Решение № 1543 от 04.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1543 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330122230 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.

178, ал.1, т. 3 от ЗМВР и акцесорни по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът П. К. П., ЕГН ********** е предявил искове срещу ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И

БОРБА С ТЕРОРИЗМА“- МВР за осъждането му да заплати следните суми:

424,42 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.12.2021г. – 23.12.2024г., получен в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно с обезщетение за забава върху дължимите отчетени на тримесечни периоди суми в размер на общо 100 лева, считано от съответното число на месеца, следващ отчетния период, за който се дължи трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че е работил през процесния период по служебно правоотношение на длъжността „****й“ в група „*****************, на 12 – часови смени, по утвърдени графици за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, но положеният от него нощен труд не бил преобразуван в дневен и съответно не му е заплащано възнаграждение за положения извънреден труд.

Сочи, че положеният труд се отчита сумирано на тримесечие, като при изчисляването му се установява, че е надхвърлена нормалната продължителност на служебното време за всяко тримесечие.

В срок е постъпил писмен отговор от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“1

МВР, с който исковете се оспорват като неоснователни. Считат, че приложим за случая е ЗМВР, а не КТ, като на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. бил регламентиран редът, касаещ спорния въпрос и в които Наредби да липсвата правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143, като настояват, че за служителите на МВР не се прилага редът, предвиден в НСОРЗ. Алтернативно сочат, ако се счете, че към изменението на ЗМВР са се прилагали КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата да бъдат отхвърлени исковете за исковия период след влизане в сила на изменението на ЗМВР с ДВ бр. 60/2020г., тъй като с така приетото изменение в закона този казус се урежда изрично и затова не следва да се прилага субсидиарно и по аналогия КТ и издадените въз основа на същия Кодекс подзаконови нормативни актове, доколкото с това изменение се въвежда коефициент единица за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Направено е се възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Между страните няма спор за обстоятелствата, че ищецът е бил ******* в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“- МВР за процесния период, че е полагал труд през нощта по утвърдени графици на 12-часови дежурства и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното време тримесечно.

Спорът се свежда до разрешаването на правния въпрос - следва ли положените от служителите на МВР часове нощен труд да се преобразуват в дневен труд, с коефициент от 1,143. Съгласно Наредба № 8121з-407 от 2014г., отменена с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., изрично се предвиди, че „При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период“, а в приетите след отмяната на тази наредба няколко последователни наредби не бе предвидена изрично нормативното регламентиране на преизчисляването на нощния труд в дневен.

Междувременно така се случи, че последната издадена от Министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020г. за реда и организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по член 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, която е в сила от 1.01.2021г., бе отменена с 2 решение № 6356 от 27.06.2022г. на ВАС по адм. дело № 1108/2022г., с оглед на това, че не са били спазени съществените изисквания за мотивирането на издаването й като нов нормативен акт. В член 10 от Директива 2003/88/ЕО са предвидени гаранции при полагане на нощен труд, като е наложено изискване към държавите –членки, да подчинят работата на определени категории работници, които полагат нощен труд, на определени гаранции при условията, определени в нац. законодателство и/или практика, в случай на работници, които излагат на риск безопасността или здравето си, който е свързан с полагането на нощен труд.

Съгласно член 187, ал. 3 от ЗМВР(Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За ищеца отчитането е сумирано за тримесечен период. Прилагането на сумираното изчисляване на работното време е с цел създаване на погъвкава организация на работа, но това изчисляване не следва да бъде в ущърб и да засяга правото на работника и служителя касателно максималната продължителност на работната седмица и работната смяна.

Полагането на нощен труд води до физиологични, здравни и социални проблеми, защото нощният труд е признат като рисков фактор за здравето на работещите и безопасността на труда. Не случайно разпоредбата на член 188, ал. 2 от ЗМВР, предвижда специална закрила на служителите, полагащи труд между 22.00 и 6.00 часа. При полагане на нощен труд при останалите категории работници и служители, сборът от работните часове по графика на служителя се изчислява след превръщането на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд. Това превръщане, съгласно НСОРЗ, се извършва с коефициент, който се определя като съотношение между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на нощното работно време, поради което в графика за работа следва да бъдат заложени часове, които след превръщането на нощния труд в дневен да дават работен ден от 8 часа, за да не се допусне работа над определената за съответния период от време норма. Превръщането има за цел месечната норма да бъде определена така, че да не води до полагане на извънреден труд.

