Решение № 135 от 14.06.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Силистра, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П. при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20223400500390 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

„АЙ ТРЪСТ” ЕООД, с ЕИК 203508899 обжалва Решение № 217 от 27.10.2022г., постановено по гр.д.№ 297/2020г. по описа на Районен съд — гр.

Тутракан, с което се отхвърлят исковете му срещу ответника Й. А. М., с ЕГН **********, за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 62/03.04.2020 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 119/2020 г. на Районен съд - гр.

Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: 1. на осн. чл. 146 ал. 1 от ЗЗД, като встъпил в правата на кредитора поръчител с Договор за поръчителство от 22.06.2016 г., сключен между „Кредисимо” ЕАД и ищеца, следните суми, заплатени от ищеца на „Кредисимо” ЕАД по обезпечения с поръчителството Договор за потребителски кредит № 691004/22.06.2016 г., сключен между „Кредисимо” ЕАД и ответника, а именно: равностойността на заета сума (главница), дължима от ответника на „Кредисимо” ЕАД, по договора за кредит, възлизаща на 1 065,15 лв.; възнаградителна лихва върху главницата за периода: 22.06.2016 г. - 10.07.2017 г., в размер на 273,46 лв.; неустойка под формата на „Наказателна лихва” върху главницата, дължима на осн. чл. 2 от Раздел 10 от процесния договор за кредит за периода: 11.07.2016 г. - 04.03.2020 г. (вкл.) в размер на 696,20 лв.; обезщетение под формата на „административни разноски” по чл. 79, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за неизпълнение на задълженията на ответника по договора за кредит в размер на 73,15 лв.; законната лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.03.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението; 2. възнаграждение по Договор за предоставяне 1 на поръчителство от 22.06.2016 г., сключен между ищеца и ответника, в размер на 250,67 лв.

В предявената въззивна жалба се сочи, че обжалваното решение се основава на неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, на игнориране на представените и приети доказателствата по делото, при допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на атакуваното решение съдът е направил неправилен извод, че Договор за кредит № 691004/22.06.2016 г. е нищожен поради липса на съгласие. В проведената по реда на чл. 176 от ГПК процедура въззиваемата Й. А. М. е признала, че на 22.06.2016 г. е сключила договор за кредит с „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 1000.00 лева; че е извършвала плащания по договора и е потвърдила, че тя е била ползвател на телефонния номер, на който й е изпратен SMS с шестцифрен код, който въвела при кандидатстването, с които действия е потвърдила сключването на процесиите договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство. Първоинстанционният състав не е взел предвид представената по делото кореспонденция, с която на ответника са изпратени подписания на 22.06.2016 г. договор за кредит № 691004/22.06.2016 г., Приложение № 1 към него, приложимите ОУ, както и СЕФ, нито описаната в заключението на вещото лице процедура по сключване на договора за кредит.

По съображения черпени от разпоредбите на чл. 2 от ЗЕДЕУУ и чл. 13, ал. 1 от ЗЕДУУ счита за неправилна и констатацията в мотивите на съда, че Договор за предоставяне на поръчителство от 22.06.2016 г. и Договор за поръчителство от 22.06.2016 г. са нищожни поради липса на съгласие.

Изтъква, че атакуваният акт е неправилен и поради факта, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, т.к. вещото лице не е призовано и не му е предоставена възможност да изготви заключение по назначената експертиза.

При тези основни оплаквания и твърдения ищецът – жалбоподател моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено ново, с което се уважат изцяло предявените искове. Претиндира за присъжадане на всички разноски, направени в хода на заповедното и първоинстанционното производство.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Й. А. М., с ЕГН ********** не е упражнила право на отговор по жалбата.

По допустимостта на въззивното производство и предварителните въпроси по чл.267 от ГПК съдът се е произнесъл с Определение №80 от 10.02.2023г., като в съответствие с правомощията си на инстанция по същество на спора, е уважил доказателствените искания на страната за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с конкретно поставени въпроси.

