Решение № 289 от 21.10.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. С.З., 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Ст. Златев

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500395 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Р.Т.-*“ с.Т., клон на „М.М.И.“ ЕАД, гр.Р., представлявано от Управителя инж.М.П.М., чрез Д. Д.

П.-С. - юрисконсулт против Решение под № 48 от 13.05.2022г. постановено по гр.дело с №181/2022г. по описа на Районен съд Р., с което е уважен изцяло предявения от П. Д. П. иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната на 27.08.2020г. злополука, приета за трудова с разпореждане №71/09.09.2020г. на ТП на НОИ С.З., ведно със законната лихва от 27.08.2020г. до окончателното погасяване на дълга, както и разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Излагат подробни съобраЖ.я в тази посока. Посочват, че работодателят е положил дължима грижа като такъв, както при оказване на първа помощ след трудовата злополука, така е и изплатил полагащото се обезпечение на ищеца П. Д. П. докато той е бил на същата длъжност, но с помалкото натоварване и със съответстващо на длъжността трудово възнаграждение в пълнота. С оглед на това считат, че предявеният иск за обезщетение от П. П. е прекомерно завишен и необоснован и като такъв не следва да бъде уважаван в пълния му размер. Считат, че присъденият с първоинстанционото решение размер на обезщетението значително надхвърля претърпените от ищеца неимуществени вреди от трудовата злополука и в този смисъл считат, че справедливостта по смисъла на чл.52 от 1

ЗЗД не е изведена и преценена правилно и това би довело до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на бившия му работодател рудник“ Т. – 1“.

Въззивникът сочи, че първоинстанционното решение е постановено при нарушаване разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ, тъй като сумата от 1339,33 лева е приспадната от първоначално определената от съда сума от 30 000 лева, а не от претендираната от ищеца и присъдена в първоинстанционното решение сума от 25 000 лева.

Претендират отмяната на постановеното първоинстанционно решение, като неправилно и незаконосъобразно или да се намали размера на присъденото с него обезщетение от 25 000 лева на ищеца по делото П. Д. П., ведно със законните последици от това.

Претендират и сторените разноски пред двете съдебни инстанции включително и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.5 от ГПК правят възраЖ.е за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца в случай, че въззивната жалба бъде уважена.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна П. Д. П. от гр.С.З. чрез адв.Ж. З. от АК С.З., с който се оспорва изцяло изложеното във въззивна жалба. Счита жалбата за неоснователна и необоснована и като такава моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съобраЖ.я.

Считат, че размера на присъденото обезщетение е съобразен, както с тежестта на травматичните увреждания, така и със съдебната практика по сходни казуси.

Считат, че искът на въззиваемият е изцяло доказан, както по основание, така и по размер.

Относно направените от въззивника доказателствени искания за приемане на писмени доказателства и събиране на гласни такива, възразява същите да бъдат уважаване, предвид настъпила преклузия.

Претендират за отхвърлянето на въззивната жалба, като неоснователна и необоснована и потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират и за присъждането на въззиваемия на сторените от него съдебни и деловодни разноски пред въззивната инстанция, включително и адвокатско възнаграждение.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да се разгледа по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивникът “Р.Т.-*“ с.Т., клон на „М.М.И.“ ЕАД, гр.Р., представлявано от Управителя инж.М.П.М., и чрез пълномощника си Д. Д. П.-С. юрисконсулт - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител.

2

Въззиваемият П. Д. П. от гр.С.З. оспорва изцяло изложеното във въззивна жалба. Счита жалбата за неоснователна и необоснована и като такава моли да бъде отхвърлена. Същият редовно и своевременно призован за съд. заседание, лично се явява по делото пред въззивния съд заедно с адв. Матей Златанов, надлежно преупълномощен от адв.Ж. З. от АК С.З. и моли да се остави без уваЖ.е подадената въззивна жалба и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.

Съдът намира, че подадената въззивна жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по съществото си, е неоснователна, поради следните съобраЖ.я:

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

От представените по делото доказателства и с протоколно определение от 21.04.2022 г. от първостепенния съд е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в съответното определение от датата 10.03.2022 г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:

1. ищецът е работил при ответника по трудов договор № 44 от 19.10.2016 г., като с допълнително споразумение от 16.06.2021 г. е изпълнявал длъжността „тракторист - до 100 к.с.“ в отдел „Вторични суровини“;

2. на 27.08.2020 г. около 16:50 часа ищецът в изпълнение на служебните си задълЖ.я управлявал трактор „Булгар ТК-80“ с вътрешнорудничен номер 715, с монтирано повдигателно устройство „Шипка“, като се придвижвал към отдела „Вторични суровини“, и по време на двиЖ.ето си в района на ГТЛ-1201, участък РТНК-2, се скъсала задна лява полуоска на трактора, като вече освободената задна лява гума се ударила в двата рейкови хидравлични цилиндъра на повдигателното устройство, повдигнала трактора нагоре и го обърнала надясно, а при обръщането на трактора кабината затиснала десния крак на ищеца и така останал към половин час, докато неговите колеги успеят да повдигнат трактора и да го освободят /виж протокола на лист 12-13/;

3. на ищеца е била оказана първа медицинска помощ в здравната служба в рудника, след което е бил и хоспитализиран в УМБАЛ - С.З., получил травматични увреждания - счупване на втора и трета метатарзална кост на глезена на десния крак, като в Ортопедичния комплекс в Клиниката по ортопедия и травматология е претърпял 2 оперативни интервенции на 27.08.2020 г. и на 04.09.2020 г., като са му направени разделяне на ставна капсула, лигамент или хрущял - стъпало и пръст, с 3 надлъжни разреза са 3 освободени мускулно фасциалните ложета на дясното ходило и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални, а престоят му в болницата бил до 05.09.2020 г. /виж епикризата на л.14/;

4. с разпореждане под № 71 от 09.09.2020 г. на НОИ /л.10/ на основание чл. 60, ал. 1 КСО е била призната настъпилата и декларирана злополука за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Спорни са останали между страните само фактите относно причинната връзка между претендираните увреждания и трудовата злополука и съответно техния размер.

