Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 116 от 24.01.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 1621/2023
Вид
Решение № 116
Подписан
24.01.2025
В сила
21.03.2025
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 347 и 350 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 4, изречение второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 350 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69 · Закон за наследството
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 7, ал. 5 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 57, ал. 2 · Правилник за администрацията в съдилищата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Кюстендил, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.А като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20231520101621 по описа за 2023 година

Производството е по правилата на глава XXIX-та от ГПК – за делба във фазата по извършването й.

Образувано е по искова молба с вх.№7660/11.07.2023 г., депозирана от Т. С. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **********, община Кюстендил; Р. С. Е. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, общ.

**********, ж.к. "*********" ***, вх. *, ет. **, ап. **; Р. Д. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******, общ. *******, ж.к. "********" ***, вх. *, ет. *, ап. **; 4. А. Д. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******, общ. *******, ж.к. "********" ***, вх. *, ет. *, ап. **; К. Г. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **********, ул. "*************" №**; Р.

Г. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **********, ул.

"*************" №**; И. Х. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

******, общ. *******, ж.к. "********" ***, вх. *, ет. *, ап. **; М. Х. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **********, ул. "***********" №* ; Ф. С.

В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********, ул. "*********" №*; В. С. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********, ул.

"*********" №**; Б. И. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

*********, ул. "*********" №**; И. И. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********, ул. "*********" №**;

Н. Й. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******, общ. *******, ж.к. "********" ***, вх. *, ет. *, ап.

**; Н. К. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********, ул. "****" №** *;

В. К. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******, общ.

1

*******, ж.к. "********" ***, вх. *, ет. *, ап. **; И. С. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ********, община **********, ул. "***********" №**; В.

С. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **********, община Кюстендил; К. В. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **********, община Кюстендил;

Б. В. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.

**********, община Кюстендил; Д. И. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **********, община Кюстендил; И. Г. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **********, община Кюстендил; М. Г. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **********, община Кюстендил; З. Й. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********, ул. "**********" № **; Е.

Я. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******, общ. *******, ж.к.

"********" ***, вх. *, ет. *, ап. **, всичките действащи чрез пълномощника си адв. В. П. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр.Кюстендил, ул.

”Гороцветна” № 35.

Като ответници са посочени В. С. Г. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. ******, община *********, кв. "******" **, вх. *, ет. *, ап.

**; Е. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. **********, община *********, ж.к. "*********" **, вх. *, ет. *, ап. *, и Б. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. ******, община *********, кв. "******" **, вх. *, ет. *, ап. **.

Със съдебно решение №135/07.02.2024 г., влязло в законна сила, е допуснато извършване на съдебна делба на посочените имоти между съделителите.

С оглед горното производството по делото е продължило във втората фаза на делбата, като поради задължението на съда служебно да събере доказателства относно актуалната действителна пазарна стойност на делбения имот, съгласно чл. 349, ал. 4, изречение второ от ГПК, при започване на фазата по извършване на делбата, по аргумент на чл. 57, ал. 2 от Правилник за администрацията в съдилищата /ПАС/, е била допусната комплексна съдебнотехническа и оценителна експертиза и делото е насрочено в съдебно заседание за събиране на доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено следното:

Страните се легитимират като собственици на процесните имоти, видно от доказателствата по делото, подробно анализирани в решението по допускането на делбата.

Със съдебно решение №135/07.02.2024 г., влязло в законна сила, е допуснато извършване на съдебна делба на посочените имоти между съделителите.

Съдът е приобщил като обективно и компетентно изготвени експертизи с вх. № 6437/29.05.2024 г. /л. 192 - л. 199/ и с вх. №11924/17.10.2024 г. /л. 247 л. 258/ и двете изпълнени от вещото лице Н. Г.. С първата от посочените е определена пазарната стойност на оценяваните имоти и становище за тяхната 2 поделяемост. С допълнителната експертиза са изготвени няколко варианта за извършване на делба чрез формиране на дялове с пет, шест, седем и осем дяла.

От страна на пълномощника на съделителите, инициирали производството е изразено становище за начина на извършване на делбата чрез обособяване на дялове и разпределянето им на съделителите. В., Е. и Б.

Г.и не изразиха становище или желание относно начина на ликвидиране на съсобствеността.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът прави следните правни изводи:

Крайната цел на съдебната делба като особено исково производство е да бъде прекратено състоянието на съсобственост между съделителите върху наследствената общност от вещи. По правилата на ГПК първата фаза завършва с решение по допускане на делбата, с което се установява съществуването на потестативното право, а втората - с решение по извършване на делбата, с което се прекратява съсобствеността.

В производството по съдебна делба във втората му фаза съдът следва да извърши преценка по какъв начин следва да се извърши делбата. Този въпрос трябва да се реши съобразно императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл.

350, чл. 353 от ГПК. Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 и 350 от ГПК и тегленето на жребие по реда на чл. 352 от ГПК. От този основен способ съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл. 353 от ГПК, но само при условие, че съставянето на дялове и тегленето на жребие се окаже или невъзможно, или много неудобно.

Изборът на способ е поставен в зависимост от естеството на имотите, които се делят.

В конкретния случай са налице девет имота и двадесет и седем съделителя, които не са с равни дялове.