След преценка на изложените в жалбата оплаквания и доказателствата, събрани в двете инстанции, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на“ 2

Ай Тръст” ЕООД, ЕИК 203508899, с която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника Й. А. М., ЕГН **********, за които по ч.гр.д. №119/2020г. на ТРС е била издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от длъжника.

Същите се основават на твърденията на ищеца, че на 04.02.2016 г. ответницата е сключил договор с „Кредисимо ЕАД („Кредисимо“). Към 22.06.2016 г. е имала текущо непогасено задължение в размер на 1065,15 лв. по договор за кредит. С оглед погасяване на текущия дълг, на 22.06.2016 г. ответницата кандидатствалa онлайн за нов потребителски кредит от Кредисимо, който да рефинансира текущото непогасено задължение към кредитодателя Кредисимо, за което е попълнила заявление с ID 691004 за отпускане на кредит от разстояние /„Заявлението“/ на сайта на Кредисимо www.credissimo.bg („Сайта“) за рефинансиране на текущия й дълг. На така подаденото заявление бил даден индивидуален идентификационен № 691004.

На посочения електронен адрес от ответницата в Заявлението, а именно: jodrankaangelova66@аbv.bg, при сключване на договора за кредит с „Кредисимо” били изпратени автоматично договор № 691004/22.06.2016 г., Приложение 1 към него, Общи условия за предоставяне на кредити („ОУ“) и Стандартен европейски формуляр („СЕФ“). След запознаване с условията по кредита ответницата отправила обвързващо правно волеизявление на Сайта чрез натискане на бутона „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“. С електронното волеизявление договорът за кредит се счита за сключен по реда на раздел III, т. 20 от ОУ на „Кредисимо”. В резултат на гореизложеното, на 22.06.2016 г., между кредитора и ответника - кредитополучател бил сключен Договор за кредит № 691004, за сумата от 1 065,15 лева (главница) и уговорен срок на погасяване на предоставената заемна сума - 10.07.2017 г. Договорът за рефинансиращ кредит - целият размер на новия кредит бил използван за погасяване на предходното задължение на кредитоискателя. Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ и при спазване на изискванията на приложимото право, като неразделна част от него са Приложение № 1, съдържащо погасителен план, СЕФ и ОУ. 5. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и ответницата е по същността си бил договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, като за предоставената услуга тветницата се е съгласила да заплаща месечно възнаграждение в размер на 78,53 лева за срока на Договора за кредит. Същият бил сключен чрез размяна на електронни изявления, при спазване на приложимото българско законодателство. В изпълнение на задълженията „Ай Тръст” сключило с „Кредисимо” договор за поръчителство, по силата на който се задължило да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за изпълнението на всички нейни задължения по Договора за кредит, в т.ч. за всички последици от евентуално неизпълнение. Ответникът е следвало да погасява задълженията си за плащане на ползваната услуга от „Ай Тръст” съгласно уговореното, по начините за заплащане на задълженията си към Кредисимо. Признава се, че при погасяване на задълженията ответницата е извършила едно единствено плащане в размер на 50,00 лева на 10.10.2017 г. и 3 то с просрочие. Поради неизпълнението на основните договорни задължения ответницата била търсена многократно от „Кредисимо” с цел извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията му. В този смисъл „Кредисимо” било сторило административни разноски в размер на 73,15 лева.

Поради неизпълнение на задълженията на ответнизата по договора, негйният кредитор изпратил искане за плащане до ищеца, като поръчител, който от своя страна на 09.03.2020 г. погасил всички задължения на ответника по договора за кредит възлизащи на: 1065 лева главница, 273,46 лева договорна лихва, 696 лева наказателна лихва и 73.15 лева сторени административни разноски за извънсъдбено погасяване на задължението, като уведомили длъжника по е-mail: jodrankaangelova66@аbv.bg за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора за което уведомил ответника.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото съдебно заседание. В о.с.з., по уважено доказателствено искане по чл.

