Решение № 129 от 24.07.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 185/2026
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 29.08.2026
- Състав
- Петранка Панайотова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Я., 24.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Я., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20262330200185 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН и е инициирано от жалбата на В. Г. А. от гр. С., подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против електронен фиш Серия К № ***, издаден от ОД на МВР - Я., с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро, или 49,99 лева, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се претендира за отмяна на електронния фиш по съображения за допуснати при издаването съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неяснота на вмененото нарушение и липса на изискуеми от закона реквизити, включително на регистрационния номер на МПС, с което е извършено нарушението. По същество са наведени оплаквания за недоказаност на твърдяното деяние, поради липсата на доказателства за въведено ограничение на скоростта с пътен знак. Оспорва се и изправността на използваното АТС и се твърди неспазване изискванията на относимата наредба, без да се внася конкретика за нарушената регламентация.
В с.з. страните, редовно призовани, не изпращат представители.
Депозирали са писмени становища по спора.
1
В становището си процесуалният представител на жалбоподотателя поддържа изцяло исканията за отмяна на електронния фиш и за присъждане на направените по делото разноски.
В писменото становище процесуалният представител на въззиваемата страна е направил искане за прекратяване на производството по делото с доводи, че оспорения електронен фиш е анулиран и липсва предмет на оспорване. Направил е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 10.01.2026г. в 14:13 часа АТСС ARH CAM S1, № 1250 b33, позиционирано в с. З., обл. Я., на ул. „***, насочено към кръгово кръстовище „Петолъчката“ и заснемащо в двете посоки на движение, заснело движещо се по пътя със скорост от 62 км/ч полуремарке „Шмитц Каргобул СЦБ С3Б”, с рег. № ***, собственост на В. Г. А. – законен представител на „Глобал биомет“ ЕООД.
В последователност, срещу жалбоподателя, в качеството му на законен представител на дружеството, бил съставен, а впоследствие изготвен и на материален носител електронен фиш серия К, № ***, издаден от ОД на МВР – Я., за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Към АНП са приложени и приети като доказателства протокол за използване на АТСС ARH CAM S1, № ***, с рег. № **г. за дата на използване 10.01.2026г., изготвен по образец и попълнен съобразно нормативните изисквания.
От приложените към преписката протокол № ***г. за извършена проверка на АТС ARH CAM S1, №*** и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено от БИМ, се установява, че нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, която отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване и съответства на одобрения тип.
След подаване на жалбата, с докладна записка № УРИ ***г. на Началника на РУ – С. е направено предложение до Директора на ОД на МВР – Я. за анулиране на оспорения електронен фиш. Върху докладната записка е 2 поставена резолюция „Да“ с дата 24.02.2026г., без данни за имената и длъжността на лицето, положило подпис под резолюцията.
Видно от разпечатката на справката от АИС АНД, в нея не се съдържат данни статусът на ЕФ да е анулиран. Отбелязан е статус „обжалва се 16.02.2026г.“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените доказателства по делото, които са безпротворечиви.
При така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Оспореният електронен фиш не е надлежно анулиран. По делото липсват доказателства за наличие на нарочен акт за анулирането му, който да е издаден от Директора на ОД на МВР – Я., както и такива жалбоподателят да е бил уведомен за анулирането, съобразно изискването на чл.189, ал.7 от ЗДвП. Както се посочи, налице е единствено докладна записка, изготвена от Началника на РУ – Стралджа, съдържаща предложение за анулиране на фиша до Директора на ОД на МВР – Я., върху която е поставена резолюция „Да“ с дата 24.02.2026г. и подпис. При това положение, дори да се приеме, че ръкописно положения текст представлява съгласие с предложението за анулиране на фиша, липсата на данни за имената и длъжността на лицето, положило подпис под резолюцията, създава неяснота относно органа, от който изхожда, респ. и относно компетентността му да извършва анулиране.
Отделно, в справката от АИС АНД също не се съдържат данни статусът на ЕФ да е анулиран, доколкото е отбелязан статус „обжалва се 16.02.2026г.“. Поради това съдът счете, че в случая е налице годен предмет на обжалване. И тъй като жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право и интерес да обжалва един неблагоприятен на него акт, съдът я намери за ДОПУСТИМА.
По същество съдът намери жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, макар да не споделя всички доводи на защитата за незаконосъобразност на оспорения акт.
Електронният фиш подлежи на отмяна на процесуално основание, без да се разглеждат въпросите по същество, тъй като не съдържа съставомерни обстоятелства на вмененото нарушение, а неговото фактическо описание не съответства на посочената за нарушена разпоредба. Конкретно в електронния фиш липсват факти за наличие на пътен знак, въвеждащ максимална стойност 3 на скоростта, различна от посочената в ал.1 от текста такава за движение в населено място от 50 км/ч, за каквото нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Наред с това, фактическите положения за управление на МПС в населено място със скорост от 62 км/ч, превишаваща максимално допустимата за движение в населено място с 12 км/ч, не кореспондират с посочената за нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП, която регламентира хипотезите, в които с пътен знак се въвежда максимална стойност на скоростта, различна от посочената в ал.1 такава от 50 км/ч.
Доколкото гореизложеното създава неяснота относно твърдяното изпълнително деяние и вмененото нарушение, то е довело и до ограничаване правото на защита на наказаното лице и представлява основание за отмяна на електронния фиш.
При това положение, с оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение, се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.
Относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 180 евро и доколкото насрещната страна е направила възражение за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. Според посоченото решение, размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответстват на правото на ЕС и наредбата не следва да се прилага, а определените в нея размери следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Т.е., тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки 4 изложеното, и като взе предвид, че делото приключи в едно съдебно заседание и не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 евро.
Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № ***, издаден от ОД на МВР - Я., с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на В. Г. А. от гр. С., бул. „***“ № ***, Бизнес център „Л.“, ет.***, ЕГН **********, като законен представител на „Глобал Биомет“ ЕООД, ЕИК ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро, или 49,99 лева, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Я. ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. А., с посочени погоре данни, сумата от 80 (осемдесет) евро, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Я. в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________ 5