответното събитие, то в случай на забава от негова страна по чл. 497 КЗ, за определяне и изплащане на обезщетението, той дължи и заплащането на лихва по чл. 497 от КЗ за собствената си забава (различна от лихвата за забавата на деликвента, която е част от застрахователното обезщетение).

Аргумент в подкрепа на това становище се извлича и от разпоредбата на чл.

409 КЗ.

В срока по чл. 373 ГПК , ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа всички свои първоначално изложени доводи. Сочи, че изискването на допълнителни документи, доколкото тази възможност е уредена в чл. 106, ал. 3 КЗ, не представлява отказ за изплащане на обезщетение. Поддържа, че ищецът сам се е поставил в невъзможност да представи изискуемите документи поради преждевременното предявяване на застрахователната претенция - 9 дни след ПТП. Твърди, че и към момента на подаване на ДИМ, не е известен механизмът на ПТП, респективно липсва задължение за застрахователя за определяне и изплащане на обезщетение, вкл. и лихва. Поддържа, че в цитираното от ищеца решение на ВКС, сочено като аргумент в подкрепа на искането му за присъждане на лихва по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ и чл. 497 КЗ, се приемат разрешения, различни от изложените от него.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича 4 благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:

- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”;

- факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване;

- настъпилият за ищеца вредоносен резултат от същото - вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди, факта на реално заплатени от ищеца разходи за лечение и техния размер;