Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 13.08.2020, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
28/2020
Подписан
13.08.2020
В сила
05.10.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

Гр.Попово,13.08.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Поповски районен съд, в публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

При секретар

И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 28 по описа на 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.

9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът- „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, твърди, че на 25.03.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.03.2019 г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК ***, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу М.Г.К., произтичащи от Договор за паричен заем № 147039/02.10.2017г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш" ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне, получено на 08.04.2019г.

Твърди се, че на 02.10.2017г. „Сити кеш" ООД, като заемодател и Е.Т.А. като заемател бил сключен договор за паричен заем с № 147039.

Съгласно сключения договор за паричен заем, заемодателят се задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1200,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъдела в размер на 133,53лв. Така, страните договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1333,53лв., която била платима на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 49,39лв. при първа погасителна вноска 09.10.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 09.04.2018 г.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил изтекъл на 09.04.2018г., и договора за кредит не бил обявяван за предсрочна изискуемост.

Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения.

Твърди се, че с подписването на договора за заем, заемателят декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаряло на условията, посочени в договора, същия дължал на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 799,47лв., която била разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 29,61лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателя била в размер на 79,00лв.

Съгласно Общите условия, в случай че заемателят забавил плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. Така на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 528,31лв. за периода от 09.10.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Твърди се, че длъжникът не извършил плащане по посочения паричен заем към дружеството.

Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало заявление до PC - Попово за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч.гр. дело №835/2019г. по описа на съда. По същото било издадена заповед за изпълнение, като съгласно определение по посоченото дело ищеца предявява и настоящия иск

Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 1200,00лв.-главница по договор за паричен заем № 147039/02.10.2017г. сключен със „Сити кеш“ ООД, за периода от 09.10.2017г. до 09.04.2018г., сумата 133,53лв.-договорна лихва, за периода от 09.10.2017г. до 09.04.2018г., сумата 719,47лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 23.10.2017г. до 09.04.2018г., и сумата 528,31лв.- обезщетение за забава за периода от 09.10.2017г. до 27.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №835/2019г. по описа на ПпРС. Претендират се и разноски както по заповедното производство, така и за направените разноски по настоящото дело.

В с.з. не се явява представител. От пълномощник на ищцовото дружество е постъпила молба, с която заявява, че поддържа предявените искове.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответника Е.Т.А.,***, не представя доказателства, не прави доказателствени искания.Редовно призован за с.з., ответника не се явява, не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №835/2019г на

ПпРС, по подадено от дружеството- ищец заявление по чл.410 от

ГПК срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение

№ 750/02.10.2019г. за заплащане на следните суми: сумата 1200,00лв.-главница по договор за паричен заем № 147039/02.10.2017г. сключен със „Сити кеш“ ООД, за периода от 09.10.2017г. до 09.04.2018г., сумата 133,53лв.-договорна лихва, за периода от 09.10.2017г. до 09.04.2018г., сумата 719,47лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 23.10.2017г. до 09.04.2018г., и сумата 528,31лв.- обезщетение за забава за периода от 09.10.2017г. до 27.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019г., до окончателното изплащане на задължението.

След връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.

От събраните доказателства безспорно се установило, че на 02.10.2017г. между ответника по делото и „Сити кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 147039, по силата на който на Е.Т. бил предоставен кредит в размер на 1200.00 лв., при годишен лихвен процент 40,00 % и годишен процент на разходите 48,64 %, като следвало заема да бъде погасен за 27 седмици, със седмична погасителна вноска в размер на 49.39 лв. видно от договора общата дължима сума по него е в размер на 1333.53лв., с дата на първо плащане-09.10.2017г. и дата на последно плащане-09.04.2018г.

Съгласно чл. 6 от договора, заемополучателят следвало да осигури поне две от следните предвидени обезпечения: запис на заповед и/или банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията, описани в чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем.

Уговорено било, че при неизпълнение на това, съгласно чл. 8 от договора той дължал неустойка в размер на 799.47лв., която следвало да заплати разсрочено към погасителната вноска, съгласно Приложение №1 към договора. Видно от това приложение, което представлява погасителен план, към уговорената в договора седмична вноска от 49.39лв. се прибавяла и месечна вноска за неустойка от 29.61лв., или общо дължимата седмична вноска по договора възлизала на 79.00лв.

В чл.7, ал.1 от договора било уговорено, че в случай на забава на която и да е вноска, заемателят дължал за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.

Заемополучателят е удостоверил с подписа си, получаване на сумата и съгласието си с клаузите по договора.Според чл.5, ал.3 от ОУ към договора (приложени на л.8 и л.9 от делото) , кредиторът е в правото си да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Към договора са представени молба за сключване на договор за паричен заем, и стандартен европейски формуляр, подписани от ответника на

30.09.2017г.

С договор за прехвърляне на вземане от 25.03.2019г. и Приложение 1 към него от същата дата, „Сити кеш“ ООД прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си към всички длъжници по ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на ответника, за което било направено изисканото в чл.99, ал.3 ЗЗД потвърждение. Цедентът дал съгласието си и упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за цесията всички длъжници, видно от приложеното по делото пълномощно.

По делото е приложено и заверено копие на уведомление от 29.03.2019г., адресирано до ответника, в която кредиторите уведомяват длъжника за извършеното прехвърляне на вземането по посочения договор за кредит. Видно от приложената обратна разписка, писмото е получено лично от Е.Т.А..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните съображения:

За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия, валидно сключен договор за кредит с цедента, че същия е изправна страна по договора за кредит, като е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит , и забавата на длъжника.

В настоящия случай ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от договор за паричен заем №147039/02.10.2017г., сключен между ответника и „Сити кеш"

ООД, което вземане е било предмет на договор на цесия, с цесионер „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София.

От събраните по делото доказателства се установи, че между ответникът Е.Т.А. и „Сити кеш" ООД, гр.София е сключен договор за паричен заем №147039/02.10.2017г., по силата на който заемодателят предоставил на заемополучателя паричен заем в размер на 1200.00лв., срещу задължението на последния да я върне на 27 седмични вноски, с първа погасителна вноска на 09.10.2017г., и последна погасителна вноска на 09.04.2019г. Не се спори, че заемополучателя е подписал договорът за заем както и че сумата, предмет на договора му е предадена, в брой, при подписване на договора.

От изложеното съдът намира, че ищецът доказа по безспорен начин възникналото валидно облигационно правоотношение между ответника и „Сити кеш" ЕООД, гр.София основано на цитирания по-горе договор за заем, както и изпълнение на задължението на заемодателя да предаде реално паричната сума, което предпоставя насрещната престация на заемополучателя- ответник да върне предоставената му сума.

Не се спори и за това, че сключеният договор за прехвърляне на вземания (цесия) на 25.03.2019г е валиден, и в Приложение №1 към него фигурира вземането, което „Сити кеш"

ООД, гр.София има от ответника по договор за паричен заем №147039/02.10.2017г.

С оглед представените доказателства съдът приема също, че извършената цесия е породила действие спрямо ответника, доколкото същия е уведомен за нея лично, преди заведеното съдебно производство, и за него анията на чл. 99,ал.3 от ЗЗД, че съответно е и търсенен в договора за потребителски кредитеното удосотверение е не е търсено възниква задължението да престира на цесионера, на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Няма спор и за това, че ответника и към настоящия момент не е изпълнил задължението си да върне изцяло така предоставения му заем. Сумата която е платена, така както се твърди в ИМ, и за която съдът приема, че е платена от ответника е в размер на 80.00лв.