Решение № 172 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110206276 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. В. И. чрез адв. Я. срещу Наказателно постановление (НП) № 9175/17.03.2025 г. издадено от и.д. началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция Пътна инфраструктура, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 3000 лева по чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В подадената жалба се претендира за отмяна на НП поради допуснати процесуални нарушения при съставянето му, както и поради необоснованост. В жалбата е посочено, че нарушението не е описано пълно и ясно, не е взет предвид вида на товара и невъзможността му според защитата да се контролира натоварването на всяка от осите. Изтъква, че липсват доказателства за техническата изправност на използваната за измерването ролетка и електронна везна. Поради горното се претендира отмяната на НП в цялост. Наведени са и аргументи за намаляване на наказанието до законовия минимум, както и за маловажност на нарушението.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като не се явява и неговият процесуален представител – адв. А.. От нея е депозирано писмено становище, в което моли НП да бъде отменено поради изложените в жалбата съображения или в условията на евентуалност да бъде изменено, като наложеното наказание се намали до законовия минимум. Моли и за присъждане на разноски за защита по чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.

Административнонаказващият орган – началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция Пътна инфраструктура, редовно призован, също не изпраща 1 представител в последното заседание. От юрисконсулт Николов е депозиран отговор на жалбата, в което подробно е аргументирана законосъобразността на издаденото НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2025 г., около 11:00 часа, в близост до гр. София, на Околовръстен път, км.

32+600 /път II-18/, с посока на движение от с. Лозен към с. Чепинци, жалбоподателят К. И. управлявал ППС с 4 оси с 2 управляеми оси - товарен автомобил марка „***”, модел „***“ с рег.№ ***, собственост на търговско дружество. Товарното МПС превозвало пясък.

Жалбоподателят бил спрян за проверка на км. 32+600 от път II-18, на специална отбивна площадка в близост до с. Лозен, от главен инспектор в отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ“ при АПИ св. Е. Л. С., който извършил проверка на документите за МПС и документите на водача. Свидетелят забелязал, че видимо МПС било претоварено. При проверката св. С. измерил натоварването на двойната задвижваща ос на МПС, като използвал техническо средство – ел.везна DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5 с дължина от 5 м.

При измерването св. С. установил, че разстоянието между осите на товарното МПС е 138 см, а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.725 тона, при максимално допустимо натоварване на остта от 19 тона съгласно чл. 7, ал.1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Той измерил и натоварването на другите оси, както и общото тегло на камиона. За резултатите от измерването с ел. везна, автоматично от нея бил издаден протокол за измерване на превозно средство № 178 от 21.02.2025 г., 10:59 часа, където било посочено и общото тегло на МПС от 43 645 кг.

Като взел предвид, че при надвишаване на нормите по чл. 7 от Наредбата, МПС се явява тежко, св. С. изискал от водача да представи разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно/тежко ППС съобразно неговия маршрут и размери, но водачът не му представил валидно съответно разрешително или квитанция.

Водачът представил пътен лист за маршрута си през същия ден, но не и експедиционна бележка за натоварения пясък и неговото тегло.

Свидетелят С. счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0010614 от 21.02.2025 г., за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – за това, че водачът осъществява движение на извънгабаритно и тежко по смисъла на Наредбата МПС, като било описано и конкретно измереното натоварване на двойната ос и допустимото съгласно Наредбата. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел – очевидец на установяване на нарушението, което е удостоверено с техните подписи.

На място, св. С. връчил препис от АУАН на жалбоподателя, който се разписал в специално изготвена разписка за получаване на акта, без да изложи възражения срещу констатациите по акта. Водачът се разписал и на разпечатката от електронната везна, като предал на контролния орган и пътния лист за превоза, като били изготвени и копия на СРМПС на автомобила. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили възражения срещу акта, като липсват доказателства и за плащане на дължимите пътни такси.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 17.03.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от и.д. началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ. Водачът бил санкциониран за това, че управлява извънгабаритно /тежко/ ППС по републиканската пътна мрежа без да притежава и представи при проверката валидно разрешение или квитанция за платени пътни такси за движение на 2 това ППС.

