Определение № 269 от 25.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Пловдив, 25.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20215000500559 по описа за 2021 година Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от ГПК.

С въззивна частна жалба вх. № 3 297/27.09.2021 г. / по описа на ОС – Стара Загора / от В.Х. И. е обжалвано Определение № 397 от 13.08.2021 г., пост. по в.гр.д. № 1508/ 2021 г. на Окръжен Съд – Стара Загора в частта, с която е прекратено производството по делото по подадената от И. въззивна жалба вх. № 3651/16.6.2021 г. срещу Решение № 161/10.06.2021 г. по гр.д. № 2073/2021 г. на РС – Стара Загора.

С въззивна частна жалба вх. № 3331/30.08.2021 г. / по описа на ОС – Стара Загора / от Б. ИВ. ИВ. е обжалвано същото Определение № 397 от 13.08.2021 г., пост. по в.гр.д. № 1508/ 2021 г. на Окръжен Съд – Стара Загора в частта, с която е прекратено производството по делото по подадената от И. насрещна въззивна жалба вх. № 4626/01.07.2021 г. срещу Решение № 161/10.06.2021 г. по гр.д. № 2073/2021 г. на РС – Стара Загора.

Частната жалбоподателката В.И. е депозирала отговор за неоснователност на частната жалбата на насрещната страна Б.И..

Частния жалбоподател Б.И. не е депозирал отговор по частната жалба на В.И..

Съдът установи следното:

И двете частни жалби са допустими, а разгледани по същество – основателни.

1

Производството пред РС – Стара Загора е образувано от В. ХР. ИВ. срещу сина й Б. ИВ. ИВ. за осъждането на последния по ЗЗДН чрез налагане на мерките: Да се въздържа от домашно насилие спрямо нея / чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН /; Да бъде отстранен от съвместно обитаваното от двамата жилище с посочен адрес / чл. 5 ал. 1 т.2 от ЗЗДН /; Да му бъде забранено да приближива В.И., жилището и местоработата й, както и местата за социални контакти на И./ чл. 5 ал. 1 т.3 от ЗЗДН/.

С Решение № 161/10.06.2021 г., пост. по гр.д. № 2073/2021 г. на РС – Стара Загора ответникът е задължен да се въздържа от домашно насилие над В.И. и му е наложена глоба по чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН. Останалите поискани от последната мерки не са наложени, като отхвърлителен диспозитив спрямо тях не е постановен, а в мотивната част на съдебния акт е прието че същите не следва да се налагат, тъй като не отговорят на установения по делото извършен акт на домашно насилие от ответника.

Срещу решението в частта, с която мерките по чл. 5 ал. 1 т.т. 2 и 3 от ЗЗДН са отказани е депозирана въззивната жалба от молителката, а в определения от съда 2 – седмичен срок за отговор от ответника е постъпилата насрещната негова въззивна жалба – които са оставени без разглеждане като процесуално недопустими с определението, предмет на настоящата проверка от АС – Пловдив. По отношение въззивната жалба на В.И. окръжният съд е приел че не е налице правен интерес от обжалване, тъй като искането й е уважено чрез наложените на ответника мярка по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН и глоба по чл. 5 ал. 4 от същия закон. По отношение на насрещната въззивна жалба е прието че разпоредбата на чл. 17 от ЗЗДН не предвижда този процесуален инструмент, че тази норма е специална по отношение ГПК и изключва предвидения в него ред за въззивно обжалване и в частност разпоредбата на чл. 263 ал. 2 от ГПК, поради което § 1 от ЗР на ЗЗДН предвиждащ че за неуредените в ЗЗДН въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК, е в случая неприложим. Като допълнителен аргумент за недопустимостта на насрещната жалба е посочено и че същата е просрочена – депозирана след срока по чл. 17 ал. 4 от ЗЗДН.

Определението е неправилно.

Налице е правен интерес за молителката да обжалва решението, с което поисканите от нея мерки за защита срещу извършения акт на домашно насилие са преценени за неоснователни и съответно не са наложени. Факта че в първоинстанционното решение отхвърлителен диспозитив в този смисъл не е постановен е основание въззивната инстанция да върне делото на първостепенния съд за постановяване на такъв диспозитив, но не и основание да се приеме че искането за защита по ЗЗДН е изцяло уважено от районния съд. Факта че съдът сам преценя кои мерки за защита да наложи и може да наложи и мерки непосочени в молбата за защита / какъвто настоящия случай 2 не е / също не е основание да се приеме че с налагането само на част от поисканите мерки е даден пълния обем защита на пострадалия, поради което за него да не е налице правен интерес от обжалване на съдебното решение.

Или въззивната жалба на В.И. е допустима и въззивния ОС – Стара Загора следва да я разгледа по същество, след като изпрати делото на РС – Стара Загора за постановяване на отхвърлителен диспозитив досежно мерките по чл. 5 ал. 1 т.т. 2 и 3 от ЗЗДН – съобразно изложените в тази насока мотиви на постановеното решение.

Неправилен е и извода че разпоредбата на чл. 17 от ЗЗДН изключва приложението на чл. 263 ал. 2 от ГПК, съответно на § 1 от ЗР на ЗЗДН за субсидиарно приложение на ГПК. Тази норма е специална само досежно сроковете за депозиране на въззивна жалба и за отговор по депозирана такава жалба. Нормата не изключва изрично възможността за подаване на насрещна жалба, такъв извод не следва и от предвидената в нея процедура за въззивно обжалване.

Действително съгласно чл. 17 ал. 4 от ЗЗДН отговора на въззивна жалба следва да се подаде в 3 – дневен срок, съответно в този срок следва да се подаде и насрещната въззивна жалба – доколкото чл. 263 ал. 2 от ГПК предвижда депозирането й в срока за отговор на въззивната жалба.

Насрещната въззивна жалба в случая е подадена извън тридневния срок, но причината за това е че районният съд по погрешка е определил на ответната страна двуседмичен срок за отговор. Затова и предвид че така определения срок от съда е спазен от жалбоподателя по насрещната жалба същата не се явява просрочена – чл. 62 ал. 3 от ГПК.

Или насрещната въззивна жалба на Б.И. е също допустима и следва да се разгледа по същество – в едно производство с въззивната жалба на В.И..

Предвид изложеното обжалваното определение за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на жалбите по които е образувано е неправилно и се отменя, като делото се връща на окръжния съд за по нататъшни процесуални действия съобразно дадените по горе указания.

Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 397 от 13.08.2021 г., пост. по в.гр.д. № 1508/ 2021 г. на Окръжен Съд – Стара Загора.

Връща делото на същия съд и състав за предприемане по нататъшни процесуални действия съобразно дадените в мотивната част на настоящото 3 определение указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4