Решение № 91 от 21.07.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Кнежа, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20241430100710 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :

К. Б. К.,с ЕГН:********** с постоянен адрес обл,Пл.,гр.Кн.,ул.“***“№*,вх.*,ет,*,ап.**, притежаваща л.к.№*********,валидна до 19.08.2030г.,чрез пълномощника си,Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004,фирмено дело №124/2021г. по описа на 24 св.Софийски градски съд,с адрес на упражняване на дейността:гр.С., бул.„***"№***,представлявано от Д. М. М.-Управител е предявил против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД,с ЕИК:200599406,със седалище и адрес на управление:гр.С.,р-н„****"ж.к.***,бул.“***“№**,бл.*,вх.*,ет.*,ап.офис**,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. иск с цена на иска :неоценяем.

Ищецът твърди,че на 24.04.2023г.между него и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №1256434,съгласно който договор е приложим ЗПФУР като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400лв.,а посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,66%.

Ищцовата страна твърди,че в чл.5 от Договора е уговорено,че кредитът се обезпечава с поръчителство,предоставено от „Ferratum Bank" в полза на Дружеството ответник,но при сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Ищецът твърди,че след като е усвоил сумата от 400лв. е установил,че освен заемната сума от 400лв.,са му начислили такса за обезпечение с поръчителство -услуга предоставяна от партньор на „Фератум България"ЕООД в размер на 200лв.

Ищецът счита процесния договор за недействителен поради следните причини : дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит -в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит,а не като задължително условие за кандидатстването,каквото се явява всъщност. Ищецът твърди,че договорът не е подписан нито с квалифициран,нито с обикновен електронен подпис,поради което липсва 1 съгласие, не е подписвал договор за поръчителство, както и такъв не му е бил представян.

Ищецът счита,че процесният договор е нищожен на основание чл.10,ал.1 вр.чл.22 от ЗПК,тъй като не е спазена предвидената от закона форма,както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Според ищцовата страна договорът е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК,тъй като протИ.речи на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, защото не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия,както и общо дължимата сума по него.Изтъква се ,че е посочено само ГПР в %,но не е посочен начина на изчисляването му,поради което счита договорът е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Ищцовата страна счита,че на следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора,а това е следвало да бъде направено.

Според ищеца ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител,за което събира допълнително възнаграждение като с това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР,съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК,при което същият надхвърля законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Ищецът счита,че посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Според ищцовата страна посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г,ал.4 от ЗЗП във вр.с чл.68д,ал.1 от ЗЗП.

Ищецът счита,че тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19,ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора като в този смисъл са:/ Решение №260123 от 25.09.2020г.на ОС-Пловдив по в.гр.д.№1214/2020г.;Решение №682 от 7.07.2020г.на ОС-Пловдив по в.гр.д.№880/2020г.;Решение №1375 от 22.11.2019г.на ОСПловдив по в.гр.д.№1983/2019г.;Решение №220 от 18.02.2020г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.

№2957/2019г.; Решение №1411 от 29.11.2019г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.

№1207/2019г.;Решение №1510 от 13.12.2019г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№2373/2019г. и Решение №33 от 8.01.2020г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№2344/2019 г./.

Ищецът изтъква,че сумата,претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство,несъмнено следва да бъде включена в ГПР,тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл19, ал.1 от ЗПК.Според ищцовата страна при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство,което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й,е заобиколена императивната разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК,ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Ищецът твърди,че действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство,е в размер над 70%.

Ищецът счита,че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,не съответстват на действително уговорените такива,като е налице неяснота при определяне на ГПР,което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

Ищцовата страна сочи,че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Изтъква се,че в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи :

„В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки 2 следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите,в които те процедират по този начин." Ищцовата страна сочи,че в решение по дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022г. във връзка с тълкуването на чл.3,буква ж), член 10,параграф 2,буква ж) и чл.23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г.,относно договорите за потребителски кредити, СЕС постановява:

„...посочването на ГПР,който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи,отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер"

„...чл.10,параграф 2,буква ж)и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл.3,буква ж) от тази директива разходи,посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница".

Ищецът твърди,че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен,тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант,чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза,с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;договорът е във вреда на потребителя,като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга. Ищцовата страна счита,че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК., евентуално на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр.чл.22,вр.с чл.11 и чл.19 от ЗПК.

Според ищеца клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №1256434 за нищожна,като неравноправна по смисъла на чл.143,т.9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2,чл.10а,ал.4,чл.19,ал.1 и 4 от ЗПК.

Въз основа на гореизложеното,ищецът иска от съда да приеме,че са налице пороци,обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит №1256434,сключен между него и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,с ЕИК:200599406,със седалище и адрес на управление: гр.С.,р-н„***", ж.к.“***“*, бул.“***“№**,бл.*,вх.*,ет.*,ап,офис **, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.,на основание чл.22 от ГПК във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ГПК.,евентуално на основание чл.26,ал.1 ЗЗД,вр.чл.22,вр.с чл.11,чл.19 от ГПК,чиято недействителност иска да бъде прогласена.

Ищцовата страна иска от съда в условията на евентуалност,в случай,че отхвърли първоначалния иск да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит №1256434, сключен между К. Б. К.,с ЕГН:********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД,с ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управление: гр.С.,р-н„***",ж.к.“***“3, бул.“***“№**,бл.*,вх.*,ет.*,ап.офис**,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение- поръчителство от "Ferratum Bank" в полза на ответника.

Освен това ищецът иска да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ищцовата страна е направила доказателствени искания до съда:

1.На основание чл.190 от ГПК да задължи ответното дружество да представи и предостави копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна услуга,погасителен план и 3

СЕФ,от където ще се установят всички компоненти,които следва да се включат в ГПР по договор за предоставяне на потребителски кредит №1256434;

2.Да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза,по която вещото лице-счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: Каква е усвоената сума от ищеца по договор за предоставяне на потребителски кредит №1256434,каква сума е заплатена от него по процесния договор,какво е начисленото възнаграждение за обезпечение съгласно чл.5 от договора,използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19,ал.2 от ЗПК,какъв е действителният размер на ГПР и как следва да бъдат разпределени направените плащания от страна на ищеца?

3.Да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред Българска народна банка с код по Булстат 000694037 със седалище и адрес на управление: гр.С.,р-н„***",пл.

„***"№*, на базата на което да се снабди с информация относно сключените сделки между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД,с ЕИК200599406 и К. Б. К.,с ЕГН:**********, както и движението по тях.

Направено е особено искане от ищцовата страна до съда :

1.Ако ответникът не подаде отговор на исковата молба, не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,на основание чл.238,ал.1 от ГПК да постанови неприсъствено решение;