Решение № 440 от 12.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Несебър, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Д. К. Д.а като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20262150100888 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по повод молбата на Л. Н. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Н*****, обл.Б****, ул.“Г*** Д***“ № ****, тел: 0****, със съдебен адрес: гр.Н*****, ул.“Л*****“ № ****, тел: ********** /чрез адв.И. А. от АК-В****/ против Д. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Н*****, обл.Б****, ул.“Г*** Д***“ № ****. Моли се съда да издаде заповед за защита на молителката Д.а и на двете й деца Е. Д.ов Д. с ЕГН **********, роден на *****г. и И. Д.ова Д.а с ЕГН **********, родена на ******г. срещу ответника Д., съпруг на молителката и баща на двете деца, за извършено домашно насилие на *****г.

В молбата се сочи, че ответникът е с дългогодишна, тежка и комбинирана зависимост от алкохол и наркотични вещества, съчетана с хазартна зависимост. Поради системната употреба на упойващи вещества, психиката му била увредена, редовно изпадал в състояния на конфликтност, заяждане, агресия, склонност към психически тормоз на близките от семейството си, както и съпътстващи алкохолната болест психози и делириуми. През последната година и половина поведението му ескалирало и психическия тормоз, и стрес за молителката и децата й станал денонощен. Същата сочи, че досега е стискала зъби и не е подавала жалби, защото децата били по-малки и същата се страхувала ответникът да не ги изгони, както многократно я е заплашвал, тъй като семейното им жилище било негова собственост. Твърди, че многократно я заплашвал с физическа разправа, хващал я за гърлото да я души и то пред дъщеря им, обиждал я редовно, и насаме, и пред децата с думите „глупачка, идиотка“, псувал я, 1 казвал й, че ще й откъсне главата, че ще я изгони на улицата.

За последният случай на домашно насилие, молителката сочи, че на *****г. ответникът имал рожден ден. Поканил в неговата стая приятели, с които пили, буйствали, имало музика, шумове, пиянски викове, местене на мебели. Призори се събудили от неговите викове „не мога, не мога“. Опитали се да влязат, но било заключено и се наложило синът им да влезе в стаята му през терасата. Последният заварил баща си да плаче, свит на леглото и да повтаря „не мога, не мога да си движа краката“. Синът му му помогнал да се раздвижи и го е оставил да спи. Тази поредна безсънна нощ ги мотивирала да отидат в полицията и да подадат сигнал. Същият ден в дома им дошли полицаи и го отвели в РУ на МВР-Несебър, където ответникът бил задържан за 24 часа. След освобождаването му, ответникът се върнал у дома изключително ядосан и започнал да сипе заплахи спрямо молителката, незабавно да си оттегли жалбата, защото щели да се случат лоши неща. Последната му заявила, че повече не могат да останат заедно и щом не иска да се лекува и стабилизира, тя и децата ще се изнесат на квартира. Това допълнително ескалирало обстановката. На следващият ден, в напълно неадекватно състояние, ответникът вървял след молителката, обиждал я и я заплашвал, разхождал се демонстративно с чаша водка в ръка и непрекъснато пиел, заяждал се и крещял. Притискал и дъщеря си да убеди майка си да оттегли жалбата си от полицията, в резултат на което детето се разплакало.

Ответникът продължил със заплахите спрямо молителката, че ако не си оттегли жалбата, ще има много жестоки физически последствия за нея, така че няма да може да си гледа децата”. Сочи се, че горепосочените заплахи предизвикали у молителката основателен страх за живота и здравето й, а поради това, че децата живеели с тях и са свидетели на случващото се, правило поведението на ответника още по-нетърпимо.

Единственото им спасение било молителката с децата да се изнесат на квартира.

Заявява, че намерили такава и щели да се преместят в следващите няколко дни.

Предвид гореизложеното, се моли съда да издаде заповед за защита на молителката Л. Н. Р. и децата Е. Д.ов Д. и И. Д.ова Д.а срещу ответника Д. Д. Д., съпруг на молителката и баща на двете деца, за извършено от последния психическо и емоционално домашно насилие на *****г. и 18.09.2026г., със следните мерки за защита:

1. Да задължи ответникът Д. да се въздържа от извършване на всякакви актове на домашно насилие спрямо молителката и децата й;

2.Да му бъде наложена забрана да приближава молителката и децата й, както и да приближава жилището, което обитават и училището на детето И., на разстояние под 100 метра;

3.Да му забрани да осъществява контакт с молителката и децата лично и по телефона.

2

За установяване на изложените в молбата обстоятелства и твърдения, молителката прави следните доказателствени искания: Моли да бъде допуснат до разпит сина на страните, да бъде изискана полицейската преписка, образувано по повод инцидента на 18.09.2026г. Прави искане по преценка на съда да бъде допусната съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в молбата въпроси. Представя писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак и удостоверения за раждане на двете деца. Не представя посочените в молбата – декларация по чл.9, ал.1 от ЗЗДН и епикриза от УМБАЛ-Бургас.

С оглед твърденията за наличие на пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на молителката и нейните деца, е отправено искане за издаване на заповед за незабавна защита при условията на чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашно насилие.

Съдът, като взе предвид, че молбата е подадена единствено от молителката, счита, че са налице основания за конституиране единствено на нея, като пострадало лице по делото. Не следва да се конституират, като пострадали лица децата на молителката - Е. Д.ов Д. /пълнолетен/ и И. Д.ова Д.а /малолетна/, тъй като от тях не е подавана молба за защита от домашно насилие /от Е. Д. – лично, а за детето И. – от нейната майка, в качеството й на родител и законен представител на детето И./, като производството по делото спрямо тях следва бъде прекратено, като недопустимо.

