Определение № 312 от 04.08.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Сливен, 04.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20232200600433 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3, вр.чл.341 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура - Сливен, срещу протоколно определение от 14.07.2023г. по НОХД № 772/2023г. по описа на Районен съд - Сливен, с което съдът е констатирал, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия. С атакуваното определение, съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста се твърди, че формираният от съда извод е неоснователен и незаконосъобразен, като протестираният съдебен акт не е съобразен с материалния закон и процесуалните правила. Прокурорът счита, че не налице противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния кат, тъй като фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изцяло кореспондират с диспозитива на повдигнатото обвинение. Сочи, че не са налице противоречия и инкриминираните действия на подсъдимия са описани ясно и разбираемо, като не е налице разминаване между описаните обстоятелства и повдигнато обвинение, както и неясноти и противоречия, които да пречат на подсъдимия да разбере в какво е обвинен. Представителят на държавното обвинение счита, че обвинителният акт е подробен и ясен, и в него са описани действията на подс.К. и на неустановения извършител, негов съучастник, както и конкретните фактически положения, като няма възможност за объркване и неразбиране. Още веднъж подчертава, че в обвинителния акт подробно са описани и анализирани действията на подсъдимия – по какъв начин е улеснил извършителя, какви конкретни действия е извършил, каква е субективната страна, наличието на 1 продължавано престъпление. Твърди, че в обвинителния акт са описани конкретните действия на подс.К. и е подробно посочено как те са улеснили неизвестния извършител, като по този начин не е налице неяснота или противоречие, а действията на подсъдимия са ясно, разбираемо и подробно описани, и не е налице нарушаване правото на защита на подсъдимия. Счита, че отчетеното от РС Сливен нарушение, а именно обстоятелството, че в обвинителния акт е посочено, че подсъдимият е задържал при всяко от деянията неустановена част от получените суми за себе си, не е нарушение, което да пречи на подсъдимия да разбере в какво е обвинен или да организира защитата си. Акцентира, че щетата причинена на всеки пострадал, при всяко деяние, е установена и конкретно посочена и не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва, че прокуратурата е спазила изискуемото от закона и съдебната практика при изготвяне на обвинение спрямо подс.К., а обвинението е прецизно формулирано, съобразно със събраните по делото доказателства. Последно посочва, че съдът е дал ход на разпоредителното заседание в отсъствие на подсъдимия и съответно без да изслуша неговото становище по въпросите по чл.248 от НПК. Намира това за нарушение на процесуалните права и основание за отмяна на атакуваното определение, тъй като не е установено наличие на предпоставките по чл.269 от НПК. Прави извод, че обвинителният акт е напълно разбираем за подсъдимия и не му пречи да разбере в какво е обвинен. Иска внесения обвинителен акт, който е правилен и законосъобразен, да бъде разгледан от РС Сливен по същество. Мотивира становище, че съдебния акт е неправилен и незакосъобразен, и противоречи на процесуалните правила и материалния закон, поради което моли да се отмени, като неправилен и противоречащ на процесуалния закон и да се постанови производството да се разгледа в открито съдебно заседание по същество.

Подсъдимият, редовно уведомен, не прави възражение.

Препис от частния протест е връчен и на служебния защитник на подсъдимия.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като извърши проверка, с оглед твърденията в протеста, намери следното:

Протестът е подаден в законния срок от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустим, като разгледан по същество е основателен.

На 13.06.2023г. е внесен от Районна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт против Н. М. К. за престъпление по чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 от НК, като е образувано НОХД № 772/2023г. по описа на СлРС. По делото е проведено разпоредително заседание на 14.07.2023г. С протоколно определение Районен съд Сливен е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП Сливен за отстраняване на констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Районният съд е констатирал противоречия между обстоятелствената част на внесения обвинителен акт и диспозитива на същия, като в обстоятелствената 2 част на обвинителния акт не са описани действията от страна на подсъдимия, с които умишлено е улеснил неизвестния извършител да възбуди и поддържа заблуждение у пострадалите. В атакуваното определение, съдът е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани действията на подсъдимия като помагач, поради което е налично противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно механизма на извършване на изпълнителното деяние и участието на подсъдимия в него. Съдът е констатирал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е установен конкретния размер на частта от сумата, която подсъдимият е задържал за себе си за всяко едно от деянията, поради което съществува неяснота относно фактите, по които подсъдимият следва да се защитава в съдебната фаза на процеса.

Протоколното определение от 14.07.2023г. е предмет на настоящото производство. Същото е протестирано от Районна прокуратура Сливен.

Въззивният съд, с оглед на така установените фактически положения, намира съображенията, изложени от прокуратурата за отмяна определението на Районен съд Сливен за връщане делото на досъдебна фаза, за основателни.