Видно от отбелязването върху известието за доставяне, НП е връчено на друго лице, поело задължение да го предаде лично на жалбоподателя на 03.04.2025 г., като жалбата срещу него е депозирана в АПИ на 15.04.2025 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

С., като и от събраните по делото писмени доказателства (заповеди за компетентност, удостоверения и свидетелства за калибриране на използваните средства за измерване; протокол за измерване на превозното средство; копия на документи на водача, документи за превоза и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е извършил проверка на водача и е измерил с одобрени технически средства теглото на МПС съответно натоварването на всяка ос, като е установил, че МПС е по-тежко от допустимото, но за него няма заплатена дължимата пътна такса. От показанията на свидетеля се установява и самоличността на водача, управлявал МПС, чиито лични документи са иззети при проверката и копирани, както и времето и мястото на извършената проверка. Съдът взе предвид и заявеното от свидетеля, че МПС е било видимо претоварено, както и значителното превишение на допустимото тегло на МПС, което ясно сочи, че водачът е знаел за приблизителното тегло на цялото МПС, както и за натоварването на всяка ос.

С оглед представените от АПИ /на л. 20 и 21 от съдебното дело/ заявление за проверка на съответствието на използваното техническо средство – ел. везна, съдът прие, че то е калибрирано и е надлежно използвано, като отчетените от него резултати са действителните.

От принтираната от везната бележка е видно, че същата е работила редовно, като от самата бележка се потвърждава и датата и часа на проверката и конкретните измервания на натоварването на всяка ос.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 15-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи/съгласно представените заповеди за компетентност/, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила, но при допуснато нарушение на материалния закон.

Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при установяването на нарушението и издаването на НП. Налице е пълна идентичност между описанието на нарушението в акта и в НП, като дадената му правна квалификация напълно съответства на фактическото му описание. Макар в НП да е посочено, че водачът не е разполагал с разрешително или квитанция за платени пътни такси, то конкретната квалификация на нарушението сочи, че в случая се касае именно за липса 3 предварително издадено разрешително за движение на тежко МПС.

Видно от съдържанието на НП, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като водач на извънгабаритно /тежко/ ППС той е управлявал МПС с натоварване на двойната ос на МПС от 30.725 тона /15520 кг. + 15205 кг./ при максимално допустимо натоварване от 19 тона. Но въпреки това водачът не е представил на св. С. и не е притежавал валидно разрешение за движение по републиканската пътна мрежа, т.е. не е имал издадено разрешително или квитанция за платени пътни такси. Съдът намира за несъмнено доказано, е именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС по републиканската пътна мрежа, доколкото той е разписал АУАН и разпечатката от електронната везна, като именно на него е издаден и представения пътен лист за превоза. Съдът прие за достоверно и извършеното измерване на разстоянието между осите от св. С. и измерените натоварвания от електронната везна, като представените свидетелства за калибриране сочат, че използвания уред за измерване е точен. Освен това съдът взе предвид, че в акта жалбоподателят не е възразил срещу установеното натоварване на управляваното от него МПС, а изрично е написал, че няма възражения, включително и срещу посоченото в разпечатката за самото измерване от електронната везна.

В чл. 3, т. 2 от Наредбата е посочено, че тежки са тези ППС или състав от ППС, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. А в чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от същата наредба е посочено, че сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато разстоянието между осите е над 1.30 м. е до 18 /19/ тона. В случая с оглед измереното разстояние между осите на МПС от 138 см, правилно е определена приложимата разпоредба, следователно максималната сума на натоварването на двойната ос е именно 18 /19/ тона. Доколкото стойността от 19 тона е по-благоприятна за жалбоподателя и е посочена и от свидетеля, именно тя следва да бъде взета предвид.

Следователно актосъставителят и наказващият орган са достигнали до обоснован извод, че процесното МПС, превозващо фракция се явява тежко като надвишава максимално допустимата стойност натоварване на ос на двойната задвижваща ос и за него се прилагат ограниченията по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, като правилно при измерване на теглото е взет предвид и превозвания товар.