176 от ГПК на ищеца, въззиваемата Й. М. е дала отговор на поставените й от съда въпроси, като признава, че е имала действително договор за кредит с „Кредисимо” за сумата от 1 000 лв. Кандидатствала за него онлайн, но договор не бил изпратен на хартиен носител. Получила обаждания по телефона да усвои сумата. Извършвала плащания по договора, не може да се спомни размера на заплатените суми, не разполага с документи за плащането.

Поискала отсрочка за остатъка от плащането, но била подложена на психически тормоз. Потвърдила, че ползвала тел. № 0898532997 при кандидатстването въвела код. Не знае/не си спомня за сключен договор предоставяне на поръчителство с ищеца и не помни „на екрана на компютъра какво е пишело“. Преди това не е сключвала договор за кредит с „Кредисимо“ ЕАД.

В случая, за да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е приел, че процесния договор за кредит от 22.06.2016 г. е нищожен поради липса на съгласие, като същият не е породил правно действие и поради липсата на реално предоставяне на сумата по кредита на ответника. В тази връзка изтъкнал, че ищецът е представил договор за кредит, общи условия към него и СЕФ, но тези документи не са подписани, като не може да се установи дали съществуват на електронен носител, кой е носителя, от кого са възпроизведени на хартиен носител. Назначената СКТЕ не е могла да установи данните в профила на ответника в ел. система на „Кредисимо” ЕАД (нито дали същия е ползван от ответника), комуникацията с предполагаемата ел. поща на ответника (за която също не се установено дали е ползвана от ищеца), комуникацията между тел. номер на ответника и ел. система на „Кредисимо” ЕАД също не е установена. Признанието на ответника евентуално би могло да се отнася за предходния договор за кредит от 04.02.2016 г., тъй като с процесния договор от 22.06.2016 г. реално не са предоставени никакви средства, а сумата е изплатена от кредитодателя по предходния договор. Нищожни поради липса на съгласие са и договора за поемане на поръчителство (между страните по делото) и договора за поръчителство (между „Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст” ЕООД), които не са 4 подписани, като не може да се установи дали съществуват на електронен носител, кой е носителя, от кого са възпроизведени на хартиен носи.

Въззивният съд не възприема решаващите изводи на първата инстанция.

При всички представени по делото писмени доказателства в т.ч. електронни документи, възпроизведени на хартиен носител и липсата на възражения от страна на ответника в срока за отговор по отношение на съставянето и съществуването на документите и липса на оспорване на тяхното авторство, първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът не е доказал посочени в чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. З от ЗПФУР факти и обстоятелства/Решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/14 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г./ В подкрепа на извода за възникнало между ответницата и „Кредисимо“ заемно правоотношение, породено от процесния договор за заем, сключен като част от системата на предоставяне на финансови услуги от разстояние, съдът има предвид и съобрази факта, който е изложен от ищеца и за него не се е спорило частично плащане по процесния договор, от което може да се направи извод, че ответницата е била запозната със своето задължение и не го е оспорвала – чл.293, ал.3 ТЗ. Същевременно по делото е прито заключението на ВЛ по ССч.Е от което е видно, че цялата сума в размер на 1065,15лв. по новия кредит е използвана за погасяване на сочения от ищеца стар дълг на ответницата. С оглед на изложеното и въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. тези, събрани във въззивното производство, съдът приема, че между „Кредисимо” EАД, ЕИК 175330437, и ответника Й. М. с ЕГН ********** е възникнала облигационно-правна връзка по договор за кредит с №691004/22.06.2016г. с посочения в исковата молба предмет, сключен във формата на електронен документ, както и изправността на кредитодателя като страна по договора с оглед изпълнение на задължението му по договора, целящ да се рефинансира предходния договор за кредит.