Освен отделените като безспорни обстоятелства, от събраните по делото доказателства се установяват още следните релевантни за спора факти, по които страните действително имат спор:

От писмените доказателства се установява, че ищецът е бил в отпуск за временната си нерабоспособност /болнични/ в периода от датите както следва: от 27.08.2020 г. до 22.02.2021г. общо за 180 дни, съответно от 27.08.2020 до 05.10.2020 - 40 дни; от 06.10.2020 до 04.11.2020 - 30 дни; от 05.11.2020 до 04.12.2020 - 30 дни; от 05.12.2012 до 03.01.2021 - 30 дни; от 04.01.2021 до 02.02.2021 - 30 дни и от 03.02.2021 до 22.02.2021 - 20 дни/. В този период влиза и болничният престой от 27.08.2020 г. до 05.09.2020 г.

По делото са приети като писмени доказателства заповед с № 142 от 21.12.2021 г. /л.42-48/, с която ищецът е бил и дисциплинарно уволнен от ответното дружество след малко повече от година след настъпването на трудовата злополука и без каквато и да било връзка с нея, поради което този документ на практика не установява никакви релевантни за спора факти относно претендираното обезщетение от трудовата злополука.

По делото е прието заключение на СМЕ, което и настоящият въззивен съд кредитира като компетентно и безпристрастно, от което се установява, че получените травматични увреждания на ищеца - счупване на II-III-то предно ходилни кости на десния крак и размачкването на меките тъкани /безспорни по делото/ са лекувани оперативно и с медикаменти, като оздравителния процес е протекъл за 140 дни. Към момента основната функция на крака, а именно ходенето, е възстановена. Неподвижността на счупените пръсти на десния крак и липсата на чувствителност е затруднила фините двиЖ.я, което ще продължи най- вероятно неопределено време напред в бъдеще, без изгледи да се възстанови. Това усложнение не затруднява двиЖ.ето на десния крак, но влошава качеството на живот на ищеца.

По делото пред първоинстанционния съд са били събрани и съответните и надлежни гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, за установяването на претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с трудовата злополука.

По делото е разпитана съпругата на ищеца Ж. П.а. Следва да се отбележи, че близките хора на всеки човек стоят най-близо до него и почти постоянно в такива моменти, поради което придобиват преки впечатления от състоянието на близките. Разбира се, техните показания се подлагат на по4 висок критерий за достоверност, тъй като е налице възможност да проявят заинтересованост. Нейните показания съдът правилно е преценил съгласно специалната разпоредба на чл. 172 ГПК на фона на целия събран доказателствен материал /напълно съответства на доклада за трудова злополука, медицинските документи и заключението на СМЕ/ и намери за безпристрастни, се установява, че тя разбрала за злополуката от съпруга й /ищеца П. П./, който й звъннал по телефона и й казал за случилото се, след което тя отишла в болницата, където ищецът чакал на носилка и „умирал от болка“. Св. П.а посочва, че тогава кракът на ищецът бил „тъмно лилав, повече към черно“, а докторът дошъл и го видял, след което казал, че „полоЖ.ето е зле“ и го попитал „кажи от къде искаш да бъде отрязан“, дали под или над коляното, но ще търсят варианти и да спасят крака. Посочва, че след около 10 минути ищецът бил спешно влезнал на операция и кракът му бил целият нарязан след операцията, постоянно му течала кръв и се чувствал много зле. Тогава ищецът й казвал, че не усеща дали кракът му бил там. Лечението в болницата е продължило 10 дена /всъщност се установява от писмените доказателства че е било в периода от 27.08.2020 г. до 05.0.2020 г., тоест точно 10 дена/, след което бил изписан и го прибрали вкъщи на инвалидна количка. Първоначално ищецът с патериците успявал да отиде само до тоалетна, но за всичко друго му помагала св. П. която е негова съпруга. След като се прибрал вкъщи ищеца му трябвало около 3-4 месеца да ходи с патерици, докато започне да ходи самостоятелно без тях. Свидетелката посочва, че при къпането в банята слагала стол, понеже кракът му трябвало да бъде вдигнат повечето време.

Доста време единственото излизане на ищеца от вкъщи било да отидат на прегледи в болницата, като едва после е започнал да излиза и на пейката пред блока. Около един месец на ищеца са му слагали инжекции, а в продълЖ.е на 2-3 месеца е пиел лекарствата. От амбулаторните листове е видно, че ищецът е посещавал рехабилитационни програми през периода на временната неработоспособност. Според свидетелката кракът още не бил възстановен нацяло, като докторът им казал, че този крак нямало как да се възстанови нацяло. В този смисъл е и приетото заключение на СМЕ с вещо лице д-р Б.. Поради премазването на тъканите в крака, при наймалкото натоварване той се подувал. Имало деформации по самия крак от премазването и тъй като са му слагали игли и пирони, за да заздравеят костите. Правили са се превръзки постоянно. Били притеснени да не стане инфекция и в домашни условия.