В тази връзка протестираното определение на Районен съд Сливен е незаконосъобразно.

Сливенският окръжен съд с оглед на фактическите констатации, направи следните правни изводи:

В конкретната хипотеза на подс.К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 от НК. Настоящата инстанция не констатира наличие на противоречия между описаните обстоятелства в обвинителния акт и диспозитива на същия. В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани действията, извършени от страна на подс.К., свързани с повдигнатото обвинение в диспозитивната част на обвинителния акт. Самият механизъм на извършване на престъплението също е описан в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и самото изпълнително деяние и участието на подсъдимия в него.

Въззивният съд намира, че не са налице твърдените от контролираната инстанция допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Действително, съобразявайки задължителните изисквания на ТР № 2/2002г., т.н.д.№ 2/2002г., ОСНК, ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението, като определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. По този начин се поставят основните положения на процеса на доказване и осъществяване право на защита, като в настоящия казус това е сторено и е определен предмета на престъплението, времето, мястото и начина извършването му, пострадалите лица и размера на вредите, т.е. обективните и субективни признаци на престъплението. Съгласно посоченото тълкувателно решение обвинението за извършено престъпление срещу конкретно лице се повдига от страна на държавния обвинител пред съда. Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава фактическите положения, които прокуратурата приема за установени от доказателствата по 3 делото и в резултат, на които е формирала обвинението с обективните и субективните признаци на всяко едно деяние, за което е налице повдигнато обвинение и за обвиняемия. В процесния обвинителен акт ясно е формулирана позиция на държавното обвинение по фактите и обстоятелствата, релевантни за предмета на доказване по чл.102 от НПК за всяко едно отделно обвинение, като главното предназначение на обвинителния акт е да формулира точно обвинението. С него се поставят рамките на доказване по делото и се осъществява правото на защита, и когато неговото съдържание е пълно или точно, какъвто е настоящия случай, липсва съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с упражняване правото на защита.

По този начин въззивната инстанция намира, че внесеният обвинителен акт е подробен и ясен, разбираемо са описани действията на подсъдимия и на другия съучастник, описани са конкретните фактически положения в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Относно твърдяното в атакуваното определение на РС Сливен, че не е посочен конкретния размер на задържаната от подс.К. сума за всяко едно от отделните деяния, настоящият състав на съда намира, че това не е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, тъй като е установена конкретната щета причинена на всеки пострадал, при всяко деяние, като конкретна сума, посочена в обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт. Несъмнено измамата е резултатно увреждащо престъпление, тъй като посочената разпоредба изисква наличие на имотна вреда. Измамата бива довършена с настъпването на имотната вреда, а не с получаването на облага от измамника, предвид теорията и преобладаващата практика. Този извод следва и при буквалното тълкуване на разпоредбата - законодателят е възвел именно имотната вреда за съставомерен признак за довършеност, като действително е налице изискуема и особена престъпна цел - желание за противозаконна облага, но същата може и да не настъпи. Но това са въпроси по същество, които решаващата инстанция следва да обсъди в крайния си съдебен акт.

В най-общ смисъл, въззивният съд намира, че изразеното от районния съд в атакуваното протоколно определение – относно с кои действия и кога подсъдимият е улеснил неизвестният извършител да възбуди заблуждение, и с кои действия и кога подсъдимият е улеснил неизвестният извършител да поддържа заблуждение, касае въпроси, които засягат спора по съществото на делото, относно доказаността му, и следва съдът да се произнесе по тях с крайния си съдебен акт.

Относно твърдяното от прокурора, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, като е дал ход на разпоредително заседание в отсъствие на подсъдимия, настоящата инстанция е длъжна да посочи, че на този етап не може да вземе отношение във връзка с наведеното от представителя на държавното обвинение. Това следва да бъде сторено при инстанционния контрол по делото. Въззивният съд следва да отбележи, че на 4 този етап от разглеждане на наказателното производство, районния съд е този, който следи за спазване на процеса, съгласно изискванията на закона, като същият следва да съобрази изявлението на подсъдимия в разпита му в качеството му на обвиняем от 06.12.2022г., че желае производството да се гледа като съкратено съдебно следствие, което изисква личното му явяване в съдебно заседание.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че внесеният обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, относно задължителните реквизити на постановлението за привличане като обвиняем и съдържанието на обвинителния акт, и не е налице противоречие между обстоятелствената му част и диспозитива на същия, както и че не е налице неяснота относно фактите описани в него, по които подсъдимия следва да се защитава в съдебната фаза на процеса. Поради това съдът намира, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на подсъдимия.