Според решение на СЕС, задължително за съдилищата, не се налага да се приема национална правна уредба за организацията на работното време, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за полицаите е по-кратка от предвидената нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива служители трябва да има мерки за защита под формата на обезщетения, заплащане или други сходни мерки, които да компенсират неблагоприятните последици на положения нощен труд. С новата промяна в ЗМВР не са предвидени специални мерки за закрила, така както повелява член 188 от ЗМВР, които да се отнасят към 3 полагащите нощен труд държавни служители, като съществуващите такива са приложими по отношение на всички, и на тези, които не полагат нощен труд.

По този начин законодателството на Р България изключва полагащите на смени нощен труд полицаи и жандармеристи от общия правен режим, предвиждащ нормална продължителност на нощния труд от седем часа, но не предвиди за тях преобразуване на нощния в дневен труд. Ето защо член 187, ал. 4 ЗМВР е несъвместима с правото на Съюза и не следва да се прилага, тъй като еднаквата продължителност на дневния и нощния труд за полицаите не почива на обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел, ето защо е налице разлика в третирането на нашето законодателство в областта на нощния труд за различните категории работници и служители, намиращи се в сходно положение. Както в ЗМВР, така и в Наредбите, след тази от 2014г., не е предвиден компенсаторен механизъм, който да компенсира полагащите нощен труд полицаи, жандармеристи и пожарникари. Няма легална и разумна причина, освен финансова-орязваща бюджетни средства за времето на управление на сектора от предишните правителства, за отпадналото допълнително възнаграждение за нощния труд, получавано чрез прилагане методиката на чл. 31, ал. 1 от Наредбата от 2014г., което продължава и до днес – при неприет основен законтози за държавния бюджет. сред държавните служители по член 142, ал. 1 от ЗМВР, има огромен брой служители, които не работят на смени и не работят през нощта. Същите служители се ползват от соц. придобивки, компенсации и защитни механизми – ранно пенсиониране, по-дълъг платен годишен отпуск обезщетение от 20 заплати при пенсиониране и пр. Но тези придобивки се дължат не заради нощния труд, а за да се постигнат заложените в член 2 от ЗМВР дейности по защита на правата и свободе на гражданите, противодействие на престъпността, защита на нац. сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Ето защо следва да се приложи член 9, ал. 2 от НСОРЗ и да се преизчисли положения от ищеца нощен труд в дневен с прилагане на коефициент 1,143.

От приетото по делото заключение, неоспорено от страните, което съдът намира за компетентно и безпристрастно, се установява, че в процесния период ищецът е положил 89,2 часа извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност възлиза на 1061,44 лева, а размерът на мор. лихва възлиза на 226,92 лева.

В проведеното на 31.03.2025 г. в откритото съдебно заседание размерите на исковете не са изменени, ето защо предявените искове ще се уважат до размерите, посочени в заключението на вещото лице, а в останалите им части до пълните предявени размери ще се отхвърлят като неоснователни.

На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност за адв. възнаграждение от 450 лева.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните 4 такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 100 лева, от които 50 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и 50 лева по иска за мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда.

В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат разноските за ССЕ, които са направени от бюджета на съда, а именно – 120 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ

ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“- МВР, представлявана от * ******Н.

Н. – ВПД ********* да заплати на П. К. П., ЕГН ********** следните суми: сумата от

1061,44 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 89,2 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 23.12.2021г. – 23.12.2024г., ведно с обезщетение за забава върху дължимите отчетени на тримесечни периоди суми в размер на общо 226,92 лева, считано от съответното число на месеца, следващ отчетния период, за който се дължи трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 450 лева.