Предвид гореизложеното, с Определение № 1043 от 22.09.2026г., постановено по настоящото дело, съдът прекрати производството по делото спрямо децата на молителката Л. Н. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Н*****, обл.Б****, ул.“Г*** Д***“ № ****, тел: 0****, със съдебен адрес: гр.Н*****, ул.“Л*****“ № ****, тел: ********** /чрез адв.И. А. от АК-В****/ - Е. Д.ов Д. с ЕГН **********, роден на *****г. и И. Д.ова Д.а с ЕГН **********, родена на ******г., като недопустимо.

Със същото определение, съдът наложи мерки за незабавна защита на Л. Н. Р. с ЕГН ********** срещу домашно насилие, осъществено на *** и 18 **** 2026г. от Д.

Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Н*****, обл.Б****, ул.“Г*** Д***“ № ****, съпруг на молителката.

В съдебно заседание, молителката Д.а се явява лично и с процесуалния си представител, и поддържа молбата си. Ангажира гласни доказателства и представя нови писмени доказателства – декларация по чл.9, ал.1 от ЗЗДН и епикриза от отделение по г***** на „УМБАЛ-Б****“ ***, издадена на ответника Д. на 03.02.2026г., както и Постановление на РП-Бургас, ТО-Несебър от 20.09.2026г. за отказ да се направи предложение за настаняване на задължително лечение на ответника Д. и жалба срещу същото. В хода на делото по същество моли съда да издаде заповед за защита, като определи мерките за защита, подробно изброени в молбата, като в допълнение на това моли съда да задължи ответника да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

Ответникът Д. се явява в съдебно заседание и оспорва подадената срещу него молба за защита от домашно насилие. Твърди, че 90% от изложеното в молбата не отговаря на истината. Заявява, че причина за скандалите в семейството е тежката алкохолна зависимост на молителката, която всеки ден след работа си купува алкохол 3 и се напива, а в почивните дни и по два пъти. Не представя доказателства.

Съдът, след като съобрази закона и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Съдът е надлежно сезиран на основание чл.18, т.1 от ЗЗДН /Закон за защита от домашното насилие/ за налагане на мярка за незабавна защита по реда на Закона за защита от домашното насилие, извършено от лице по чл.3, т.1, предл.първо - съпруг.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът Д. е осъждан – реабилитиран /вж.справка за съдимост – л.14/. От служебно изготвената по делото справка се установява, че към настоящият момент не са открити други производства с наложени мерки по ЗЗДН спрямо същия /вж.справка – л.15/. От представената по делото епикриза от отделението по гастроентерология в „УМБАЛ – Б.....“ **** се установява, че ответникът е диагностициран с чернодробна цироза от 2020г., язва на стомаха, камъни в жлъчния мехур и хепатит В вирусна инфекция /вж.епикриза - л.24-25 вкл./.

От представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съдът кредитира като доказателства по делото, се установява, че на 18.09.2026г., ответникът Д. заплашил молителката, че ако не си оттегли жалбата, която е подала срещу него в полицията, ще има много жестоки физически последствия за нея, така че няма да може да си гледа децата.

В показанията си пред съда, синът на страните заявява, че откакто се помни баща му все пие, като от 2020г. за първи път е разбрал, че баща му употребява и наркотични вещества, които открил в дома им. При съчетана употреба на алкохол и наркотици, свид.Е. Д. сочи, че баща му ставал агресивен, заплашвал, че ще ги изгони от наследствената му къща, карал ги да му слугуват. Допълва, че ответникът по цял ден спял, а през нощта ходел из къщата, тропал и не ги оставял да си починат след работния ден. Акцентира, че през последното лято, сестра му – И. Д.а /на 14 години/ стояла по цял ден на работното място на брат й, тъй като се страхувала да остане насаме с баща си в къщата.

За процесния инцидент, свид.Е. Д. заявява, че на *****г. – рождения ден на баща му, чул сутринта викове от стаята на ответника. Тъй като вратата на стаята му била заключена, свид.Д. влязъл през терасата и попитал баща си с какво да му помогне или да извика Бърза помощ. Последният отказал помощ. Тогава свид.Д. му занесъл чаша вода и го оставил да си почива. По-късно през деня, молителката и сина й отишли до полицейското управление, където Д.а подала жалба срещу съпруга си, в резултат на която надвечер същият бил задържан за срок от 24 часа. След освобождаването му, ответникът Д. се прибрал в дома си и настоявал съпругата му да си оттегли жалбата срещу него. Също така казал на дъщеря си също да каже на майка си да оттегли жалбата си, при което детето се разплакало. Тъй като молителката отказала да оттегли жалбата си, ответникът я заплашил, че ще има физически последствия за нея, така че да не може да гледа децата си, което било чуто от свид.Е. Д.. След този разговор, молителката се уплашила за живота и здравето си и се изнесла на квартира заедно с децата. Свид.Д. потвърждава пред съда, че вечер след работа майка му си пийва бира, но не я е виждал пияна.

За да се произнесе, съдът съобрази:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се 4 установява, че на *** и 18 **** 2026г., ответникът Д. е извършил актове на психическо насилие спрямо съпруга си Л. Р., които представляват домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, извършено от лице по чл.3, т.1, предл.първо –съпруг. Наред с това се установява, че това не е първият случай на осъществено спрямо молителката домашно насилие от ответника Д..