Решение № 2693 от 02.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2693 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100506719 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 4078 от 07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 35159/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 138-и състав, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, сумата 2 244,37 лева главница – изплатено застрахователно обезщетение по щета 10019030100147, ведно със законната лихва върху главницата от 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, лихва за забава в размер на 683.28 лева за периода 23.06.2020 г. до 23.06.2023 г., както и 618.11 лева – разноски по делото.

Със същото решение „Автомагистрали“ ЕАД е осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата 2 244.37 лева – обезщетение за неизпълнение на договор с № РД-38-1 от 30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, лихва за забава в размер на 683.28 лева за периода 23.06.2020 г. до 23.06.2023 г., сумата от 618.11лева – присъдени разноски, както и 100 лева – разноски в настоящото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от третото лице помагач - „Автомагистрали“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че ищецът по главния иск не е доказал елементите от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД. Сочи, че реализираното ПТП не е в резултат на противоправно поведение на ответника, а е следствие на случайно събитие, изразяващо се във внезапно възникнало препятствие на пътното платно, чието отстраняване или обозначаване е било обективно невъзможно в рамките на ПТП. Поради тази причина счита, че не може да възникне отговорност за ответника да причини обезщетените вреди.

Поддържа, че само въз основа на факта, че е настъпила вреда, не може да се изведе извод за противоправност на поведението на служителите в ответната агенция, съответно на ответника по обратния иск. По отношение на обратния иск счита, че първоинстанционният 1 съд необосновано е приел, че настъпилото ПТП се дължи на противоправно поведение на „Автомагистрали“ ЕАД. Сочи, че на последното дружество е възложено да поддържа конкретния пътен участък само по изрично задание от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и че по делото не са събрани доказателства за подаван сигнал до ответника и до ответника по насрещния иск. Акцентира върху обстоятелството, че предвид внезапния характер на събитието извънредно задание не е възлагано. Посочва, че се касае за случайно събитие, като служителите на „Автомагистрали“ ЕАД не са знаели за случилото се на пътя и не е било възможно да предвидят настъпването на вредите. С оглед изложените съображения моли съда да отмени изцяло постановеното решение и да отхвърли предявените от ищеца ЗАД „Армеец“ АД искове. В условията на евентуалност и при извод за основателност на главния иск, моли съда да отмени решението по обратния иск, като отхвърли последния. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба ЗАД „Армеец“ АД.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 410 ал. 1 т. 2 КЗ.

В чл. 410 ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

От фактическите твърдения в исковата молба се установява, че ищецът е предявил спорното регресно право, основавайки го на неизпълнение на задължението на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството й на собственик на пътя да го обезопаси чрез поставянето на предпазни огради.

За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл. 49 от ЗЗД поради виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД при или 2 при повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск собственика на застрахованата вещ.

По делото не е спорно, че към момента на настъпване на произшествието лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № СА **** КН е застрахован при ищеца ЗАД „Армеец“ АД по застраховка „Каско и злополуки“ със срок на действие от 02.11.2019 г. до 01.11.2019 г., както и че ищцовото дружество е заплатило на водача на застрахования автомобил сумата от 2234,37 лева.

В чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, като съгласно пар. 1, т. 14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Агенция „Пътна инфраструктура“ носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл. 30 от ЗП.

По делото не е спорно, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала „Тракия“, в посока на движение към гр.София, на 3 км, преди гр. София, който пътен участък е част от републиканската пътна мрежа.

Безспорно е на етапа на въззивното производство, а и от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля Истатков и заключението по допуснатата и приета съдебна автотехническа експертиза, се установява, че вредите по автомобила са причинени от появата на животно – куче, на пътното платно. От приетото по делото заключение по САТЕ, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно, се установява, че щетите по лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № СА **** КН се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото на 02.01.2019 г. произшествие на АМ „Тракия“.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП магистралата се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“, като с разпоредбата на чл. 29 ЗП на Агенцията е вменено задължение да поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗП управлението на пътищата включва организиране и осъществяване защита на пътищата, включително на пътните съоръжения и принадлежностите към пътя, като съгласно пар. 1 от ДР на ЗП предпазните и защитните огради са измежду изчерпателно изброените „пътни принадлежности“. В настоящия случай се установява, че в процесния пътен участък е попаднало животно, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение, каквото е предназначението на този най-висок клас път. Следователно ответникът не е изпълнил задължението си, вменено по чл. 167 ЗДвП, да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок, като в резултат на бездействието е попаднало животно в процесния пътен участък. Поради това ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, като собственик на този път, е изцяло отговорна за настъпване на произшествието, тъй като не е изпълнила законовото си задължение си за поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно движение на пътните превозни средства по него.

По направените във въззивната жалба оплаквания, че процесното ПТП е следствие на случайно събитие, съдът намира същите за неоснователни. Както бе установено по-горе, реализираното ПТП е в резултат на законовото задължение на ответника по поддържане на 3 пътищата. Когато вредоносният резултат при непозволено увреждане се предхожда от виновно поведение, той не може да бъде следствие от случайно събитие, тъй като за да е налице последното, следва да се установи по категоричен начин, че ответникът е направил всичко необходимо и въпреки положените усилия е настъпил вредоносният резултат.

Доколкото не са ангажирани доказателства в тази връзка, а доказателствената тежест в тази връзка е върху ответника с оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК, то настоящият съдебен състав намира, че не е било налице случайно събитие.

С оглед на изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до правния извод за основателност на предявения главен иск.

По предявения обратен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД в тежест на ответника (ищец по обратния иск) е да докаже сключване на договор с твърдения предмет с третото лице помагач, по силата на който ответникът по обратния иск е имал задължението да извършва възстановителни работи в пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП.

Няма спор по делото, а и от приетия като доказателство договор за обществена поръчка № РД-38-1 от 30.08.2019 г. се установява, че между ответника - Агенция "Пътна инфраструктура" в качеството на възложител, и третото лице - помагач - "Автомагистрали" ЕАД в качеството на изпълнител, е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с предмет извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на конкретно посочени части от републиканската пътна мрежа, включително и пътния участник, на който е възникнало процесното пътнотранспортно произшествие.

Съгласно раздел 5, чл. 5 от договора дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни допълнителни и извънредни задания. Месечните задания се представят на изпълнителя в срок до 28-мо число на месеца, предшестващ изпълнението като при забава от страна на възложителя да представи заданието в този срок, срокът за изпълнение се удължава с дните на забавата. Съгласно чл. 5, буква "б" допълнителните задания се представят на изпълнителя по всяко време, но в срок не помалък от три работни дни преди началото на работите. Съгласно чл. 5, буква "в" извънредни задания се възлагат от възложителя и/или директорите на съответните Областни пътни управления в случаи на настъпване на непредвидени обстоятелства и чрез констативен протокол за възникналите работи, които са пряко свързани с осигуряване безопасността на движението. При извънредни задания изпълнителят е длъжен да започне незабавно изпълнението на разпоредените работи. В срок от три дни от възникването на непредвидимото обстоятелство и/или изключителните обстоятелства, устно разпоредените работи следва да се оформят като извънредно задание, което се връчва на изпълнителя, Съгласно Раздел I Дефиниции, т. 4 на договора "допълнително задание" означава писмено възлагане от възложителя на видове и количества работи, невключени в месечното задание, необходимостта от които е възникнала след изготвяне на месечното задание, с оглед правилната експлоатация на пътищата за осигуряване безопасността на движението.