При тези данни съдът взе предвид, че съгласно Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС "т. 5. а) разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий." Делбата се извършва чрез теглене на жребий, когато: от допуснатите до делба имоти могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял; квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата са равни; броят на имотите е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите с решението по допускане на делбата; не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност да се извърши делбата посредством този способ или 3 правят извършването на делбата посредством теглене на жребий много неудобно.

Обстоятелствата относно броя на съделителите, делът на всеки от тях и броя на имотите, предмет на делбата, изключва съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий, тъй като неравенството на дяловете прави този способ невъзможен. Налице е възможност за групиране на съделителите, но практиката приема, че тегленето на жребий е винаги невъзможно когато не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, т. е. че е недопустимо по този ред група съделители да получат общ дял, тъй като законът не установява правила за начина, по който ще бъде извършено тегленето на жребий от група лица.

Няма искане, а не са налице и предпоставките за възлагане по реда на чл.

349 от ГПК.

С оглед на горното и съобразно приетата фактическа обстановка съдът намира, че не следва да съставя разделителен протокол по реда на чл. 350 ГПК. По този ред се съставя и обявява окончателен разделителен протокол, ако делбата се извършва чрез теглене на жребий. При приетото по-горе, че тегленето на жребий е невъзможно, съдът намира, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, без да се изготвя разделителен протокол.

(така Решение № 140 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7627/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Това е така и защото разпределянето на имотите по реда на чл. 353 ГПК е самостоятелен способ за делба, при използването на който не намират приложение разпоредбите на чл. 350 и чл. 352 от ГПК.

В тази насока съдът основава решението си на изготвеното експертно заключение, което съдът, в окончателния му вариант, приема за обективно и компетентно изготвено, като въз основа на него ще извърши разпределение на дяловете.

Достигайки до горните прани изводи съдът възприема и оценката на имотите, изготвена от вещото лице, доколкото съгласно съдебната практика, изразена в решение на ВКС № 100/1997 г., имотът се оценява по действителната му цена, а според поясненията, дадени с т. 9 ППВС/64 г. това е пазарната цена, която се определя от икономическите фактори на търсенето и предлагането на недвижимите имоти за даденото населено място към датата на ликвидиране на собствеността. В случая това изискване е спазено и вещото лице е определило цената на процесните имоти към момента на изготвяне на експертизата. Заключението е изготвено в съгласие с изискванията на закона и се възприема за обективно, поради което съдът му се доверява.

В същото време в съдебната практика се възприема становището, че когато предмет на делбата е наследствено имущество и броят на имотите е равен или близък до този на наследствените колена, формирани от броя на преките наследници на общия наследодател, в съответствие с принципа за получаване на реален дял за всеки от съделителите делбата следва да се 4 извършва по колена чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от ГПК (така Решение № 459 от 23.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 82/2011 г., I г. о., ВКС и др., решение на ВКС, ІІ г.о. № 69 по гр. д. № 184/2015 г. ). Едва след това може да се извърши и делба на предоставения в общ дял на съделителите от едното коляно имот, ако тези съделители поискат това.

При тези разрешения на съдебната практика и наличните по делото данни подходящият способ за ликвидиране на съсобствеността в случая е чрез разпределение на имотите по чл. 353 от ГПК, като наследниците се групират по колена, като на всяко коляно се разпредели дял в натура, независимо от волята им - от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове да може всеки съделител да получи реален дял - т а к а Решение №826/22.11.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на I ГО на ВКС, Решение №171/26.05.2010 г. по гр. д. № 4171/2008 г. на I ГО на ВКС, Решение №634/04.10.2010 г. по гр. д. № 1378/2009 г. на I ГО на ВКС. В случая колената, които се обособяват са 7, а за най-удачно съдът намира че следва да се обособи още един дял – от една страна Н. Д., и от друга - В., Е. и Б. Г.и, доколкото от коляното, формирано с наследодател Р. В. следва да се оформят два дяла, тъй като са налице данни по делото за влошени взаимоотношения между членовете на коляното.

С оглед на възможността дяловете да могат да се получат по колена, то в противоречие с чл. 69 ЗН и чл. 348 ГПК би било избирането на публичната продан като способ да се извърши делбата. В този смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС, напр. Решение №140 от 14.11.2014 г. по гр. д.№3254/2014 г. на ІІ г. о.; Решение №187 от 10.07.2014 г. по гр. д.

№1300/2014 г. на І г. о. и т. н.

Вариантът, предложен от вещото лице Н. Г. в таблица №7, втори вариант от добавката към допълнителното заключение /л. 256/ е съобразен с дяловете на всеки сънаследник по колена и стойността на имотите. По този начин разпределението би било най-справедливо и в най-пълна мяра би отговорило на изискванията на чл. 69 от ЗН. Тази норма не изисква за извършването на делбата чрез разпределение по колена съгласие от тези, на които се разпределя в общ дял, т. к. наследниците по коляно участват на мястото на прекия си наследодател и те биха получили общ дял, ако той би участвал като страна по делото. В този смисъл Решение № 904/20.11.2009 г. по гр. д. № 3873/2008 г. V гр. о., Решение № 60/26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. І гр. о., Р № 634/04.12010 г. по гр. д. № 1378/2009 г. І гр. о., Р № 171/26.05.2010г. по гр. д.